„Прости, море! Не ще забравя разкошната ти красота. Шума ти дълго ще долавям, когато пада вечерта…“
(„Прощание Пушкина с морем“, И. Айвазовского (море) и И. Е. Репина (Пушкин), 1887 г.)
♥ Към морето
За сетен път, стихийо бурна,
дойдох аз тук да се простя
със синевата ти лазурна
и с гордата ти красота.
Като другарски зов прощален,
с тъга изпълнил моя дух,
за сетен път шума печален
от твойте простори чух.
Страна любима и желана,
край тебе често ден след ден
как бродех тих, как бродех странен,
в кроежите си углъбен*!
Обичах аз, пред теб изправен,
дълбокия ти безднен глас
и твоя тих вечерен час,
и порива ти своенравен.
Платното бяло в тихи дни
пълзи по благата ти воля
без страх над леките вълни,
но тънат лодките надолу,
щом бурята те затъмни.
Не ми се случи да оставя
завинаги брега проклет,
възторжено да те възславя
и по вълните да отправя
аз бягството си на поет.
Към мен ти чакаш, взор извръща,
към теб напусто се стремях,
пленен от твойта страст могъща,
но пленник на земята бях.
Какво да жаля? Накъде ли
разперил би духа крила?
Все още в твоите предели
намерил бих една скала.
На спомените величави
един печален пантеон,
където, от света забравен,
угасваше Наполеон.
Умря измъчен той и ето
като на бурята шума
властител друг на умовете**
след туй навеки занемя.
От свободата непрежален,
остави ни велик завет.
Шуми, отново закипяло;
море, той беше твой поет.
Той своя образ взе от тебе,
духа ти беше му присъщ.
С неукротим и мрачен жребий,
той като тебе бе могъщ.
В света посърнал, океане,
къде ме би отнесъл ти?
Съдби в ред същи… С щит стоманен
просветата или тирана
бдят там, где благото цъфти.
Прости, море! Не ще забравя
разкошната ти красота.
Шума ти дълго ще долавям,
когато пада вечерта.
От теб изпълнен, сред горите
скалите ти ще пренеса
и сенките ти, и лъчите,
и на вълните ти гласа.
*„К морю“, А.С. Пушкин, отпечатано в алманаха „Мнемозина“, 1824 г.
Превод от руски: Никола ФУРНАДЖИЕВ
...
Бележки:
* „В кроежите си углъбен“- Пушкин тук говори за подготовката си за бягство от Одеса, завършило без успех.
** „… властител друг на умовете“- Байрон, който умира на 19 април 1824 г.
От: „Избрани произведения. Том първи“, Александър Пушкин (Стихотворения 1814-1824)
Картина: „Прощание Пушкина с морем“, И. Айвазовского (море) и И. Е. Репина (Пушкин), 1887 г., commons.wikimedia.org
