„Докато на света има бедни и богати, човечеството ще живее върху вулкана на социалните революции.“
(Стефан Цанев, © Мая Любенова)
Мравки и богове - Хроника на ХХ век
(фрагмент)
Весело започна ХХ век, господа, с велосипеди и гарсонетки, с грамофони и електрически крушки, с автомобили и танга… и можехме ли ний да предположим, че този век ще се окаже най-зловещият в историята на човешката цивилизация?
…Тук не мога да се въздържа, мили ми читателю, да не споделя с теб едни чудни цифри. До 9 септември 1944 година, след половинвековното си съществувание, Българската работническа партия (комунисти) наброяваше 7-8 хиляди членове, а след 9 септември, само за три месеца, до Нова година, в същата тази партия постъпиха (дръж се, читателю!) повече от триста хиляди души! Къде са се крили през цялото досегашно време тези триста хиляди убедени комунисти, ще си остане загадка за нашата история, но човек все пак не може да не си зададе въпроса: чак толкова ли продажен е народът ни, че толкова бързо се преориентира накъде духа вятърът, меркантилност ли е това, лицемерие ли е, или пък страх и нагаждане към силните на деня?
Спокойно могат да се твърдят всичките тези подозрения, но те няма да бъдат истината за всичките наши триста хиляди случая, а и за по-сетнешните още повече хиляди, нито пък за милионите по света. Истината е, че много хора повярваха, и то не от простотия или от беднотия, защото първи повярваха най-умните и богатите. Чувал съм Степан Чехов да разказва, че даже Александър Блок - гениалният поет, аристократът, както и повечето руски гении навремето - Андрей Белий, Горки, Есенин, Маяковски, Шагал, Кандински, Прокофиев, Шостакович, Вахтангов, Майерхолд, Айзенщайн, Тухачевски и прочие, посрещнал революцията през 1917 година възторжено, въпреки жестокостите ѝ, с големи надежди за по-добър и по-справедлив свят - толкова привлекателни са изглеждали комунистическите идеи (това на запад, викаше Степан, трудно го разбират), и в поемата си „Дванайсетте“ същият този Блок не само възпял онези готови на всичко и нежалещи нищо, които подпалили и неговото имение и го оставили след две години да умре в мизерия, ами поставил начело на кървавата революция самия Исус Христос - и за доказателство на тази вопиюща слепота на гения Степан декламираше:
Трах-тах-тах!
Трах-тах-тах......
…И вървят дванайсеттях,
вятър зъл, картечен грак,
гладен пес скимти след тях,
а пред тях - със кървав флаг,
като дим неуловим,
от куршуми невредим,
с поглед благ, с усмивка нежна,
през виелицата снежна,
с бял венец от рози,
бос-крачи сам Исус Христос.
Помълчаваше и възкликваше възмутено: „А красиво го написал, кучият син!“ -и веднага удавяше възклицанието си с чаша ракия.
Тъй се случило преди четвърт век в Русия, тъй стана и у нас. Повечето сега срамежливо отричат това, предпочитаме да се изкараме страхливци, лицемери, продажници и каквото щете, само не и глупаци, които са повярвали искрено в изгряващото царство на равенството и свободата. Още по-сигурна и може би още по-отчайваща обаче е истината, че нашият XX век ще остане в историята на човешката цивилизация не с нещо друго, не с великите си изобретения -не с радиото и телевизията, не със самолетите и ракетите, не с атомната енергия и електрониката, не с изкуствените мозъци на компютрите, не с излизането на човека в Космоса - XX век ще остане в историята на човешката цивилизация именно с този световен експеримент за реализирането на пра-вечния идеал за равенство и социална справедливост.
Дали въпросният експеримент бе заченат от идеалисти или от мошеници, от масони или от евреи, от убийци или от човеколюбци, от юди или от исусовци, от мъдреци или от глупаци - ще решава безпристрастната по-нататъшна, а не днешна история, и все едно какво ще реши - никой няма да може да отрече, че социалната революция разтърси Земното кълбо в продължение на целия наш век и ехото ѝ още дълго ще заглъхва; дали този експеримент рухна поради своята изначална генетична непригодност, или поради бездарието и корумпираността на тъй наречените вождове, дали идеалът на този експеримент е скотски блян, или е екот на висш небесен разум и човечеството още не е дорасло за този идеал - ще покаже бъдещата история, но едно е неизбежно: докато на света има бедни и богати, човечеството ще живее върху вулкана на социалните революции.
Из: „Мравки и богове“, Стефан Цанев, изд. ИК „Жанет-45“, 2000
Стефан Цанев © Снимка на фотографа Мая Любенова, bg.wikipedia.org
