Назаем от „В подножието на Висшата мъдрост”, избрани теми от Науката за духа
(Lord Maha Chohan)
Даване и Получаване
По-добре е да даваш, отколкото да получаваш, защото всяко даване или погасява кармичен дълг, или утвърждава заслуга. Все едно че се внасят пари в спестовна каса, от където в бъдеще могат да се теглят, без да се създава кармична задълженост. Това важи особено за духовното даване, чрез което духът се освобождава от зависимостта от хората. За това твърдя, че е по-добре да се дава, отколкото да се взема. Вземат и биха искали да вземат мнозина, но даващите са съвсем малко. А можещите да дават дарове на духа са още по-малко, защото за духовното даване аурата трябва да притежава определена степен на огненост. Отдава се Психическа енергия. Носителят на Светлина раздава невидимо и нечувано и само прекалената умора може да покаже понякога колко голямо е било отдаването на огнена сила. Обаче носещият светилник не може да не свети. Степента на светимост на аурата означава встъпване във Великото Служене, тъй като се внася Светлина в обкръжаващия мрак на плътния свят. Но не е лесно на носещия – твърде много енергия изтича за погасяване на заобикалящото несъвършенство. И често носещият не знае колко благо сътворява, защото собствената му светлина е невидима за него. Предполагат, че Великото Служене се осъществява в явни подвизи, във видими за света дела и пред очите на множеството. Може да бъде и така, но се случва и служенето на Светлината да се осъществява в тишина и мълчание и невидимо за света. Светлоносецът носи енергиите на Светлината в аурата си и ги излива върху всичко наоколо мълчаливо, без думи, облагодетелствайки света. И тогава всеки, който влезе в съприкосновение с него, получава от него заряд Светлина. Тъмни са аурите на хората и всеки контакт със светлоносец ги осветява. Много енергия губи горящото сърце и за това неговото Служене на Светлината Ние наричаме Велико.
Личните спомени и личният свят на саможивостта са толкова нужни на пространството, колкото са нужни на вас личните спомени на някой непознат за вас човек. Не само че не са интересни, но преди всичко са ненужни. Нужно в нас е само това, което е полезно и нужно на хората въобще, но не и това, което засяга лично само нас самите. Затова дори и да се говори за себе си е не етично. Дайте на хората, дайте на Света, отделете нещо за другите от себе си, все едно какво, но дайте. Само даването, в каквато и да било форма, може да послужи като оправдание за живота и да придаде на живота смисъл. Хората се задушават в безсмислието на съществуването си, ако не могат да дават, макар и често да не разбират причината. Но духът усеща пространствената нелепост и безсмислието на егоистичното пилеене на времето и се задушава в него. Целта на живота е в даването и то не затова, че имащият трябва да дава, а за това, че даващият разрушава оградата на саможивостта, излиза извън нея и включва в кръга на своето съзнание сферата на съзнанието на другите, като по този начин разширява своята. Загрижеността на мъдрия не е за себе си, а за света. Водещият Планетата се грижи за нея и носи отговорността за нея. По ширината на отговорността може да се съди за широтата на съзнанието. Кръгът на съзнанието на саможивостта може да се сравни с главичката на топлийка, докато разширеното съзнание обгръща света. Добро е всичко, което се прави с мисълта за благото на всички, за Общото Благо. Чашата на Общото Благо е съдба на най – мъдрите. Ако няма възможност да се вложи своят труд по обичайния ред в името на Общото благо, то винаги е налице висшата възможност да се внесе своят принос чрез мисълта. На колко хора това е по силите? Но ако е заострена мисълта и са известни Основите, то може немалко да се помогне. Съзнателният принос чрез мисълта в делото на Общото Благо няма никога да остане не приет, тъй като не са много тези, които умеят да мислят, съблюдавайки Основите и дори несъзнателно влагайки ги в своите мисли. Основите на Учението са онези рамки, в които се постига светът и животът в него. Утвърждавайки Основите в мислите, циментираме с тях пространството. Когато е празно наоколо и огнената тъга започне да изпълва сърцето, принесете на пространството своя дар. По-рано хората са принасяли своите дарове в храмовете. Днес даровете на духа се принасят в Космичния Храм.
Отдаването винаги означава и получаване. Получаването и даването са противоположни полюси на едно и също нещо, полюси на едно и също явление. Освен това природата не търпи празнота и изразходваната енергия се попълва по силата на закона. Отдаването е най-изгодното влагане на капитал, тъй като е рентабилно винаги. Но дори и даването може да бъде различно. Даването може да бъде егоистично, предизвикано от желание за самоутвърждаване, тоест от самолюбието. Тогава дори и съветите, взети от Учението, изреченията от него, текат за себе си и заради себе си, макар и да се дават на другиго. Тогава особено рязко се проявява стремежът да се говори не според съзнанието и особено ярко се нарушава съизмеримостта между способността за вместване на съзнанието на слушателя и това, което му се дава. И даващият заради себе си и в свое име става звънар, става настоятел на своя двор, претоварвайки съзнанието на събеседника. А това понякога може да предизвика и предателство. Затова от даване до даване има голяма разлика. Много са самоутвърдените учители, особено яростно стремящи се да поучават осъждат с готов цитат на езика. Не такива дарители и не такива дарения имам в предвид, когато говоря за отдаването. Истинското даване, имащо в предвид не себе си, а получаващия, е преди всичко съизмеримо. То винаги се извършва според съзнанието на получаващия. Много по-добре е да се даде малко, отколкото да се претовари. Понякога дори е трудно да се каже кое е по-вредно: премълчаването или пренатоварването на съзнанието свръх това, което е по силите му да вмести. Тъй като последното може да предизвика срив на съзнанието и да го отврати от това, което толкова упорито са се стремили да му втълпят, да го отврати завинаги. Насилието над съзнанието е недопустимо. Да се говори не според съзнанието е най-лошият вид насилие над човека. Много предателства са произлезли от казаната не навреме дума. Човешкото съзнание е крехък съд, изискващ много внимателно отношение. Сферата на приложение на принципа на съизмеримостта е много широка.
Всички ние говорим за най-възвишени неща, а най-дребните в себе си още не сме преодолели. Получава се разрив, който болезнено се отразява на съзнанието. И да се сърдите можете само на себе си. Имайте в предвид, че Ние винаги сме готови да дадем, но не сме в състояние да дадем, даже и при наличие на желание, повече от това, което човек е способен да вмести. Често пречка за вместването е саможивостта. Също и съдовете, които са донесени, не винаги могат да бъдат напълнени с това, което ни се иска да дадем, тъй като вече са изпълнени, макар и частично, със своето. А своето, личното, наситено с емоциите на астрала, на Нас не е ни нужно. Казано беше: или Моето, или своето. А Моето и своето не се съчетават. Самоизлизащите лъчи не са породени от малкото „аз“, а от голямото. Техният произход не е от саможивостта. Следователно, приближаването и получаването са възможни само при условието на самоотречение, тоест съблюдаване на формулата „Отвърни се от себе си“. Пълнотата на съвместната настройка дава съзвучието. С думи то не може да се замени. Асимилацията на Нашите Лъчи не може да се предизвика с никакви изкуствени или измъчени усилия. Притеглянето протича естествено при принасянето на целия себе си, тоест на цялото сърце, чувства и мисли. Мислите и съзнанието са там, където е сърцето. Отдаване сърцето си на Този, Който води, е изискване безусловно. Често бедното сърце се разкъсва между отдаването на едната си половина на себе си, а другата половина на Учителя
Не може да бъде отблъснат никой. На всекиго трябва да се даде според съзнанието. Защо да се създават врагове? Но как да се постъпва с тези, които искат над позволеното? И на тях трябва да се даде, но не повече от заслуженото. Мярката ще бъде подсказана от сърцето. Ако в началото това не стане веднага, то след няколко опита предупреждението на сърцето няма да се забави. Естествено е желанието да се даде повече от това, което се полага, но последиците от такова даване са горчиви. Най добре е да се отговаря на въпроси, които показват тавана на съзнанието, ако тези въпроси не са повърхностни и не са случайни, а са изкристализирали в процеса на растежа на духа. А как да се постъпва с тези, които са далечни и чужди по аура? И тук трябва да се прояви търпимост, вместване и разбиране и да се намери дори и малкото, което може да обедини. Нали нашата цел е да обхванем целия свят и цялото човечество. Учителят ни е заповядал да бъдем мъдри. Само с тъмните и техните подгласници няма да търсим съзвучие. Най-близкият подход е през сърцето.
Всяко духовно даване се съпровожда в една или друга степен с опустошаване на съкровищницата, ако на става под строг контрол и при условие на постоянна сдържаност. Отворете бента и водата ще изтече. Но мелничарят отваря според нуждата и не повече, отколкото трябва. И аз страдах от прекомерно даване и след това обикновено заболявах. Иска ти се да дадеш колкото е възможно повече и това е напълно разбираемо, защото даването е в природата на сърцето. Но за сега са необходими и предпазливост и грижливост.Ако даваш не според своето желание, а според съзнанието на получаващия, преразход не би трябвало да има. Вампиризмът е недопустим под каквато и да било форма. Но известна сдържаност и контрол са необходими при всяко даване. Този контрол е труден от това, че енергията изтича понякога несъзнателно, ако нивата на огненост на даващия и получаващия са прекалено различни. Само реакцията на сърцето ще подскаже дали преразходът е бил свръх мерен.
Получаването е според заплащането. Съдбата е справедлива. Който заплати повече от другите, възможно пребиваващи в доволство и удобства, той ще получи и повече. От обикновена гледна точка трудностите и лишенията не са добри. Но сравнете двама, единият със закален от трудностите на живота дух, а другият – изнежен от оранжерийната обстановка. При еднакви условия на живот първият ще премине през живота уверено, спокойно и победно, а вторият – страдайки и измъчвайки се, защото оранжерийната обстановка прави човека непригоден дори за обикновения живот. Затова да се радваме на трудностите, препятствията и обременените обстоятелства. Без тяхното наличие духът не може да израсте и животът не може да бъде преодолян.
Любовта се доказва с дела. Заради тези, които обичаме, много може да се направи и от много неща можем да се откажем заради тях. Нима не е радост да дадеш нещо за любимия? Всекидневното приношение е указател за постоянството на любовта и преданността. Формулата: „Какво още мога да ти принеса, Владико?“ нека да стане постановка за всеки ден. Приношения без край ще означават и получаване без край. Нека с всички мерки, с всички сили, с цялото си желание, с цялото си сърце и мисъл да постигаме пълнотата на съзвучието. Съзвучим с висшето и най-доброто, което е в нас. Усилвайки това най-добро и действително ставайки по-добри, задълбочаваме светлоносната връзка. С кои откъслеци от миналия ден, с кои негодни мисли можем да заменим Общуването със Светлината? Който повече донесе, повече ще получи. Така непонятното жертвоприношение се превръща в приношение за всеки ден, приношение на своите най-добри чувства и светли стремежи на Тези, Които обичаме и до Които искаме да сме наблизо в Надземния свят.
От: „В подножието на Висшата мъдрост” (Избрани теми от Науката за духа)
Изображение: Lord Maha Chohan
