„Моралният човек избира професията си в съответствие с убежденията си вместо обратното. Това се случва все по-рядко и по-рядко от Средновековието насам.“
~ Философски и практически афоризми
Двойното наказание на нашето съвремие е, че ни кара едновременно да остаряваме преждевременно и да живеем по-дълго.
Ерудит е човек, който показва по-малко от това, което всъщност знае; журналист и консултант – човек, който прави обратното.
Фармацевтичните компании се справят по-добре с измислянето на заболявания, които да се лекуват със съществуващите лекарства, отколкото с разработването на лекарства, които да лекуват съществуващите болести.
Работата погубва душата ви като тихомълком завладява ума ви през часовете, в които официално не работите. Подбирайте внимателно професията си!
В плен (офиса, фитнеса, пътуването до работа, спорта) животът е просто травма от повтарящ се стрес. Без случайности.
Да използваш като извинение липсата на здрав разум у другите само по себе си е липса на здрав разум.
Не съществува преходно състояние между леда и водата, но има такова между живота и смъртта: работата „на щат“.
Цената на специализацията: архитектите строят, за да впечатляват другите архитекти; манекенките са слаби, за да впечатляват другите манекенки; учените пишат, за да впечатляват другите учени; филмовите режисьори се опитват да впечатлят другите режисьори; художниците впечатляват търговците на картини, но писателите, които пишат, за да впечатлят издателите, в повечето случаи се провалят.
Днес можем да избираме между тези, които пишат ясно за неща, които не разбират, и тези, които пишат зле за неща, които не разбират.
Моралният човек избира професията си в съответствие с убежденията си вместо обратното. Това се случва все по-рядко и по-рядко от Средновековието насам.
Нещастието на информационната епоха е, че токсичността на информацията нараства много по-бързо от нейната полезност.
Медицината заблуждава хората от толкова дълго време, защото успехите ѝ се изтъкват широко, а грешките ѝ (буквално) се погребват.
Епохата на експоненциално нарастване на информацията е като словесно необуздан човек: колкото по-малко хора го слушат, толкова повече говори.
Искате да бъдете самите себе си, със своите особености. Колективното (училището, правилата, работата, технологиите) искат да сте взаимозаменяеми до степен на кастрация.
В миналото повечето хора бяха невежи, само един на хиляда бе достатъчно изтънчен, за да се разговаря с него. Грамотността днес е по-висока, но благодарение на прогреса, медиите и финансите, може да се разговаря само с един на десет хиляди.
Капанът на глупака е съсредоточаването върху това, което знае, и това, което останалите не знаят, вместо да прави обратното.
Необходими са изключителна мъдрост и самоконтрол, за да приемем, че много неща имат логика, която не разбираме, и която е по-съвършена от собствената ни.
Смята се, че интелигентност е да забелязвате нещата, които имат значение (да откривате модели); в един сложен свят интелигентност е да пренебрегвате нещата, които са без значение (да избягвате фалшивите модели).
Идеалният тривиум (от лат. – trivium – букв. „трите пътя“ – логика, граматика и реторика, основните три предмета, преподавани в средновековните университети) и образованието, което би било в най-малка степен вредно за обществото, би включвал математика, логика и латински; двойна доза латински автори, за да компенсират тежката загуба на мъдрост, до която води математиката; точно толкова математика и логика, колкото да контролира многословието и реториката.
Избрано от: „Прокрустовото ложе“, Насим Никълъс Талеб, изд. ИнфоДар, 2020
Снимка: Nassim Nicholas Taleb
