Кога започва „залезът” на една култура и готови ли сме да го приемем без сантименталност, като „дълг към деня”? Следва ли историята определена логика, какви са фазите, през които преминава културата на Запада и дали понятията, присъщи за природата като раждане, младост, старост и смърт, имат сходен смисъл и в историята? Най-значимият труд на немския философ и историк Освалд Шпенглер „Залезът на Запада“, е среща на политикономия,  политика, наука, математика, скулптура и музика, в който той прилага към явленията на културата използвания от Гьоте морфологичен метод за естествените науки. Глобалната аналогия в Шпенглеровата логика на мислене, е аналогията между света като история, възприеман и разбиран чрез неговата противоположност –  света като природа.

(1880 ~ 1936)

Загивайки, културата се превръща в цивилизация.

Кръвта на предците тече по веригата на поколенията и ги свързва в една голяма взаимовръзка на съдбата, на такта и на времето.

Културата се заражда в този момент, когато от първобитно-душевното състояние на пребиваващото във вечно детство човечество се събужда и отделя великата душа.

Детето започва да говори дълго преди да е произнесло първата си дума.

В древни времена жената изпълнявала ролята на ясновидка, не защото може да предугажда бъдещето, а защото самата тя е това бъдеще.

Дори и да е мислещо същество, човекът все пак е далече от представата, че е създание, чието съществуване се заключава в мисленето.

Човекът, придържащ се към фактите, и поетът, никога няма да се разберат един друг.

Само виждайки други форми на живот, може да осъзнаеш своя собствен.

Всяка душа си има религия.

Човечеството" няма никаква цел, никаква идея, никакъв план, също както няма цел и при видовете на пеперудите и орхидеите. „Човечество" – това е празна дума.

Идеята за съдбата изисква жизнен, а не научен опит, изисква дълбочина, а не ум. Идеята за съдбата може да бъде обобщена само от творец – с портрет, трагедия, музика.

Архитектурата на големите пирамидни храмове е мълчалива математика.

Безкрайността и вечността за душата се сливат заедно и който не владее едното, не владее и другото.

Великите личности по-скоро рушат, отколкото създават.

Времето побеждава пространството.

Живот според морални повеления е непрекъсната последователност от жертви.

Всеки иска нещо от другите. И с пълно убеждение произнася думите „ти си длъжен".

Всяка открита от разума нова истина е не нещо друго, а критическо съждение за стара, вече съществуваща истина.

Демокрацията така и би останала само в умовете и на хартия, ако сред привържениците й не се случваха наистина властни натури, за които народът е само обект, а идеалите – средство.

Жената е силна такава, каквато е.

Можеш да обичаш само това, в чието деликатно съществуване вярваш.

Животът е осъществяване на вътрешно възможното.

Не можеш да познаеш реалния живот. Можеш само да го изживееш.

Знанието е само една по-късна форма на вярата.

Има разлика в това да задаваш въпроси и в това да вярваш в тяхното разрешаване.

Интелигентните хора от всички раси си приличат един на друг. При тях расата отстъпва на заден план.

Истинските приятели се разбират без излишни думи, искрената вяра може да мине въобще без думи – само да мълчи.

Истинско е само това, което е вечно.

Култура и цивилизация – това са живото тяло на душата и нейната мумия.

Спящият, освободен от всяко напрежение човек, води само растително съществуване.

Културата е последната от достижимите за нас действителности.

Свещеникът е тълкувател, а жената – оракул. Самото време говори чрез нея.

Целта на мисленето се нарича истина. Истините са абсолютни и вечни, сиреч те вече нямат нищо общо с живота.

Действителният живот, историята знаят само факти. Житейският опит и човекознанието се водят само от фактите. Дейният човек, действащият, искащият, борещият се, който всекидневно трябва да се утвърждава срещу силата на фактите, използвайки ги в своя изгода, за да не им се подчини, гледа отвисоко на самите истини като на нещо незначително.

Където няма факти, там управлява чувството.

Любовта предполага създаване на мислен световен ред, в който има стабилност.

Можеш да станеш познавач на природата, но познавач на историята можеш само да се родиш.

Моралът никога не става реалност, иначе целият свят щеше да представлява святост.

Най-чистият символ на съгласие, което е преодоляло езика, представлява стара селска съпружеска двойка, която седи вечер в дома си и беседва мълчаливо.

Ние не сме свободни да достигнем това или онова, но сме свободни да направим или не направим необходимото.

Основните чувства в религията са не ненавистта и любовта, а страхът и любовта.

Възможността означава необходимост.

Снимка: Oswald Spengler, (1880 -1936)