„Натрапчивата идея „партньор на всяка цена” е обкръжена с много страх и остро усещане, че „не струваме”.“

(Love and Pain, 1895, by Edvard Munch)

У всички нас има любов

Тъжно е, че толкова много жени продължават да охкат и плачат, ако нямат мъж до себе си. Не е необходимо да се чувстваме непълноценни, ако не сме омъжени или нямаме постоянен партньор. Когато „търсим любов”, казваме, че я нямаме. Но у всички ни има любов. Като дадем любов на себе си, никой не може да ни я отнеме. Ние искаме да престанем „да търсим любов там, където я няма”. Ако се пристрастим към идеята да търсим партньор, това е също толкова нездравословно, колкото и ако продължаваме да търпим някоя маниакална или разстроена връзка. Маниакалното търсене на партньор отразява единствено усещането, че нещо ни липсва. То е толкова нездравословно, колкото и всяко друго пристрастяване. Това е друг начин да се запитаме: „Какво не ми е наред?”

Натрапчивата идея „партньор на всяка цена” е обкръжена с много страх и остро усещане, че „не струваме”. Натискът да намерим партньор, който сами си налагаме, е толкова силен, че прекалено много жени се примиряват с незадоволителна или дори вредяща им връзка. Не трябва да си причиняваме това. То не е признак, че обичаме себе си.

Няма нужда да си създаваме болка и да страдаме за себе си, нито пък трябва да се чувстваме ужасно самотни и нещастни. всичко това е избор и ние можем да направим „нов избор”, който да ни подкрепя и да ни удовлетворява. Наистина, били сме програмирани да имаме ограничено право на избор. Но това е в миналото. Ние искаме да не забравяме, че днес е нов ден, а темата за силата винаги е в настоящето. Това, в което изберем да вярваме и което приемаме днес, ще създаде нашето бъдеще. Можем да променим мисленето и вярвания-та си. Можем да започнем точно сега, в този момент, да създаваме нови хоризонти за себе си. Ние можем да гледаме на времето, прекарвано от нас в усамотение, като на дар!

Понякога за нас е по-добре да бъдем сами. Все повече жени с по един брак зад гърба си (или разведени, или овдовели), които могат сами да се издържат, решават да не се омъжват повторно. Бракът е обичай, от който полза имат предимно мъжете. Те гледат на брака като на заробване и загуба на независимостта. Ние, жените, сме били учени да пренебрегваме себе си заради брака, а мъжете вярват, че бракът съществува, за да ги подкрепя. Вместо да губят независимостта си, много жени избират да останат неомъжени. Вече не ги привлича перспективата да се покоряват на някой мъж.

Една стара пословица гласи: „Жените крепят половината небе.” Време е да осъществим това на практика. Но няма да се научим как да го правим, ако хленчим и се цупим, ако се поставяме в положението на жертви или ако отстъпваме властта си на мъжете или на системата. Мъжете в живота ни са отражение на онова, което вярваме за себе си. Затова често търсим другите – необходими са ни, за да се чувстваме обичани и свързани, докато те могат само да отразяват собствената ни връзка със самите нас. За да се придвижим напред, ние действително трябва да подобрим връзката със самите себе си. Бих искала да съсредоточа работата си предимно върху това, да помагам на жените „да приемат и да използват” собствената си сила по възможно най-добрия начин.

Трябва да ни бъде съвършено ясно, че любовта в живота ни започва от самите нас. Много често търсим „истинския” мъж, който да разреши всичките ни проблеми, в лицето на бащата, любовника, съпруга. Сега е време да бъдем „истинските” жени за себе си. Дори да нямам „истинския” мъж до себе си в момента, мога да бъда „истинската” жена за себе си. Мога да управлявам живота си и да си създам такъв живот, какъвто искам да имам.

Затова, ако нямате партньор, не мислете, че сте осъдени да бъдете сами. Мислете за това като за възможност да си създадете живот, за какъвто не сте си и мечтали, че е възможен. Като дете и дори като млада жена никога не съм си представяла, че мога да имам живота, който имам сега. Обичайте себе си и нека Животът ви води натам, където трябва да стигнете. Всички бариери падат. Ние можем да литнем толкова високо, колкото ни се иска.

Избрано от: „Вярвай себе си“, Луиз Хей, изд. „Слънце”, 2008
Картина: Love and Pain (1895) by Edvard Munch, en.wikipedia.org