Когато емоциите и чувствата са в разногласие, губим способността си да вземаме решения ♥ Джеймс КЛИЪР

Откъде идват копнежите?

Всеки навик има повърхностно ниво и по-дълбока, скрита мотивация. Често изпитвам копнеж, който звучи по следния начин: „Искам да ям тако“. Ако ме попитате защо искам да ям тако, аз няма да ви отговоря: „Защото трябва да ям, за да не умра“. Обаче истината е, че някъде дълбоко вътре в мен аз съм мотивиран да ям тако, защото трябва да ям, за да не умра. Дълбоко скритият мотив е да намеря храна и вода, макар че копнежът ми е за тако.

Някои от тези скрити мотиви са:

Запасяване с енергия
Намери храна и вода
Намери си любов и се размножи
Свържи се и се сприятели с другите
Спечели социално признание и одобрение
Намали несигурността
Постигни положение и престиж

Копнежът е специфична проява на дълбоко скрит мотив. Мозъкът ви не е роден с желание да пушите цигари или да проверявате непрекъснато Инстаграм, или да играете видеоигри. На по-дълбоко ниво вие просто искате да намалите несигурността и да прекратите тревожността, да спечелите социално признание и одобрение или да повишите социалния си статус. Погледнете почти всеки продукт, който оформя навици, и ще видите, че той не създава някаква нова мотивация, а по-скоро се придържа към скритите мотиви на човешката природа.

Намери любов и се размножи = ползвай Тиндър
Свържи се и се сприятели с другите = отвори Фейсбук
Спечели социално признание и одобрение = поствай в Инстаграм
Намали несигурността = търси в Гугъл
Постигни положение и престиж = играй видеоигри

Вашите навици са съвременно удовлетворяване на древни желания. Нови версии на стари пороци. Скритите мотиви зад човешкото поведение си остават винаги едни и същи. Специфичните навици, които извършваме, се различават, базирани на различните исторически периоди.

Има много и различни начини да се обърнем към един и същ скрит мотив. Един човек може да се научи да намалява стреса, като пуши цигара. Друг се научава да потиска тревожността си, като излезе да бяга. Не е задължително вашите настоящи навици да са най-добрият начин да решите проблем. Те са просто методи, които се научавате да прилагате. Веднъж свързали решението с проблема, който трябва да решите, вие непрекъснато ще се връщате към него.

Навиците са само асоциации. Тези асоциации определят дали си струва да повтаряме един навик, или не. Вашият мозък непрекъснато събира информация и отбелязва знаци в околната среда. Всеки път, когато видите знак, мозъкът ви веднага проиграва симулация и ви предсказва какво ще направите в следващия момент.

Знак: Забелязвате, че печката е гореща.

Предсказание: Ако я пипна, ще се опаря, затова трябва да избягвам да я пипам.

Всичко това става за милисекунди, но играе ключова роля в навиците ви, защото всеки навик е предхождан от предсказание. Предсказанията ви за околния свят определят как да постъпите в рамките на този свят. Животът изглежда спонтанен, но всъщност е предсказуем. Вие непрекъснато предсказвате какво ще се случи в следващия момент. По цял ден се опитвате да предскажете с най-голяма точност следващото си действие в дадена ситуация.

Нашето поведение силно зависи от начина, по който интерпретираме сполетелите ни събития, но не задължително от обективната реалност на самите събития. Двама души могат да гледат една и съща цигара и единият да почувства нужда да пуши, докато другият да е отвратен от миризмата. Един и същи знак може да задейства и полезен, и вреден навик. Причината за вашия навик всъщност е предсказанието, което го предшества. Тези предсказания водят до чувства, което е типичен начин, по който описваме копнеж – чувство, желание и подтик. Чувствата и емоциите трансформират знаците, които виждаме, и предсказанията, които превръщаме в приложими сигнали. Те ни помагат да обясним какво всъщност чувстваме. Например, независимо дали си давате сметка или не, вие забелязвате дали в момента ви е студено, или не. Ако температурата падне с един градус, вие най-вероятно няма да направите нищо. Обаче ако падне с десет градуса, ще станете и ще се облечете. Чувстването на студа е сигнал, който ви подтиква към действие. Вие сте долавяли знаците през цялото време, но предприемате действие чак когато предскажете, че ще ви е по-добре, ако промените състоянието си.

Копнежът е сигнал, че нещо липсва. Това е желанието да промените вътрешния си статус. Когато температурата пада, между това, което тялото ви чувства в момента, и онова, което иска да почувства, има празнина. Именно тази празнина между сегашното ви състояние и желаното такова ви кара да предприемете действие.

Желанието е разликата между това къде сте сега и къде искате да бъдете в бъдеще. Дори и най-незначителната постъпка съдържа лек нюанс на мотивация – да се почувстваме по-различно от настоящия момент. Ако непрекъснато ядете или пушите, или се ровите в социалните мрежи, това, което наистина искате, не е чипс, цигара или букет от лайкове. Истинското ви желание е да се почувствате различно.

Нашите чувства ни подсказват дали да останем в сегашното си състояние, или да го променим. Тласкат ни в една или друга посока. Помагат ни да изберем най-добрия подход. Невролозите са открили, че когато емоциите и чувствата са в разногласие, губим способността си да вземаме решения. Не получаваме никакъв сигнал към какво да се стремим и какво да отбягваме. Както казва неврологът Антонио Дамасио, „Именно емоцията ви позволява да маркирате нещата като добри, лоши или неутрални“.

От: „Атомни навици“, Джеймс Клиър, превод Огнян Алтънчев, ИК Хермес
Снимка: James Clear