„…Ако искате да упреквате света, трябва да го разберете. Образовахме хората, но не сме ги възпитали. Струваше ни се толкова естествено да бъдеш човек!“
~ Из военния дневник на Екзюпери (1939-1944)
Antoine de Saint-Exupéry (1900-1944)
Моралът на необходимостта
(фрагмент)
Моралът на обстоятелствата и
моралът на необходимостта.
Разлика, която не ги разделя.
Безспорно делото създава мъченика. Постъпката има стойност само защото е извършена в името на голяма вяра. По тази единствена причина тя обогатява. Ала коя религия можем да наречем благородна, ако не тази, която възвисява човека? Аз не наричам нацизма благородна религия. Напълно си представям, че нацизмът може да достигне до могъществото на Атила, може би дори и до изключителността му – но не виждам как може да достигне до Паскал. Атила или Паскал? Аз направих своя избор. Избрах между девствената гора и базиликата. Между мъдростта на исполинското дърво с разрастващи се корени и съвестта. Направих своя избор… Избрах онова, което създава човека – човека, който най-много ми допада, и съм длъжен да попадна преди всичко на този необратим избор. Ако прекарам един ден в манастир, после в комитет на радикалната партия, връщам се прояснен – направил съм своя избор. „Покръстен“ съм (между редовете: но не в радикализма). Решението съм взел не в името на логиката. А в името на човека, който се е родил в мен. И тогава, ако постъпката е животворяща, това е признак, който потвърждава истинността на вярата. Няма безпричинна постъпка; защото постъпка за постъпката не съществува. Каторжникът и геологът извършват едни и същи действия. Не съм способен да мисля за постъпката си извън цивилизацията, която ме направлява. Като византийски император мога да ослепя пленниците. Но сега не си представям, че мога да вадя очи. Не се навеждам над същите очи и същото лице. Така и лопатата – оръдие за покоряване на земята – не е същата. Освен ако изразяваме прости отношения: „Дай ми котлона си… затвори вратата…“
Няма дори и признак на (размисъл). Човечеството лежи като добитък върху сламата си. За какво се бият тези хора? За хляб? Имат си. За свобода? Те са безкрайно свободни. Удавили са се в тази свобода, която прави безсърдечни някои милиардери. Защитават се от враговете си? Нямат вече врагове. И живеят без врагове, без омраза, без единство. Разпадане, бедствия на човека. Какво им трябва, за да възкръснат? Много добре знаете. Да издигнат град в девствената гора. Да построят мост. Да се вдигнат на война. Да създадат вътре в своята пихтиеста маса еластична нервна тъкан. Да имат водачи. Или просто да си възвърнат усещането за празник. Днес започват да засяват земята. Днес, е гроздобер. Днес е жетва. Днес е празникът на младото вино. Или денят на възпоминанието на мъртвите, който утвърждава приемствеността между поколенията. Днес е денят на този, който основа нашите свободи… който ни (вдъхна?) своята нравственост, който… Но за каква приемственост може да се говори с този добитък? Какво друго може да има тук, освен ръмженето, с което се иска храна? Разбира се, това е много далеч от нас, но все пак…
Ние сме подложени на угояване, с подслон и храна, и водим по-заседнал живот от всякога. А в нашата катедрала, около колоните, шепнешком се уговарят дребни машинации. Душата на катедралата са жените, които дават столовете под наем. И дребните им монети. Можете да се перчите колкото си искате с вашата древна култура. Какво правите за нейното спасение?
Вие се надсмивате над този, който се качва на кулата и вижда откритото море: Какъв безумец! Опитва се да избяга от конкретното, от реалното. А конкретното и реалното е все тази история са жените, които дават под наем столовете. Но ние сме вътре в катедралата и нехаем за обкръжаващата ни нощ.
А стените на катедралата, какъв смисъл има да ги взимаме под внимание? Те са рамката. По същия начин както пространството и времето. Това е вечното. Да се отделят добрите от лошите с помощта на полските пазачи и съдиите – това има смисъл. Но да се разисква за доброто и злото – какво бълнуване!
Ето защо вие сте си заслужили да слушате как реве днес около вас морето.
Със съкращения от: „Военни записки 1939-1944“, Антоан дьо Сент-Екзюпери, Военно издателство, София 1988 г.
Снимка: Antoine de Saint-Exupéry (1900-1944), imdb.com
