„Известно е, че цели нации също са призовавали помощта на Бог, когато са ги сполитали беди. Те са се принизявали пред Бог и са определяли дни за покаяние, молитва и пречистване.“

„Твърдо съм убеден, че любовта държи земята цяла. Има живот само там. където има любов. Живот без любов е смърт. Любовта е едната страна на монетата, чиято друга страна е истината.“ ~ Махатма ГАНДИ

Благословията на бедствието

Всеобщият опит сочи, че нещастието кара чувствителния човек да застане на колене. Той смята, че това е отговорът на Бог за греховете му и че отсега нататък трябва да постъпва по-добре. Греховете му са го направили безнадеждно слаб и в своята немощ той призовава на помощ Бог. Така милиони човешки същества са използвали личните си злочестини за самоусъвършенстване. Известно е, че цели нации също са призовавали помощта на Бог, когато са ги сполитали беди. Те са се принизявали пред Бог и са определяли дни за покаяние, молитва и пречистване.

Свобода на избора

По своята същност човек разполага с разум, способност да разграничава и свободна воля. Звярът няма това. У него няма свободна воля и не разбира разликата между добродетел и порок, между добро и зло. Като разполагащ с възможността да постъпва съобразно свободната си воля, човекът разбира разликата между тези неща и когато следва по-висшата си природа, се показва като многократно превъзхождащ звяра, но когато следва по-низката си природа, може да се прояви като по-низш от него.

Свободната ни воля обаче е по-малка от тази на пътник, стоящ на претъпкана палуба. Човек сам е творец на съдбата си, доколкото разполага със свобода на избора, доколкото избира как да използва тази свобода. Но той не може да влияе на резултатите. Щом си въобрази, че може, изпитва страдание.

За човека е особена привилегия и гордост, че е надарен както с глава, така и със сърце, това, че е мислещо, но не по-малко и чувстващо животно... Разумът при човека ускорява и води чувството. У звяра душата спи. Да разбудиш сърцето е да разбудиш спящата душа, да събудиш разума означава да въведеш способността за разграничаване на добро и зло.

Основният дълг на човека

Дълг на всяко човешко същество е да се вгледа внимателно в себе си, да се види каквото е и да не щади сили за усъвършенстване на тялото, ума и душата си. Трябва да осъзнае вредата, която нанасят несправедливостта, злобата, суетата и подобните им, и да направи всичко по силите си, за да се бори срещу тях.

Състоянието, в което човек се намира, е това на изпитание. През този период той е под въздействието както на зли, така и на добри сили. Непрестанно е жертва на изкушения. Трябва да докаже мъжеството си, като им устоява и се бори с тях. Той не е воин, който във външния свят се бори с врагове, създадени от въображението му, и е безсилен да помръдне и малкия си пръст срещу безчетните врагове в себе си или, което е по-лошо, способен е да ги сбърка с приятели. Човек не е длъжен да развива всичките си способности до съвършенство. Длъжен е да развие до съвършенство всеки свой богоподобен талант и напълно да потисне онези, които са носители на противоположни тенденции.

У човека, макар и самият той да е несъвършен, е заложен непрестанният стремеж към съвършенство. Следвайки този си стремеж, той изпада в мечтание. И точно както едно дете се опитва да стои изправено, пада отново и отново и накрая се научава да ходи, така и човекът с целия си ум е само един младенец в сравнение с безкрайния и вечен Бог.

Целта постоянно се отдалечава. Колкото повече напредваме, толкова повече осъзнаваме, че сме недостойни. Удовлетворението произтича от усилието, не от постижението. Опит с пълна ангажираност означава пълна победа.

Избрано от: „Пътят към Бог. Избрани цитати на Махатма Ганди“, изд. Locus, 2017 г.
Снимка: Mohandas K.Gandhi (1869-1948), mkgandhi