„Най-опитни, почитани и тачени са били лекарите, които са съумявали да опазят пациентите си здрави.“
Лекарската професия
Всяка професия си има своите недостатъци... и черни овце. Медицината не прави изключение, макар и хората, които отговарят за добрата й репутация, биха искали да сме на друго мнение. От половин век, че и повече съвременната медицина, точно както съпругата на Цезар, е „непогрешима“. Не винаги е било така. Махалото се мести. По време на Гражданската война в САЩ чак до началото на нашето столетие човек, меко казано, не е могъл да разчита особено на медиците. Лекарите са помествали огромни реклами по вестниците и са разлепяли крещящи обяви (вероятно сте ги виждали възпроизведени върху тапетите в някои ресторанти), предлагащи панацеи, които уж лекували едновременно изкълчени палци и хронични болки в кръста, спирали кръвотечението от носа, правели така, че върху голото ви теме да поникне лъскава коса, помагали при запек, премахвали уртикарията и мазолите, лошия дъх и хъркането - и решавали семейните ви проблеми. Не можем да отречем, че ако някой еликсир е бил в състояние да свърши всичко това, всички са щели да се чувстват много по-щастливи в брака си. Пациентите са били подлагани на кръвопускане - върху телата им са били слагани прилични на Дракула пиявици, които да изсмучат нечистотиите, и когато един самотен и предан на професията си лекар - доктор Игнац Земелвайс, се престрашава да изкаже предположението (и да го докаже), че по-малко жени ще умират от родилна треска, ако гинеколозите и акушерките просто си мият преди израждането ръцете с хлорен разтвор, той моментално се превръща в парий сред колегите си. Умира в лудница - няма що, добре са му се отблагодарили, задето е допринесъл да бъдат спасени толкова много животи.
После е основана мощната Американска медицинска асоциация (убедена съм, от онези, които първи са започнали да си мият ръцете), чиито членове не след дълго обединяват усилията си със Службата за лекарствени средства към американското правителство, за да прогонят некадърниците от своята професия и да променят образа на лекаря, по онова време наподобяващ клоун, който импровизира на карнавал, и на аптекаря, който досущ алхимик бърка церовете, предписвани от първия. Създадени са медицински училища със строги академични изисквания, наложени са високи критерии за етика и... абракадабра! Немарливостта изчезва яко дим, изместена от хигиеничната медицинска практика и правила, които заблестяват още повече в стерилните хромирани лаборатории и операционни на новопоявилото се, толкова вълнуващо поприще: медицинските научни изследвания. Бавно, ала неотклонно медицината получава статут едва ли не на религия, подкрепяна от цели енории пациенти, благоговеещи пред облечените в бели престилки първожреци, нетърпящи и най-малката критика към себе си и към професията и изискващи уважение, граничещо едва ли не с преклонението. Кой ще дръзне да противоречи на човек, подхванал разговора с: „Моят лекар пък ми каза, че...“. Малцина.
Сега махалото се движи в нова, различна посока. Пак има неподкупни лекари и лекарки, отдали се с цялото си сърце на лечителството. Но има все повече дела, заведени срещу лекари и надлежно отразявани в печата, и обществеността вече си дава сметка, че помненият с толкова обич семеен доктор от картините на художника Норман Рокуел вече е изчезнал точно както динозаврите. Живеем във времето на тесните специалисти. Медиците, които наместват счупени кости, зашиват крайници, откъснати при злополуки, възвръщат нормалния вид на обезобразени лица, лекуват тежки изгаряния, правят така, че спрели сърца отново да затуптят, заслужават уважението и поддръжката ни, дори нашата обич… В Презвитерианския медицински център тези хора спасиха в буквалния смисъл на думата живота на моя син (Майкъл. Въпреки това от година на година става все по-трудно да намериш лекар, който да е искрено отдаден на професията си. Научаваме прекалено много факти за пациенти, починали и осакатени от представители и на лекарската, и на фармацевтичната професия, та пак да се прекланяме както едно време пред първожреците на медицината. В резултат все повече хора се обръщат към хомеопатията, холистичната медицина, революция, отприщена от популярността на книгите за „спящия пророк“ Едгар Кейси и засилвана от децата цветя и движението „Назад към природата“ от 60-те години, което не само че не е забравено, а от година на година привлича нови и нови последователи.
Не искаме да загубим добрите доктори, нито пък махалото на историята да ни върне всички вкупом към еликсирите и пиявиците от миналия век. Предпочитаме златната среда, стига това да е възможно - промяна в насоките на медицината, така че тя да ни даде онова, което винаги е обещавала и никога не е постигала: добро здраве, като приоритет имат профилактиката и диагностиката, а не самото лечение, както е при хомеопатията и медицинската астрология. (И до ден днешен лекарите нямаше да признават, макар и с половин уста, акупунктурата, ако бившият президент на САЩ Ричард Никсън не се бе разболял по време на официално посещение в Китай и не се бе убедил в нейната ефикасност.)
Не, не искаме да се връщаме към медицинския подход от XIX век, но сигурно няма да е зле да се върнем още по-назад във времето, в Древен Китай. Там е имало три вида лечители. Първите просто са лекували болестта и са стояли най-ниско в йерархията. Вторите са умеели да поставят диагнозата на дадено заболяване, и то не след като то се е проявило, а малко преди това. Те са били едно стъпало по-високо в медицинската йерархия. Най-опитни, почитани и тачени са били лекарите, които са съумявали да опазят пациентите си здрави, идеалът на даоистите. Тази „кастова“ медицинска система е повече от логична. А тя не се ограничава само с това. Лекарят в Древен Китай (хайде да върнем колелото на историята!) е получавал възнаграждение едва след като пациентът му е оздравеел - в някои области лечителите са били задължавани дори да връщат парите, ако въпреки грижите им състоянието на болния се е влошавало или той не е оздравявал, защото се е смятало, че щом не са опазили пациента си здрав, той се е разболял по тяхна вина. А ако някой от болните е починел, пред кабинета на лекаря е бивал окачван фенер с определена форма, а доктор, пред чиято врата са се люшкали прекалено много фенери, губел пациентите си. Лекарите, които днес се вайкат, че в дела за нанесени телесни повреди трябва да плащат луди обезщетения, трябва да са доволни, че не са живели в Древен Китай, където лечителите са били обвинявани (несправедливо) за всичко, а пациентите не са носели отговорност за духовната си нагласа, заради която болестта им се е превръщала в хронична. Но на кого са притрябвали такива крайности? Не е ли по-добре и лекари, и пациенти да носят еднаква отговорност за доброто здраве? При цялото ми уважение към медицинската професия ще си позволя да кажа, че лекарите и хирурзите само ще спечелят, ако обърнат малко повече внимание на бащата на медицината - Хипократ, основавал познанията си върху астрологията. Когато получава своята диплома по съответната специалност и се нагърбва с авторитетната роля да се разпорежда с нашите тела (които безспорно са си наше безценно достояние), всеки лекар дава Хипократова клетва. Нима искам много, като настоявам медиците да уважават и следват мъдрите съвети на първооснователя на своето професионално поприще? Замислете се над мъдростта на Хипократ, който пише в дневниците си, че „е глупак онзи, който практикува медицина, без да се съобразява с движението на звездите и планетите“. Цитирам го дума по дума, без недомлъвки и двусмислици в превода от гръцки.
По-нататък Хипократ предупреждава категорично: „Не докосвайте с желязо онази част от тялото, управлявана от знака, чийто сектор е прекосяван от Луната.“ Този съвет вероятно се нуждае да бъде разтълкувай на медиците, пренебрегвали астрологичната мъдрост на бащата на своята професия толкова дълго, че нямат и представа как да преведат думите му. Те означават следното: не се правят операции със скалпел (желязо) на части на тялото на пациента, управлявани (или свързани) с астрологичния знак, чийто сектор в този момент е прекосяван от Луната. Луната изминава отделните сектори, горе-долу, за два и половина дни и тази информация може да бъде лесно намерена в Ефемеридите, изчислени от астрономите, или в Селскостопанския календар. Това твърдение на Хипократ е доказвано непрекъснато в хирургическата практика и ако законът не бъде спазван, всяка операция, извършвана в неподходящо време, неизбежно завършва с провал: 1) с усложнения, включително с инфекции; 2) с необичайно бавно и мъчително зарастване на раната и възстановяване; 3) със смърт.
Последният от трите възможни резултата, следствие от неспазването на закона, е в дъното на толкова честото прословуто обяснение на лекарите, че „операцията беше успешна, но пациентът почина“. В третия случай смъртта може да е настъпила по най-различни причини, включително от анестезията. Първият и вторият случай се срещат много по-често, а третият - рядко. Въпреки всичко най-мъдрият подход е хирурзите да се вслушват в предупреждението на Хипократ.
Избрано от: „Звездни знаци“, Линда Гудман (Тайните кодове на Вселената и на древната мъдрост), изд. Светулка 44, 2005 г.
Снимка: Linda Goodman Astrology