Като човек, не като Бог, Исус извършва Революцията на Душата ♥ Ориана ФАЛАЧИ

Острото перо на италианската журналистика Ориана Фалачи (1929-2006), която споделя, че чрез книгите си се надява да посочи на хората начин да мислят малко повече и извън догмите, с които обществото ни отглежда в продължение на векове.

Силата на разума
(фрагмент)

Аз съм християнски атеист. Не вярвам, в това, което наричаме Бог. Осъзнах това в ранната си младост, когато ме измъчваше тежкият въпрос - има ли Го, или не. Аз мисля, че Бог е създаден от хората, а не обратното. Мисля, че хората са Го създали, защото са били самотни, безсилни, отчаяни отчаяни. Искали са по този начин да разкрият тайната на битието. Да отговорят на нерешимите проблеми, които животът хвърля в лицата ни - кои сме, откъде идваме и къде отиваме. Какво е било преди нас, преди тези светове, тези милиарди и милиарди светове, летящи във Вселената с такава абсолютна точност. Какво ще има след тях. Според мен ние сме Го създали, защото сме слаби, защото преди всичко се страхуваме от живота и смъртта. Да живееш е много трудно, а умирането е винаги изпълнено със скръб. И вярата в Бог, който ни помага да преодолеем тези две препятствия, ни доставя безкрайно облекчение. Разбирам това добре. Дори понякога завиждам на вярващите. Но никога, никога не ме обземат съмнения, или надеждата, че Бог съществува. Че Той има време за мен, да ме открие сред тези милиарди светове и да ми помогне. И така - аз сама се грижа се себе си. Но има и още нещо - никак не харесвам църквата, без значение от деноминацията. Не понасям църковните догми, литургии, предполагаемата духовна и материална власт на църквата. Не харесвам и свещениците, дори и интелигентните и добрите. Не мога да забравя, че те служат на тази материална власт. Винаги в такива моменти се разбужда моят антиклерикализъм. Тогава приветствам духа на моя дядо по майчина линия. Той беше анархист от XIX в. и обичаше една песен: „Ще обесим кралете с червата на свещениците". Въпреки това, повтарям - аз съм християнка.

Християнка съм, въпреки че отхвърлям християнските наставления. Като догмите за прошката и за обръщането на бузата за плесница. (Никога не правя това, защото така се насърчава злото). Независимо че отхвърлям наставленията, най-вече за прошката, аз съм християнка, защото одобрявам принципите, идеите на християнството. Защото според мен християнското учение е убедително. В християнството не намирам нищо, което да противоречи на моя атеизъм и светските ми убеждения. Имам предвид, разбира се, идеите и принципите на Исус от Назарет, а не идеите и принципите, изкривени и предадени през вековете от католическата и протестантската доктрина. Имам предвид идеите и принципите, които надхвърлят метафизиката, отричат я, и се съсредоточават върху Човека. Които признават свободната воля, дават власт на човешкия ум и правят хората отговорни за действията им. Идеите и принципите, които правят хората господари на съдбата им. В това аз виждам възхвала на Разума, възраждане на рационалната мисъл. Когато има рационално мислене, има избор, когато има избор, има свобода. Затова рационалното мислене преоткрива свободата, дава нова възможност на свободната мисъл. Виждам обаче противоположното в обожествяването на един Бог, измислен от самотата, безсилието, отчаянието, слабостта, от страха да живееш и умираш. В един абстрактен, всемогъщ и безмилостен Бог, създаден от почти всички религии. Зевс, който ни изпепелява със светкавици, Йехова, който ни изнудва със заплахи, Аллах, който ни подчинява с жестокост и безчувствие. И тогава на мястото на тези невидими тирани се ражда една необикновена, уникална идея. Идеята, че Бог се превръща в Човек. Човек, който се превръща в Бог. Бог на самия себе си. Бог с ръце и крака, направен от плът, който иска да извърши Революцията на Душата. Който говори за своя небесен Създател (в противен случай никой нямаше да му обърне внимание, да го разбере), представя се за Негов Син и твърди, че всички хора са братя на този Син. Следователно, всички хора са равни нему и имат теоретическата възможност да проявяват божествената си същност. Като проповядват, че добротата е родена от разума и свободата, а любовта, преди да бъде чувство, е била рационална мисъл. Това е силогизъм, заключение, от което може да се твърди, че добротата е интелигентност, а злото - глупост.

Най-сетне се появява Бог, който разглежда проблемите на етиката като човек. С мозък, сърце, думи и дела на човек. И не се заблуждавайте - Той не е мек и слаб, не е мил, не е нежен. Забравете за призива Му - деца, елате при мен... Често се питам дали Исус от Назарет е бил наистина толкова мек, мил, нежен. И всеки път си отговарям - може би не, предполагам, че не. Защото като човек, не като Бог, Той извършва Революцията на Душата. Като човек, не като Бог, Той прогонва с юмруци фарисеите и равините, които печелят пари от вярата. Като човек, не като Бог, Той създава темата за светския начин на живот, която по-късно е продължена от Свети Павел: „Дайте на Кесаря дължимото, а на Бог - Божието“. Като човек, не като Бог, Той категорично възпира страхливците, които искат да хвърлят камъни върху блудницата: „Нека който е безгрешен, пръв да хвърли камък“. Като човек, не като Бог, Той заклеймява робството и нека да запитам силно и ясно: кой преди Исус от Назарет някога е заклеймявал робството? Кой някога е казвал, че всяка форма на робство е неприемлива и недопустима? Като човек, не като Бог, Той се бори, скърби, страда, и без съмнение - греши. Като човек Той издъхва. Но не умира, защото животът не умира. Животът винаги се възражда, животът е вечен. Всичко, което казах, заедно с идеите за разума и свободата, ме изкушава и ме прави християнка. Тъй като в тях виждам отхвърляне, отричане на смъртта и апотеоз на живота. Да, животът понякога е зъл, но злото се самоизяжда и се превръща в нищо, в небитие. И нека да кажа: това са принципите, върху които е построена нашата цивилизация.

От: „Силата на разума“, Ориана Фалачи, ИК МаК
Снимка: Oriana Fallaci 

2546 Преглеждания