Нобеловият лауреат за мир за вярата си в Бог
Професорът по теология Дезмънд Туту (1931-2021) получава Нобеловата награда за 1984 г. „за своята борба срещу расовата дискриминация в ЮАР”. През 1954 г. Дезмънд Туту завършва университета в Йоханесбург. През 1961-ва той е ръкоположен за англикански свещеник, a от 1962 до 1966 учи теология в Кингс Колидж в Лондон. През 1978 г. Дезмънд Туту е избран за генерален секретар на Южноафриканския съвет на църквите. През 1986 г. той става архиепископ.
(1931 ~ 2021)
1. В своята Нобелова лекция (11 декември 1984, „Les Prix Nobel 1984“) Дезмънд Туту казва: „Кога най-после ще разберем, че всяко човешко същество е безкрайно ценно, защото е сътворено по образ и подобие на Бога? Кога най-после ще разберем, че е богохулство да се отнасяме с презрение към нашите ближни? Всички ние трябва да осъзнаем, че когато унижаваме другите, самите ние сме всъщност унизените. Бог ни призовава да бъдем Негови помощници, за да можем да разширяваме Неговото Царство, изпълнено с мир, справедливост, доброта, състрадание, обич, споделяне, смях, радост и помирение, така че всички царства на този свят да се слеят в едно единствено царство – Царството на нашия Бог и на Неговия Син Христос, Който ще господства навеки. Амин.” (TUTU 1985, 246).
2. На въпроса „Ако има Бог, защо в нашия свят има толкова много злини, омраза и страдание?” Дезмънд Туту отговаря: „Трябва да осъзнаем, че ние сме абсолютно свободни, именно защото Бог не се намесва в нашия свят. Бог ни е дал един невероятен дар – способността да правим свободен избор. Бог се държи с нас така, както биха се държали нашите родители. Твърде често родителите виждат, че тяхното любимо дете ще направи някакъв погрешен избор. В такива случаи добрият родител се примирява и позволява на детето си да осъществи свободно своя избор, защото само така детето ще придобие личен опит и зрялост. Не е вярно, че Бог бездейства. Напротив, Бог твърде много ни уважава и затова ни казва: „Ако вие искате да бъдете личности, а не роботи, тогава ще трябва да приемете своята свобода и да взимате отговорни решения. Доказателство за това, че вашата свобода е абсолютна, е фактът, че аз ви позволявам дори да отхвърлите Мен и да изберете злото“. Ние трябва да поемем последствията от нашите свободни избори. Бог все още не ни е изоставил. Чрез смъртта на Иисус Христос Бог доказа, че обича всички нас и че няма да ни изостави.” (TUTU 1995).
3. „Богът, на Когото служа, е един странен Бог. Той е всемогъщ и всесилен, но същевременно е и ограничен. Това е един невероятен парадокс: от една страна, Той е Бог на справедливостта и жадува за справедливост в нашия свят, но от друга страна, Той дълбоко уважава нашата свобода и поради това Той не иска да се намесва в нашия свят – не иска да хвърля светкавици и мълнии, за да убие всички земни тирани. Бог не иска да налага насила Своята воля; Той очаква самите ние да изразим нашата воля. Бог има една мечта. Бог мечтае за един по-различен свят, в който всички хора ще се обичат искрено, както членовете на едно сплотено семейство. Бог ни пита: „Ще ми помогнете ли да осъществя моята мечта? Аз копнея за един свят, в който има много повече любов и състрадание, в който хората са по-важни от вещите. Ще ми помогнете ли да реализирам тази мечта? Аз не мога да разчитам на никой друг, освен на вас“.” (TUTU 1998).
4. „Богът, на Когото служа, се разкри пред хората чрез Иисус Христос. Иисус е прозорецът към характера на Бога. Той е един жизнеутвърждаващ Бог, Който се противопоставя на всичко, което подкопава добродетелта.“ (TUTU 1995).
5. На 11 септември 2002, в своята проповед във Вашингтонската катедрала Дезмънд Туту казва: „Скъпи приятели, в много отношения всички ние сме твърде уязвими и крехки. Уязвимостта е същностна характеристика на всяко сътворено същество. Единствено Бог е абсолютно неуязвим. Библията съдържа величествени описания за това как Бог удържа водите на бездната, които се опитват да залеят всичко, и как Бог удържа пустинята, която се опитва да погълне плодородната земя. Ние с вас продължаваме да съществуваме, само защото Бог удържа силите на злото. Според Библията ние хората сме нещо твърде ценно и крехко, което Бог държи и пази в Своите длани. Ние продължаваме да съществуваме, само защото Бог непрестанно вдъхва Своя Дух във всички нас и така поддържа нашето човешко битие. В противен случай, ние бихме се разпаднали в забравата на небитието, от което Божият глас някога ни е изтръгнал.” (TUTU 2002).
6. „Силите на мрака и разрушението извършиха най-голямото зло; те погубиха самия Господар на живота – Иисус. Но тази смърт не беше край, а начало. Тя сложи началото на един славен живот – на възкресения живот. Тя беше смърт на самата смърт, защото Иисус Христос ще живее навеки.” (DESMOND TUTU, „The Rainbow People of God”, New York, Image Books, 1996, 18).
7. Любимата молитва на Дезмънд Туту е молитвата на Свети Франциск:
„Господи, помогни ми да разнасям Твоя мир –
и където има омраза, да мога да нося любов,
и където има обида, да мога да нося духа на опрощението,
и където има раздори, да мога да нося спокойствие,
и където има заблуди, да мога да нося истината,
и където има съмнения, да мога да нося вяра,
и където има отчаяние, да мога да нося надежда,
и където има мрак, да мога да нося светлина,
и където има тъга, да мога да нося радост.
Господи, помогни ми
да утешавам, вместо да очаквам утеха,
да разбирам, вместо да очаквам разбиране,
да обичам, вместо да очаквам обич.
Защото само когато забравяме за себе си, ние намираме себе си,
само когато прощаваме, ние сме простени,
и само когато умираме, ние се раждаме за Вечния живот. Амин.”
(DESMOND TUTU, “The Rainbow People of God”, New York, Image Books, 1996, 13).
*От антологията „50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога“, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска агенция „Спектра”, Варна
Снимка: commons.wikimedia.org
