„Един от четирима страда от някакъв вид психическа болест. Аз съм от четвъртите. Мисля, че го наследих от майка си, която пълзеше на четири крака из къщата. В ръката си имаше две гъби и още две, вързани за колената. Майка ми беше много изцеждаща личност, пълзеше зад мен и викаше: "Кой оставя следи от обувки, кой?!" Е, сега знам, че това е бил сигурен знак, че нещата не са много в ред. Преди да продължа искам да благодаря на производителите на "Ламотрагин", "Съртралин" и "Ребоксатин", защото без тези няколко прости химикала не бих била вертикална днес.
Как започна всичко? Винаги съм си мислела, че ако получа криза ще бъде, защото съм прекалила с вдъхновенията тип Кафка и Кейт Бланшет ще ме изиграе и ще получи Оскар за това. Но не се случи така. Получих кризата си по време на спортния ден на дъщеря си. Там бяха всички родители, на паркинга, ядяха храна от багажниците на колите си - само англичаните - ядяха си салама. Те обичат салами. Лорд и лейди Мортис похапваха на полето и ето гърмеж от пистолет и всички момичета почват да тичат и всички майчици почват да викат: "Тичай! Тичай Хламидия! Тичай!", "Бягай като вятъра, Верука! Бягай!". И момичетата бягат, тичат, тичат, тичат всички освен дъщеря ми, която просто си седи на стартовата линия и маха с ръка, защото не знаела, че трябвало да тича. Така аз си полегнах за около месец и като се събудих разбрах, че съм в институция и като видях другите затворници разбрах, че съм намерила моите хора, моето племе. Защото те станаха моите единствени приятели, станаха мои приятели, защото много малко хора, които познавах ... Имам предвид не получих особено много картички и цветя. Имам предвид, че ако си бях счупила крак или бях бременна щях да съм наводнена, но всичко, което получих бяха няколко телефонни обаждания със съвета да се взема в ръце. Понеже аз не се бях сетила за това.
Знаете ли, нещото, което получавате с тази болест, защото тя идва в комплект, е истинско чувство за срам. Приятелите ти те питат: "Добре, покажи ми бучката, покажи ми рентгена." и разбира се ти нямаш нищо подобно за показване и затова си истински отвратен от себе си. И започваш да чуваш тези гадни гласове, но не само един, хиляда, а сто хиляди гадни гласа, сякаш Дявола има синдром на Турет. Но всички тук знаем, че няма Дявол, че няма никакви гласове в главата ти. Всъщност, когато чуваш гадните гласове всички малки неврони се събират и в малката дупчица се получава истински токсичен химикал, който се нарича "искам да се гръмна" и ако това се повтаря много, много пъти се сдобиваш с депресийка. О, и това даже не е върхът на айсберга. Ако имаш дете и му говориш гадости малкият му мозък праща химикали, които са толкова разрушителни, че малките части на мозъка му, които различават добро от лошо, просто не порасват, така може да си отгледаш психопат.
Ето го и моя въпрос: Защо всеки друг орган на тялото, който се разболее, получава симпатия и съчувствие, но не и мозъкът?
Бих искала да поговоря малко за мозъка. Имам няколко добри новини. Първо, ние сме минали дълъг, дълъг път. Започнали сме като мъничка, едноклетъчна амеба и изведнъж сме се оказали с мозък. Но това бебче има доста коня под капака. Идва с напълно оборудвано съзнание. Има върховни лобове. Имаме тилния лоб, за да можем да виждаме света. Имаме слепоочен лоб, за да можем да чуваме света. Тук имаме малко дълготрайна памет, помните ли онази нощ, която ви се иска да забравите, когато наистина се напихте? Бай-бай! Няма я. Той е изграден от 100 милиарда неврона, които жужат заедно, електрически предавайки информация. За всеки един неврон може да има от 10 000 до 100 000 различни връзки или дендрони или както искате го наречете и всеки път, когато научите нещо или ви се случи нещо, този храст нараства, разбирате ли, това е храст от информация. Представяте ли си, всяко човешко същество разполага с това оборудване, дори Парис Хилтън!
Обаче имам и малко лоши новини, хора. Имам лоши новини. Те не са за един от четирима. Тук става въпрос за четирима от четирима. Не сме предвидени за 21 век. Еволюцията не ни подготви за това. Просто ни липсва ширина на лентата и относно тези, които казват, че днес им е чудесен ден, че са супер добре, те са по-луди от всички нас.
Сега ще ви обясня откъде може би идват проблемите в еволюцията. Преди милиони години, когато сме се почувствали застрашени от хищник, ние сме се изпълвали с адреналин и кортизол и сме убивали или сме били убивани, или сме изяждали и сме били изяждани. Тогава внезапно горивото е свършвало и сме се връщали обратно към нормалността. Проблемът в наши дни е, че модерният човек, когато се почувства в опасност, все още се изпълва с химикали, но понеже не може да убиеш катаджията или да изядеш агента по недвижими имоти, горивото си остава в тялото. Така се озоваваме постоянно в състояние на аларма, постоянен стрес. И още нещо. Преди около 150 000 години, когато езикът се е появил, сме започнали да обличаме в думи този постоянен стрес и вече не е само: "О Боже мой, саблезъб тигър!" което се е случвало, а внезапно вече имаме и: "О Боже мой, не пратих мейла! О Боже мой, бедрата ми са прекалено дебели! О Боже мой, всички виждат колко съм глупава! Не бях поканена на коледното парти!" И се получава тази въртяща се мърмореща касета,която се пуска отново и отново и която те побърква. Сега виждате ли къде е проблемът? Това, което ви е държало в сигурност преди, днес ви подлудява. Съжалявам, че трябва да съм пощальона с лошите новини, но все някой е. Домашните ви любимци са по-щастливи от вас, това е истината.
Но ако не говорим за тези неща и не се учим как да се справяме с живота си няма да е един от четири. Ще станат четири от четири. И докато сме на тази тема, може ли моля да прекратим стигмата?"
Автор: Руби Уакс
Снимки: Pinterest
