„Няма да имаме мир, защото не сме готови да се откажем от положението си, от властта си, от парите си, от собствеността си, от глупавия си начин на живот.“
(1895 ~ 1986)
За войната
Как могат да бъдат преодолени съвременният политически хаос и кризата в света? Какво може да направи отделната личност, за да спре приближаващата се война?
Войната е зрелищна и кървава проекция на всекидневния ни живот, не е ли така? Войната е външен израз на нашето вътрешно състояние, продължение на всекидневните ни постъпки. Тя е по-внушителна, по-кървава, по-разрушителна, но тя е колективен резултат от индивидуалните ни действия. Следователно вие и аз сме виновни за войните. Какво можем да направим, за да ги спрем? Явно приближаващата се война не може да бъде спряна от вас и от мен, защото тя е вече в движение, макар сега това да става главно на психологическо ниво. Но тъй като е вече в движение, не може да бъде спряна - причините са множество, много големи и вече необратими. Но виждайки, че къщата гори, вие и аз можем да разберем причините за пожара, можем да се отдръпнем и можем да изградим нов дом от материали, които не са запалителни, които няма да доведат до нови войни. Вие и аз можем да направим само това. Вие и аз можем да видим какво причинява войната, тогава вие и аз можем да започнем да се променяме, защото ние сме причината за войните.
Преди няколко години, по време на войната, една американка дойде да ме види. Тя каза, че е загубила син при сраженията в Италия и, че имала друг шестнадесетгодишен син, когото искала да спаси. Говорихме и аз й казах, че ако иска да спаси живота на сина си, трябва да престане да бъде американка, да престане да бъде алчна, да престане да трупа богатства и да търси власт и господство, а да стане морално скромна - не просто да се облича скромно, не да бъде скромна, що се отнася до външните неща, а скромна в мислите и чувствата си, в отношенията си с другите хора. Тя каза: „Това е много. Искате прекалено много. Не мога да го направя, защото не съм в състояние да променя обстоятелствата.“ Следователно тя бе отговорна за гибелта на сина си.
Обстоятелствата могат да бъдат контролирани от нас, защото ние ги създаваме. Обществото е продукт на вашите и моите отношения, взети заедно. Ако променим отношенията си, и обществото ще се промени. Ако просто разчитаме на законите, за да променим външно обществото като вътре в себе си оставаме корумпирани и продължаваме да търсим власт, положение, господство, означава да разрешим само външното, колкото грижливо и научно то да е изградено. Вътрешното винаги преодолява външното.
Какви са причините за религиозните, политическите или икономическите войни? Явно това е вярата в национализма, в дадена идеология или догма. Ако вместо вяра нас ни свързваха любов, добра воля и уважение, тогава в света нямаше да има войни. На нас са ни омръзнали вярванията, идеите и догмите и това поражда недоволство. Сегашната криза е необикновена по своята природа и ние, като човешки същества, или трябва да следваме пътя на постоянни конфликти и постоянни войни, които са резултат от нашите всекидневни действия, или да видим какви са причините за войните и да им обърнем гръб.
Явно причина за войните са желанието за власт, положение, престиж, пари, а така също и болестта, наречена национализъм, преклонението пред знамето, и болестта на организираната религия, преклонението пред догмите. Всички те са причини за войните. Ако като индивиди принадлежите към някаква религиозна организация, ако сте алчни за власт, ако сте завистливи, вие неизбежно ще създадете едно разрушително общество. Така че всичко зависи от вас, а не от водачите, от тъй наречените държавници и тем подобни. Но изглежда ние не разбираме, че всичко зависи от вас и от мен. Ако само можеше да почувстваме, че сме отговорни за нашите действия, колко скоро щеше да се сложи край на всички войни и страдания. Но ние сме безразлични. Храним се три пъти на ден, имаме си служби, малки или големи банкови сметки и казваме: „За Бога, оставете ме на мира“. Колкото по-високо е положението ни, толкова повече искаме сигурност, постоянство, спокойствие, толкова повече искаме да бъдем оставени на мира, да запазим нещата такива, каквито са, но те не могат да се запазят, защото няма какво да се пази. Всичко се разпада. Ние не искаме да признаем тези неща, не искаме да признаем факта, че вие и аз сме отговорни за войните. И вие, и аз можем да говорим за мир, да организираме конференции, кръгли маси, дискусии, но вътре в нас, психологически, ние искаме власт, положение, водени сме от алчност. Ние сме интриганти, националисти, в плен сме на вярвания, на догми, за които сме готови да умрем, да се убиваме един друг. Смятате ли. че такива хора, хора като вас и мен, могат да живеят в мир в света? За да има мир, трябва да бъдем миролюбиви. Да живеем в мир значи да не създаваме враждебност. Мирът не е идеал. За мен идеалът е бягство, бягство от това, което е, противопоставяне на това, което е. Идеалът предотвратява непосредственото действие върху това, което е. За да има мир трябва да обичаме, трябва да започнем да живеем не идеален живот, а да виждаме нещата такива, каквито са, да им въздействаме, да ги променим. Докато търсим психологическа сигурност, ние унищожаваме физическата сигурност, от която имаме нужда - храна, дрехи, покрив. Търсим психологическата сигурност, която не съществува и се стремим, ако имаме възможност, да я постигнем чрез власт, положение, титли, име, а всички те разрушават физическата сигурност. Ако разгледате нещата, ще видите, че това е безспорен факт.
За да се постигне мир в света и да се спрат всички войни, е необходимо индивидът, вие и аз, да претърпим революционна промяна. Икономическата революция е безсмислена без тази вътрешна революция, защото гладът е резултат на неправилното приложение на икономическите условия, определени от нашите психологически състояния - алчност, завист, зла воля и чувство за собственост. За да се сложи край на глада, войните и мъките, е необходима психологическа революция, на малцина от нас са готови да приемат това. Ние разискваме проблема за мира, разработваме закони, създаваме лиги, Обединените нации и тъй нататък, но няма да имаме мир, защото не сме готови да се откажем от положението си, от властта си, от парите си, от собствеността си, от глупавия си начин на живот. Напразно очакваме други да ни осигурят мир. Никой водач, никакво правителство, никаква армия или страна не могат да ни осигурят мир. Ще постигнем мир само когато се преобразим вътрешно, което ще определи външните ни действия. Вътрешната промяна не означава изолация, оттегляне от външните действия. Напротив, действията могат да бъдат правилни само когато мисленето е правилно, а човек не може да мисли правилно, ако не се самоопознае. Няма да има мир ако не опознаете себе си.
За да сложите край на войните, трябва да се опитате да прекратите войните вътре в себе си. Някои от вас ще поклатят глава и ще кажат: „Съгласен съм“, но ще излязат и ще продължат да правят това, което са правили през последните десет или двайсет години. Ще се съгласите с мен само на думи, а такава съгласие е без значение, защото то няма да сложи край на войните и страданията в света. На тях ще се сложи край само когато осъзнаете вашата отговорност, когато не оставяте проблема в ръцете на другите хора. Когато видите страданията, когато разберете необходимостта от незабавни действия и не отлагате нещата, тогава ще се промените. Мирът ще дойде само когато вие сте в състояние на мир, когато между вас и вашите съседи има мир.
Из: „Първата и последната свобода“, Джиду Кришнамурти, изд. „Кибеа“
Снимка: J. Krishnamurti, kfoundation.org
