„Земеделецът не счита за свой плода, докато не го прибере от полето, тъй и човекът не трябва да счита доброто, което притежава за свое, докато е още в нивата на живота.“
„The Burden of Pride“, 1880, Gustave Doré (1832-83), from „The Divine Comedy: Purgatory“, Dante Alighieri
╫ Лекарства против гордостта
Гордостта е като опасна зараза, ако не се лекува застрашава да зарази изцяло човека и да го погуби.
Първото лекарство или средство против гордостта е съзнанието за своята немощ. Ние сме слаби, немощни – Бог е силен и велик. Всичко дължим Нему. Различните способности и дарби, които някои проявяват не са достатъчно основание за да се подхранва у тях гордостта. Никой не се гордее със слънчевата светлина, със синьото небе, с красивите цветя. Тъй също никой не трябва да се гордее със знания, със способности и дарби. Ако човек има такива, те му са даром от Бога. Гордостта иде отвътре – от сърцето и за да се отстрани – човекът трябва да насочва мисълта в самия себе си и да не позволява никакво себелюбиво чувство да се проявява в сърцето му. Високомерното съзнание за себе си – за своите добродетели, дела и постижения трябва да се отстранява с мисълта, че всичко се дължи на Бога, че сам човек нищо не може да направи. Иисус Христос каза на учениците си: „Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: „ние сме слуги негодни, защото извършихме що бяхме длъжни да извършим.”
У човека няма нищо добро, което да не е приел от Бога. Защо тогава да се гордее с чуждото като със свое? Негово е само желанието и избора на доброто. Земеделецът само пожелава да посее нивата, а Бог прави да се зазлатят в нея класовете. Земеделецът не счита за свой плода, докато не го прибере от полето, тъй и човекът не трябва да счита доброто, което притежава за свое, докато е още в нивата на живота.
Размишленията за наказанието на горделивите е друго средство против гордостта. Горделивите ще бъдат наказани. Те не ще наследят царството небесно. То е обещано на смирените. Царството небесно е за добродетелните люде, а горделивите и да са имали някои добродетели те със своето високомерие, като с дърво са обрулили плодовете им. Гордостта се осъжда от Св. Писание: „Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан.”
Трето средство против гордостта е отбягване осъждането. Съдът принадлежи на Бога. Не е право на човека да се вмесва в делата на Бога. Осъждането е опасно, защото може да породи в човека горделиво съзнание за своите добродетели и добри дела и да ги обезцени.
Четвърто – отбягване многото говорене за себе си. Човекът не трябва да дава повод да се подхранва отвън у него никакво горделиво съзнание. А това може да стори, като отбягва да говори за себе си и за своите успехи пред другите, за да не бъде поласкан от тях.
Лекарство против гордостта е и помненето на смъртта. Ако човек помни смъртта и не забравя що е той, що е бил и що ще стане – не ще се гордее ни със дарби, ни със служебно положение, ни със знатност, ни със слава. Човекът е тленен. Годините на живота му бързо преминават, затуй трябва по-често да мисли за живота след смъртта. Св. Иоан Милостиви, в желанието си да помни винаги смъртта, наредил да му приготвят гроб, без да бъде дозавършен, после пожелал работниците всеки празник нарочно да идват при него и пред всички – на всеослушание да казват: „Твоят гроб, владико, не още привършен, заповядай, прочее, да се довърши, защото смъртта като крадец идва – не знаеш в кой час ще дойде.”
Тъй, тоя св. отец си е спомнял за края на живота и със смирение се е приготвял за смъртта, като не се е поддавал на никаква гордост.
Най-после, като най-силно лекарство против гордостта е подражанието на Христа. Колкото по-често пред духовния поглед на човека е живота на Господа Иисуса Христа толкова по-лесно той ще се смири. Сам Христос ни съветва: „Вземето Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душата си.”
Из: „Смирение и гордост”, Йеромонах Иларион, 1944, Печатница А. Д. Паничковь, Свищов
* „The Burden of Pride“, 1880, Gustave Doré (1832-83), from „The Divine Comedy: Purgatory“, Dante Alighieri, commons.wikimedia.org
