„Който иска да бъде пръв между човеците, трябва да е готов да им служи – искрено и жертвено.“

Отец Александър Лашков е завършил Духовната семинария в Черепиш, Духовната академия в София и Музикалната академия в Пловдив. Работил е като диригент и музикален педагог, композира църковна музика, автор е на шест православни литургии. През 1992 г. приема духовен сан, а от 1993-та е свещеник в софийския храм „Света Троица”. В „Пътят към храма“, книга първа (Изд. „Нов човек“, 1999) са включени негови проповеди и беседи, повечето от които излъчени по радио „Свободна Европа” или изнесени в храма, където авторът служи. Споделяме посланието на отец Александър Лашков, писано в навечерието на Парламентарните избори през април 1997 г., което звучи така актуално и днес – 25 години по-късно.  

(„Что есть истина?“. Христос и Пилат, 1890, Николай Николаевич Ге (1831-1894)

Христос и властолюбците

Който иска между Вас да бъде големец, нека Ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека Ви бъде роб. (Марк 10:43-44)

С тези думи се обръща Христос към Своите ученици, когато те възроптали против братята Яков и Йоан. На път за Йерусалим, където Спасителят отивал, за да отпразнува Своята последна Пасха, двамата братя се приближили до него и Го помолили да ги удостои с най-високата чест в Своето небесно царство, като им даде да седнат – единият отдясно, а другият отляво на престола на славата Му. Това открито желание за първенство предизвикало ревността на другите ученици и те силно възнегодували. Тогава Христос изрекъл горецитираните думи и разкрил нови взаимоотношения и нови представи за властта и първенството в редиците на Своите последователи и Своето царство: който иска да бъде пръв между човеците, трябва да е готов да им служи – искрено и жертвено.

Властолюбието е извънредно силна страст, може би най-силна от всички други. Родено от гордостта и подхранвано от алчността, то обсебва изцяло душата на човека. Властолюбецът се опива от властта като от наркотик. Възможността да се разпореждаш със съдбите – а в тоталитарните режими и с живота на другите – и да се обогатяваш безмерно и без­контролно изпълва душата на властолюбеца с чувство за величие и всемогъщество. Той става високомерен и започва да изпитва презрение към другите, а ламтежът и алчността му надминават всякакви предели. Такива хора изгубват чувство за реалност и напълно се самозабравят. „Горко вам – обръща се към тях св. пророк Исайя, – които притурете къща към къща, които присъединявате нива към нива, тъй че за другите не остава място, сякаш само вие сте заселени на земята” (Ис. 5:8). Повече характеристики едва ли са нужни; всички ние добре познаваме тези хора, тъй като те се разпореждаха и гавреха с нас цели 50 години, превръщайки страната ни в „долина на смъртната сянка” (Пс. 22:4) и в „мерзост на запустението” (Мат. 24:15).

В съвсем друга светлина вижда Христос търсещите пър­венство. Той не осъжда този човешки стремеж, но от тези, които желаят да поучават, да ръководят и управляват, изисква да превърнат тази своя дейност в служене на другите, да я подчинят не на своите интереси, а на интересите на общест­вото. Давайки Себе Си за пример, Христос ни напомня: „Защо­то и Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина” (Марк 10:45).

В светлината на Христовото учение високият държавен и обществен пост не е място и възможност за грабеж и богатеене, а за безкористно и всеотдайно служене на ближните, тоест на обществото и отечеството. И колкото е по-високо това място в държавната йерархия, толкова по-високи са изисква­нията към този, който го заема. Той буквално трябва да пожертва себе си за другите, сиреч да се лиши от личен живот, да не търси нищо за себе си и да се посвети изцяло на тези, които управлява…

Намираме се пред съдбовен избор – може би най-съдбовният в новата ни история.* (Парламентарните избори на 20 април 1997 г. – Б.ред.) Преценявайки качествата на тези, които ще упълномощим да държат кормилото на държавния кораб, нека наред с професионализма и уменията им да изискваме от тях и висок християнски морал. Защото както е вярно, че властта развращава всички безбожници, триж по-вярно е, че много трудно тя може да поквари искрено вярващия държав­ник, истинския християнин, който във всичките си мисли, решения и действия се ръководи от възвишения пример на Господа Иисуса Христа.

И нека Бог да благослови избора ни и да спаси България! Амин.

12 април 1997 г.

От: „Пътят към храма“, Книга 1, Свещ. Александър Лашков, изд. „Нов човек“, 1999 г.
Източник: 
alashkov.wordpress.com
Картина: „Что есть истина?“. Христос и Пилат, 1890, Николай Николаевич Ге (1831-1894), ru.wikipedia.org