„Който иска да бъде пръв между човеците, трябва да е готов да им служи – искрено и жертвено.“
Отец Александър Лашков е завършил Духовната семинария в Черепиш, Духовната академия в София и Музикалната академия в Пловдив. Работил е като диригент и музикален педагог, композира църковна музика, автор е на шест православни литургии. През 1992 г. приема духовен сан, а от 1993-та е свещеник в софийския храм „Света Троица”. В „Пътят към храма“, книга първа (Изд. „Нов човек“, 1999) са включени негови проповеди и беседи, повечето от които излъчени по радио „Свободна Европа” или изнесени в храма, където авторът служи. Споделяме посланието на отец Александър Лашков, писано в навечерието на Парламентарните избори през април 1997 г., което звучи така актуално и днес – 25 години по-късно.
(„Что есть истина?“. Христос и Пилат, 1890, Николай Николаевич Ге (1831-1894)
Христос и властолюбците
Който иска между Вас да бъде големец, нека Ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека Ви бъде роб. (Марк 10:43-44)
С тези думи се обръща Христос към Своите ученици, когато те възроптали против братята Яков и Йоан. На път за Йерусалим, където Спасителят отивал, за да отпразнува Своята последна Пасха, двамата братя се приближили до него и Го помолили да ги удостои с най-високата чест в Своето небесно царство, като им даде да седнат – единият отдясно, а другият отляво на престола на славата Му. Това открито желание за първенство предизвикало ревността на другите ученици и те силно възнегодували. Тогава Христос изрекъл горецитираните думи и разкрил нови взаимоотношения и нови представи за властта и първенството в редиците на Своите последователи и Своето царство: който иска да бъде пръв между човеците, трябва да е готов да им служи – искрено и жертвено.
Властолюбието е извънредно силна страст, може би най-силна от всички други. Родено от гордостта и подхранвано от алчността, то обсебва изцяло душата на човека. Властолюбецът се опива от властта като от наркотик. Възможността да се разпореждаш със съдбите – а в тоталитарните режими и с живота на другите – и да се обогатяваш безмерно и безконтролно изпълва душата на властолюбеца с чувство за величие и всемогъщество. Той става високомерен и започва да изпитва презрение към другите, а ламтежът и алчността му надминават всякакви предели. Такива хора изгубват чувство за реалност и напълно се самозабравят. „Горко вам – обръща се към тях св. пророк Исайя, – които притурете къща към къща, които присъединявате нива към нива, тъй че за другите не остава място, сякаш само вие сте заселени на земята” (Ис. 5:8). Повече характеристики едва ли са нужни; всички ние добре познаваме тези хора, тъй като те се разпореждаха и гавреха с нас цели 50 години, превръщайки страната ни в „долина на смъртната сянка” (Пс. 22:4) и в „мерзост на запустението” (Мат. 24:15).
В съвсем друга светлина вижда Христос търсещите първенство. Той не осъжда този човешки стремеж, но от тези, които желаят да поучават, да ръководят и управляват, изисква да превърнат тази своя дейност в служене на другите, да я подчинят не на своите интереси, а на интересите на обществото. Давайки Себе Си за пример, Христос ни напомня: „Защото и Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина” (Марк 10:45).
В светлината на Христовото учение високият държавен и обществен пост не е място и възможност за грабеж и богатеене, а за безкористно и всеотдайно служене на ближните, тоест на обществото и отечеството. И колкото е по-високо това място в държавната йерархия, толкова по-високи са изискванията към този, който го заема. Той буквално трябва да пожертва себе си за другите, сиреч да се лиши от личен живот, да не търси нищо за себе си и да се посвети изцяло на тези, които управлява…
Намираме се пред съдбовен избор – може би най-съдбовният в новата ни история.* (Парламентарните избори на 20 април 1997 г. – Б.ред.) Преценявайки качествата на тези, които ще упълномощим да държат кормилото на държавния кораб, нека наред с професионализма и уменията им да изискваме от тях и висок християнски морал. Защото както е вярно, че властта развращава всички безбожници, триж по-вярно е, че много трудно тя може да поквари искрено вярващия държавник, истинския християнин, който във всичките си мисли, решения и действия се ръководи от възвишения пример на Господа Иисуса Христа.
И нека Бог да благослови избора ни и да спаси България! Амин.
12 април 1997 г.
От: „Пътят към храма“, Книга 1, Свещ. Александър Лашков, изд. „Нов човек“, 1999 г.
Източник: alashkov.wordpress.com
Картина: „Что есть истина?“. Христос и Пилат, 1890, Николай Николаевич Ге (1831-1894), ru.wikipedia.org
