„В подсъзнанието на детето има агресия към хората. Наследено от родителите, има претенции и страх. И за да не убие тази агресия другите и да не се превърне в програма за унищожение, детето става аутист – хората изчезват от кръга на общуването му.“
The Outsider by Donna Williams (1963-2017)
Диагностика на кармата (книга 12)
Възрастна жена разказва за проблемите на внука си. Той има аутизъм, плюс периодична енуреза, а дъщеря й, майката на внука, едва ли не от раждането си има ихтиоза. Когато е била на седем месеца, кожата й станала суха, и макар че сега е на около трийсет години, нищо не се е променило, и лекарствата не помагат. „А при мен – допълва жената, – през последните няколко години силно са стегнати всички мускули и чувствам, че ще става по-лошо. Имала съм проблеми с психиката, но през последните години някаква същност ме унижава и просто тиранизира...“
Какво е аутизмът? Това е защитна форма от стрес, така организмът се защитава. Ще обясня чрез пример. Върху малко дете се е нахвърлило куче, започнало е да ръмжи и се опитало да го ухапе. След това детето започнало да заеква. Но едно дете в тази ситуация ще започне да заеква, а друго – не. Обяснението е просто. Малкото дете живее чрез чувствата на родителите си, и ако те неправилно са преминавали през стреса в периода на появата му на бял свят, тогава то е лишено от възможността правилно да преминава през болезнените ситуации. Ако страхът надвишава определена норма, се включва блокировка на този страх, иначе той убива. Страхът се ражда от съзнанието ни. Значи, ако съзнанието е деформирано, потиснато, страхът ще бъде по-малък. Съзнанието е свързано с речта. Щом съзнанието се превъзбуди, човек започва да заеква. Превъзбуденото състояние води до повишена агресия, и тази агресия, преминавайки на тънките планове, разрушава не само настоящето, но и бъдещето.
Да си зададем въпроса: защо съзнанието е агресивно? Спомнете си известната фраза от Стария Завет – „Многото знание носи много печал“. Защо знанията не водят до щастие? Защото съзнанието е свързано с тялото, а тялото иска храна, защита и е обречено на агресия. Съществува наше висше съзнание, което е троично. Главната му част е свързана с първо причината, Твореца; втората му част е свързана с подсъзнанието, което е безтелесно и се обединява с цялата Вселена; третата част е вече непосредствено това, което ние нарича съзнание, то е свързано с тялото и зависи от него.
Та ето, когато телесното съзнание става главно, естествената агресивност на човек се увеличава многократно. Но ако за тялото агресивността е нормално явление, то за подсъзнанието това вече е недопустимо. И ако агресивното съзнание се опитва да управлява подсъзнанието, то трябва да загине заедно с тялото. Когато човек започне да задоволява инстинктите свързани с тялото, когато той започне да се покланя на желанията и благополучието си, тогава отначало, докато душата не е набрала инерция, агресивността е незабележима. С времето човек започва да забелязва, че душата му се преизпълва със злоба, че от душата му си тръгва любовта, че се разрушава единството с Бог и Вселената. Но често това осъзнаване идва прекалено късно.
…Внукът ви има аутизъм. Това означава, че той не може да приеме стреса, да премине през травмираща ситуация с любов. Значи лечението е не в активизацията на съзнанието, а в умението да запазва любовта и енергията в болезнена ситуация. Заекването, аутизмът, детската церебрална парализа - всичко това са явления от едно естество. Хиперфункция на съзнанието, избухване на агресия и след това забавяне на съзнанието и тялото. Значи за лечението на такова дете трябва не да се развива съзнанието, а обратното - да се забавя. Защо общуването сред природата и играта с животни подобрява състоянието на такива деца?
Представете си, че детето се къпе с делфин. За него това е огромна радост, а радостта е отдаване на енергия. А ние получаваме главната енергия чрез любовта към Бог. Значи радостта, отдаването на енергия активизират концентрацията върху Божественото, при това съзнанието в този момент се забавя, защото това е игра, защото от животното не очакваш подлости, защото водата спомага за забавяне на съзнанието. Нали всички сме произлезли от водата. И когато се потапяме във вода в нас протича рефлексно забавяне на висшите дялове на мозъка. И започва да намалява агресивността и по-лесно се понася стреса. В подсъзнанието на детето има агресия към хората. Наследено от родителите, има претенции и страх. И за да не убие тази агресия другите и да не се превърне в програма за унищожение, детето става аутист – хората изчезват от кръга на общуването му. Агресивността спира. А към животните в подсъзнанието на детето няма агресия. И когато то общува с делфините, формира правилно отношение към света. Това е любов, отдаване на енергия, отсъствие на претенции, осъждане и обиди. И ако родителите не са предали на детето си правилно отношение към живота, общувайки с животните, то в някаква степен се учи на него само.
А сега ще разкажа за онази роля, която сте изиграли вие за проблемите му – казвам на жената. – Но първо ще ви обясня какво е това страх и за какво е нужен. Адаптацията на всяко същество към средата се изразява с две понятия: какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. Колкото в по-високо нивото на развитие на организма, толкова по-добре работи принципът „какво трябва да се прави“, тоест принципа на моркова, заинтересоваността. Колкото е по-ниско нивото, толкова по-добре работи принципът на тоягата. Страхът е спиране на енергията. Спирането на енергията е смърт. Затова емоцията на страха е модел на собствената смърт. Това позволява да не се вършат глупости. Но ако страхът е загуба на енергия, значи е и загуба на любов. Ако изпитвате страх, когато край вас е профучал камион, това е нормално. Това усещане за смърт ще накара инстинкта ви за самосъхранение да работи интензивно, и следващия път вие вече няма да излезете на пътното платно. Но ако камионът е минал покрай вас вчера, а вие все още изпитвате страх, ще се разболеете. Загубата на енергия за това денонощие ще бъде толкова голяма, че организмът ви ще се обезточи, и просто няма да имате шансове да оцелеете.
По такъв начин болестта, разрушавайки външната, грубата енергия, спасява енергията на тънък план, необходима за съществуването на душата ни и бъдещето ни. Чрез страх ние можем да загубим енергия, и това чувство се засилва от плахост, от унижение, униние. Всичко това са форми на загуба на енергия, а значи и на отказ от любовта. А ако страхът е неконтролируем, ако той върви като лавина, то за кратко време човек може да унищожи душата си.
Защо хората от страх получават разрив на сърцето или полудяват? Всичко това са форми на спиране на енергетичната загуба. За да осъзнаем случващото се, а това означава да видим единството на всички събития, трябва да изразходваме енергия. Главното разбиране за събитията минава чрез любовта към Бог, и в тази любов всички събития във Вселената са свързани в едно. Но ако човек е привързан към телесното си съзнание, е практически невъзможно да види връзката между събитията. И когато в критична ситуация възниква огромно претоварване на съзнанието, а ако към това се прибавя и страх, се включва защитен механизъм и съзнанието спира. Защо страхът парализира? Защото няма енергия. Страхливият човек никога няма да бъде мъдър. Без любов в душата никога няма да има безстрашие, а истинската любов е невъзможна без разбирането на вярата в Бог. Човек, покланящ се на телесните удоволствия, винаги ще има склонност към неразбиране на света, към страхливост и болести.
…Връщаме се към вашия внук – казвам на жената, – полето около него се свива. Това означава, че той практически няма енергия и може да оцелее само с неизлечимо заболяване. Във всяка неочаквана стресова ситуация при него ще протече не изблик на любов и енергия, а изблик на омраза, ужас и униние. Всяка болезнена ситуация за него ще бъде самоубийствена, затова той бяга от ситуацията, затваряйки съзнанието си. Една от причините за това състояние на внука ви е в това, че преди зачеването на дъщеря си вие не сте искала да живеете. И това, че дъщеря ви от малка има проблеми с кожата, също е свързано с недостиг на любов. Програмата за самоунищожение се възпира от проблеми с кожата и червата. За момиче това е ежесекундно унижаване на тялото, съзнанието и идеалите. Искаш, не искаш, но се налага да го приемаш. Ако лекарите бяха излекували кожното заболяване, тогава, най-вероятно, децата на дъщеря ви не биха могли да се появят на бял свят. Но тъй като болестта й е дала частично пречистване, дъщеря ви само е носила в себе си инфекцията на агресия към любовта. Ако в нея имаше формирана вяра в Бог, то преди появата на детето са щели да й дадат възможност за пречистване. Но в нея е нямало любов и вяра, затова всяко пречистване е щяло да даде обратен ефект, би влошило ситуацията. Затова не са й пратили никакви изпитания отгоре. Родило се е проблемно дете.
…Сега накратко да изброим проблемите ви. Има болести на ревността, и има болести на гордостта. Мисля, че разбирате, че при вас протича темата на гордостта, затова вашият живот е поредица от унижения. Трябвало е да бъдат унизени съзнанието, способностите и съдбата ви. На унизения и беззащитния му е по-лесно да се обърне към любовта и Бог, затова са се появили проблеми с психиката, уроките, магията. Свиването на мускулите е неумение да се освободите от вътрешния стрес.
Когато се вълнуваме, притесняваме се, мускулите ни рефлексивно се свиват. Подобна реакция е необходима, за да можем в момент на опасност бързо да избягаме, но ако съзнанието не може да се успокои, то постоянно възобновява стресовете, и тогава свиването на мускулите довежда до болести. Когато мускулът се напряга, избухва външната, грубата енергия и рязко намалява тънката енергия. За да тръгне тънката енергия, която води до развитие и промяна, мускулът трябва да се отпусне. Затова стегнатият, напрегнатият човек никога няма да подобри спортните си резултати, колкото и да тренира. Така че свиването на мускулите още веднъж доказва, че вие не можете да забавите и да изключите съзнанието си. Техниките за спиране на съзнанието са известни много отдавна. Това е и обливане със студена вода сутрин, и банята, и излетите сред природата, и монотонното ходене, и ритмичната музика – вече съм говорил за това.
Гордостта рязко се засилва, когато човек не приема това, което се е случило. Умението изцяло да приемеш случилото се като дадено от Бог води до рязко забавяне на съзнанието. Ако ние престанем постоянно да планираме, да се притесняваме за бъдещето, за известно време се откажем от целите си, отхвърлим ги, ще протече силно забавяне на съзнанието и ще ни е по-лесно да усетим Божествената воля. Помните ли какво е казвал Христос? – „Не мислете за утрешния ден“.
Превъзбуденото състояние ни привързва към тялото и закрива виждането на Божественото. Към настоящето също трябва да се отнасяме правилно. Опитайте се за известно време да спрете всякаква оценка на ситуациите, тогава ще изчезнат осъждането и критиката, тоест ще спре унищожаването на енергията на любовта. Какво е това оценка на ситуацията, анализът й? Това е съвместяване на причина и следствие, стремеж да се види взаимовръзката им. Но ако казваме: „Това се е случило, значи така е решил Бог“ – ние се превключваме от виждането на тези връзки към усещането им. Чувствата ни знаят неимоверно повече, отколкото мислите ни. Спомнете си известния израз: „дяволът чука в главата, а Бог в сърцето“. Бог е цялото, а дяволът – само част, смятаща се за цяло. И когато съзнанието усеща себе си като венец на творението, когато човек се обявява за цар на природата, това е обикновен дяволизъм. Престанете да се покланяте на тялото и съзнанието си.
Вие така и не сте се научили да обичате. А ако състоянието на съзнанието и тялото ви се бяха подобрили рязко, тогава самоизолацията и отричането от любовта са щели да избухнат с нова сила.
Изводът е прост: ако искате да помогнете на дъщеря си и на внуците си, научете се да обичате, научете се правилно да преминавате през травмиращи ситуации, за известно време забавете съзнанието и потребностите на тялото, концентрирайте се върху Божественото си „аз“ и се освободете от Човешкото „аз“. Тогава молитвата ви за децата и внуците ще може да ги промени. Не си поставяйте много цели, направете правилно първата крачка. Непрекъснато удържайте любовта към Бог и я запазвайте във всяка болезнена ситуация. Ако успеете да направите това, всичко останало ще се нареди.
Със съкращения от: „Диагностика на кармата“ (Книга 12 - Животът, като махване с крила на пеперуда), Сергей Н. Лазарев, изд. „Станпрес“, 2007 г.
Картина: The Outsider by Donna Williams (1963-2017)
