„След всеки избор - ти тълпа си скотска, сган дебелашка, гадна, идиотска.“
„Идеолог на българския културен национализъм“ - така литературният историк Георги Константинов нарича акад. Иван Шишманов – блестящият университетски преподавател, етнограф, фолклорист, историк на литературата и изтъкнат общественик. По времето, когато Иван Шишманов е министър на народното просвещение (1903-1907) са създадени културни и образователни институции, без които духовността на България би била немислима - Народния театър, Рисувалното училище, Музикалното училище, Народния етнографски музей, Института за слепи, Училището за глухонеми деца, Учителско-лекарския съюз, първата детска забавачница у нас, Археологическото дружество, българската секция на ПЕН-клуба, библиотеки, читалища и др. Иван Шишманов изпраща наши писатели, художници, учени и музиканти в чужбина, за да опознаят постиженията на европейската култура и изкуство. „Неговото дълбоко човешко и благородно сърце се грижеше за всички учители, писатели, художници, ученици, слепи, глухонеми, малки деца. Кой насърчаваше и подкрепяше млади, надеждни таланти? В коя просветна област и в кое културно дело не е замесено името на проф. Шишманов?“, споделя писателката Фани Попова-Мутафова.
(Фотография на проф. Иван Д. Шишманов, март 1920 г.)
Епиграми и портрети (1931)
На българския селянин
Пред всеки избор ти си суверен,
върховен извор си на всяка власт,
Князе, Царе - бъди ти уверен -
безцелен, непотребен си баласт,
кога, народе, ти се осмеляваш
държавния балон да управляваш.
- След всеки избор - ти тълпа си скотска,
сган дебелашка, гадна, идиотска.
§
На един плагиатор
Защо не вярвате на Миля, о, глупци,
кога тържествено ви заявява,
че само най-невинно подражава:
той подражава… на пладнешките крадци.
§
Епитаф
През тая дупка слезе в ада Жендо журналиста,
продажна беше съвестта му, скверна и нечиста,
и тъп, непроходимо тъмен беше му акъла,
и гадно беше му перото, грубо, зло и люто.
Кога на тоз свят не остана лице неоплюто,
бай Жендо тръгна… да оплюе дявола и пъкъла.
§
Епиграма
О, Алеко,
колко ти жестоко се измами,
че Бай Ганьо щял да се засрами
и признае волно своя грях.
Днес той сочи, задушен от смях,
в твойто огледало Бай Ганя,
да се види всекиго подканя,
всекиго в него той познава,
само себе хитро изключва.
Източник: literaturensviat.com
* Фотография на проф. Иван Д. Шишманов, март 1920 г., bg.wikipedia.org
