От живот в хармония с природата до живот в модерни градски тръби плюс даровете на цивилизацията – депресия, стрес, липса на време. За мъдростта на японското изкуство на горските бани, споделено в книгата на Ектор Гарсия и Франсеск Миралес „Шинрин-йоку“ (изд. „AMG Publishing“).
(In the forest from the forest with mushrooms, 1883, Ivan Shishkin)
Откъснатият от природата човек
Ако разбираме генезиса като разказ за мита за сътворението, можем да кажем, че става дума за серендипия, като имаме предвид в какво се е превърнал светът днес.
В литературните произведения говорим за серендипия, когато в даден текст се споменава нещо, което не е съществувало в момента на писането му, но което впоследствие се случва като в оракулско предсказание. В романа си „Корабокрушението на Титан“ например писателят Морган Робъртсън разказва цели 14 години преди строежа и потъването на „Титаник“ история, която съдържа много прилики със случилото се на трансатлантическия кораб. Еднакви са името и големината на плавателния съд, ударът в айсберга, фамилното име на капитана и липсата на спасителни лодки за мултимилионерите на борда.
А по отношение на библейския разказ оракулът е по-скоро алегоричен, отколкото конкретен, освен всичко останало, защото ни делят хиляди години от написването му до наши дни, но посланието му изглежда също толково пророческо: модерността е историята за изгонването от Рая.
Живот в тръба
Човекът живеел в райската градина в абсолютна хармония с природата и нейните цикли, докато не решил, че трябва да огради полето и животните, да строи градове, да живее в колиби, в които почти не влизала слънчева светлина. С появата на прогреса и с индустриалната революция пространството, в което живеел и работел човекът, намалявало, докато се превърнало в миниатюрните апартаменти, които днес се строят в Токио, Манхатан и Хонконг.
В Хонконг липсата на пространство и скъпите жилища са довели дотам, че днес се продават апартаменти от 10 квадратни метра, разположени във високи бетонни тръби. За скромната сума от 15 000 евро, по-малко от цената на една кола, твърди инвеститорът, можеш да живееш в тръба дълга пет метра, широка два метра и висока два метра. Натъпкан като в космически кораб, живеещият в това малко пространство разполага с разгъваем диван, малка баня с душ и нещо подобно на кухня.
Във всеки край на тръбата има стъклена врата, през която се влиза и излиза.
Това са екстремни случаи, но към този противоестествен начин на живот в сравнително голяма „кибритена кутия“ трябва да добавим и факта, че повечето хора работят в затворени помещения и че милиони граждани на големите градове се придвижват от работа вкъщи и обратно с метро под земята. Така голяма част от населението едва вижда слънчева светлина или усеща свежия полъх на въздуха по бузите си. В най-добрия случай прекарва на открито едва няколко минути дневно, докато се придвижва пеша от дома до станцията на метрото, паркинга или гарата, и то между сгради, които ни карат да се чувстваме като мишки в лабиринт.
Не е за учудване, че депресията, тревожността и другите психосоматични заболявания засягат и хората със завидно материално положение.
Трите следствия
Човешкото същество не е създадено, за да живее като мишка в канализацията. Както и останалите животни, ние принадлежим на природната си среда и за да можем да съхраним равновесието си, имаме нужда да дишаме чист въздух, да усещаме плодородната земя под краката си и да се разхождаме сред величествените дървета, които винаги са присъствали в местообитанията ни.
Ако се върнем към генезиса, Адам и Ева се оставят да бъдат съблазнени от змията (метафора на амбицията), заради което са изгонени от Рая, което е свързано с болка, срам и труд.
Ако се опитаме да разтълкуваме библейското писание от гледна точка на серендипията, болката би била смъртоносният стрес и тревогите, постоянната липса на време, на които е подчинен животът ни далече от Рая. Срамът е друг познат елемент от живота в града, където стените на канцелариите и жилищата ни ни делят дори и от собствените ни роднини, за разлика от общия ни живот в комуна в гората.
В Япония чувстото за интимност е толкова развито, че хората избягват да се гледат в очите, дори когато се намират в малко пространство, например в метрото. Някой служител може дори да чете еротично списание в час пик и да е напълно спокоен, че спътниците му във вагона няма да посмеят да погледнат какво прави.
По отношение на труда, така както ние го разбираме – работно време, задължения, напрежение и поставени цели – е типично градско явление. Преди ние самите да се изгоним от Рая, ако не желаем да вярваме в Бог, човекът се е занимавал със събирачество и лов и си е доставял храната според сезоните и житейските цикли.
Ясно е, че няма да се върнем към пещерите, нито пък отново ще станем ловци номади. Но зависи от нас пак да започнем да изпитваме удоволствието от престоя в Райската градина, ако съумеем да усетим отново оздравителната магия на природата, която е много по-близо до нас, отколкото си мислим.
Това е същността на шинрин-йоку.
От: „Шинрин-йоку“, Ектор Гарсия и Франсеск Миралес, изд. „ AMG Publishing“, 2020 г.
Снимка: In the forest from the forest with mushrooms, 1883, Ivan Shishkin; chinaoilpaintinggallery
