„Учим децата си да запомнят огромен обем факти и усвояваме огромно количество най-разнообразни подробности, но независимо от това понякога се питаме, учим ли ги да живеят по-разумно.“ 

(Student in his Study, 1628, by Jan Davidsz de Heem)

Целта на образованието

Един от многочислените фактори, довели човечеството до днешната точка на развитие, е израстването и усъвършенстването на методите в системата на образованието. Отначало те са били в ръцете на организираните религии, но сега почти напълно са излезли из под контрола на тези организации, така че направлението на обучението е получило изключително материалистичен и научен характер. В миналото, както на Изток, така и на Запад, образование се е давало само на най-изявените членове на обществото. Днес образованието има масов характер. Стремейки се да разберем какво очаква хората в бъдеще и как да подобрим (от наша гледна точка) образованието, трябва да се имат в предвид два факта, защото чрез синтез на тези два метода – индивидуално и масово образование, религиозно и научно – може да бъде намерен изхода от създалата се ситуация.

Както и всичко друго в преходен период, нашите образователни системи са в състояние на неустойчивост и се променят. Навсякъде се усеща, че е било направено не малко, за да се повиши нивото на развитие на човешкия ум и в същото време се наблюдава дълбоко разочарование от резултатите. Питаме, осигуряват ли нашите образователни системи максимално възможното. Ценим огромния прогрес, постигнат за последните две столетия и в същото време си задаваме въпроса, действително ли, в края на краища, получаваме от живот толкова, колкото биха могли да получават от живота хора, получили адекватно образование. Ние се ползваме от прогреса в знанията, от натрупаната информация, от контрола над природните сили и в същото време провеждаме университетски дебати по въпроса, имаме ли истинска култура. Учим децата си да запомнят огромен обем факти и усвояваме огромно количество най-разнообразни подробности, но независимо от това понякога се питаме, учим ли ги да живеят по-разумно. Изразходваме милиони долари за строителство и оборудване на университети и училища, но независимо от това, най-далновидните от нашите просветители са дълбоко озадачени от въпроса, действително ли нашата образователна система удовлетворява потребностите на нашите редови граждани. Тя определено не се справя със задачите си и в случаите на необичайно дете или надарени мъже и жени. Нашия метод за подготовка на младите хора, без съмнение, подлежи на суров анализ. Само бъдещето може да даде отговор, ще успеем ли да намерим изход от ситуацията, чрез който, културното развитие на индивида може да следва паралелно цивилизованото възпитание на масите чрез образование.

Във века на научните достижения и синтеза на мисълта във всички сфери на човешкото знание, един от нашите педагози д-р М. Джоунз пише:

„Уви, нито едно от тези достижения не прави човека по-добър. Не съществува знак за равенство между банковите сметки и сърдечната добрина. Знанието не е едно и също с мъдростта или благородството на духа… Никога по-рано не е имало такава огромна армия от педагози, заети с възпитанието на младежта в страната; никога в световната история не са наблюдавани толкова щедри разходи за образованието – както  в основно, така и във висше. Но независимо от това, общия ефект разочарова и целта не е постигната. Нашите учебни заведения изкарват определено количество добри учени, а на мнозинството дават система от научни факти. Независимо от всичко  това, се наблюдава достойна за съжаление неудача в главната задача на образованието, която е или трябва да е, формиране на характера, културата на духа и разкриването на душата”.

До 18-век и в Азия, и в Европа са обучавали и възпитавали само индивида. Интересна подготовка се е давала в така наречените висши класове, а също така на хора с изразена склонност към духовна култура. В рамките на брахманската система на Изтока и в манастирите на Запада, специализирана култура се е давала на тези, които са можели да се ползват от нея, създавайки малко на брой индивиди, чийто принос в човешкото мислене е запазен и до днес. Нашият съвременен западен свят заменил тази система с масова. За първи път хората с хиляди започнали да се обучават да използват своя ум; те започнали да определят своята индивидуалност и да формулират свои собствени идеи. Свободата на човешката мисъл, освободена от контрола на теологиите (както религиозни, така и научни) е бойния вик на днешното време и много от човешките постижения са станали реалност благодарение на този факт. Масите започват да мислят независимо. Обаче, това в значителна степен масово мислене, и в наше време стихийното обществено мнение, формират мисълта в същата степен, в която я е формирала по-рано теологията. Първооткривателят все още изпитва същите трудности в изявяването на себе си в съвременния свят на мисълта и действието, както и в миналите времена.

Възможно е, със завъртането на великото колело на живота да се върнем отново към древния метод за специализирана подготовка на отделните надарени индивиди, което разбира се няма да доведе до отказването от масовото образование. По този начин, в края на краищата, ще обединим древните източни методи със съвременните методи на Запада.

Преди да започнем да разглеждаме на тези два метода, ще направим опит да дадем определение какво е образование, изяснявайки за себе си неговите задачи и изяснявайки за самите себе си собствените си представи относно целите на всичките ни усилия. Това съвсем не е проста задача. Образованието – в неговия най-малко интересен аспект – може да бъде определено като предаване на знания на учащите се, които обикновено се противопоставят на това, които получават някакъв обем от информация, която не ги интересува изобщо. Звучи нотата на сухостта и безплодието; ние чувстваме, че такова предаване на факти има отношение на първо място с тренирането на паметта, а също така с предаването на учениците на сгъстена информация за огромно количество несвързани между себе си теми. В същото време, буквалния смисъл на английската дума „education” (образование) е извеждане, изява, което е изключително поучително. Скритата в тази идея мисъл се състои в това, че ние сме длъжни да изявим вродените инстинкти и способности на детето, за да го изведем от едно състояние на съзнанието в друго, по-широко. Така например, извеждаме децата от простото осъзнаване, че живеят, в състояние на самоосъзнаване, те започват да осъзнават себе си и своите групови връзки; учим ги да развиват своите способности в областта на професионалната подготовка, за да могат да станат икономически независими членове на обществото, способни да се обезпечават сами. Използваме инстинкта им за самосъхранение, за да ги изведем на пътя на знанието. Може да се каже, че започваме с използването на техния инстинктивен апарат, за да ги изведем на пътя на интелекта. Изглежда, че това е вярно твърдение, но искам да ви питам, действително ли, довеждайки ги до тази точка, ние сме извършили полезно дело и ги научаваме на истинска мисловна дейност в този план, че така да се развие тяхната интуиция? Ние ги учим да използват своите инстинкти и интелект като част от апарата за самосъхранение във външния свят на човешката дейност, обаче използването на чистия разум и следователно, постигане на контрол над ума от страна на интуицията в работата по самосъхранението и постигането на разширено съзнание в субективните светове на реалността, остава привилегия на малцина първооткриватели.

Ако е вярно определението на интуицията, дадено от професор Х. Уилдон Кар, нашите образователни методи съвсем не са насочени към нейното развитие. Той определя интуицията като „възприемане от ума на реалността такава, каквато е, а не във външна форма на усещания и осмисляне, не като идеология или предмет за размисъл, доколкото всичко това, за разлика от интуицията, представлява интелектуално възприятие”.

Ние оценяваме науката за ума или промяната на принципа на мисленето (както го наричат индусите), като напълно човешки, свързващ инстинктивните реакции с тези качества, които споделя с животните. Но може би, науката интуиция - ясното синтетично видение, ще заеме същото положение относно интелекта, както на свой ред, интелекта заема спрямо инстинкта?

Безусловно, процеса на образованието трябва да съдържа нещо повече, отколкото изработването на способността да борави с факти във външния живот и да се ориентира във външното си обкръжение. Човечеството трябва да се въведе в по-дълбоко и по-широко съществуване и в по-всеобхватно осъзнаване. То трябва да бъде снабдено със способността да не се обърква във всякакви ситуации и да се справя с тях, постигайки по този начин най-добрите и най-висши резултати. Необходимо е да се откриват способностите на човека в тяхната най-пълна и конструктивна изява. Не трябва да съществуват никакви стандартни, нормирани предели на постижения, постигането, на които би довело до самодоволство и самодостатъчност, следователно, до статично състояние. Хората трябва да се водят от низше към висше състояние на съзнанието и да се разширява непрекъснато тяхната способност за познание. Разширението и израстването е закон на живота - в същото време, докато човешките маси трябва, чрез системата на образованието, да повишават способността да носят най-голямо благо за колкото се може повече хора, на индивида трябва да бъде предоставено неговото пълно наследство, което би обезпечило и укрепило в най-добрите сред нас, специална култура, тъй като в техните постижения са перспективите на Новия век. Най-слабо развитите и изостаналите също трябва да бъдат осигурени със специална подготовка, за да могат да постигнат своето максимално ниво, което трябва да се определи от педагозите. Но все пак, по-важното е, нито един от тези, които притежават особени способности и дарования, да не са задържани от рамките на масовото ниво на образование.

Именно тук става очевиден проблема с определяне същността на образованието и възниква въпроса за неговите истински цели и задачи. Осъзнавайки това д-р Рендал пише: „Бих предложил, че за определянето същността на образованието, трябва да се медитира на тази тема. Нека всеки се попита, какво разбира той под „образование”; ако обмисли дълбоко този въпрос, ще открие, че за да се отговори на него трябва да се изследва смисълът на живота в неговата дълбочина. Сериозния размисъл за смисъла на образованието ни поставя, както никога до сега, пред лицето на фундаменталните въпроси на живота… цел на образованието ли са знанията? Безусловно да, но знанието за какво? Неговата цел е постигането на могъщество? Също безусловно да, но могъщество заради какво? Може би неговата цел е социалната адаптация? Нашия век с готовност отговаря „да”, но каква трябва да бъде  тази адаптация и от какви идеали трябва да се определя? Образованието би трябвало да е насочено не просто към знанието и към всякакви способности, а към правилно използваните знания и способности, което се осъзнава правилно от напредналата педагогическа мисъл, но не и от днешното обществено мнение… По този начин, великата задача на новото образование е обучението и развитието на индивида за социални цели, т.е. за колкото се може по-широко служене на човека…

Както изглежда, както на Изток, така и на Запад, има усещане, че в крайна сметка, системата на образованието, която не извежда човека от света на човешкото ежедневие в по-широк смисъл, не е способна да изпълни своята мисия и не съответства на нарастващите способности на човешката душа. Обучение, което премълчава за интелекта и игнорира способностите за интуитивно възприемане на истината, засвидетелствана от най-добрите умове, не му достига прекалено много. Ако то не разкрива ума на учащите се, и го оставя статичен, то ги лишава от оборудването, което дава възможност да се докоснат до тези невидими и тънки „4/5 от живота”, които както казва д-р Уигам, се намират изцяло зад пределите на сферата от научни постижения на ума. Вратите трябва да остават отворени за тези, които са способни да влязат отвъд пределите на академично тренирания ум, касаещ живота на физическия план.

Просветителите все по-отчетливо осъзнават тази необходимост от издигане на нивото на водещите процеси в образованието и с това необходимостта от прехвърлянето на тези, които се намират под влиянието на чисто аналитичния, критичен ум в сферата на чистия разум и интуитивното възприятие. Бертран Ръсел посочва, че „образованието трябва да бъде ориентирано не към пасивната осведоменост за мъртви факти, а да стимулира активност, насочена към свят, който трябва да построим с наши собствени усилия”. Обаче, трябва да помним, че съзиданието предполага наличието на активно функциониращ творец, действащ осъзнато и ползващ творческо въображение. Може ли да се каже, че съвременната образователна система дава такива плодове? Нима ума не е подложен на стандартизация и не се държи на низко ниво от нашата масова образователна система чрез препълване на паметта с лошо усвоени факти? Ако е прав Хьорбарт като твърди, че „основната задача на образованието е етическото разкриване на вселенските тайни”, тогава, възможно е, д-р Моран също е прав посочвайки, че „една от скритите причини, и може би най-главната е преобладаването на материализма и отсъствието на духовен елемент в нашето формално образование”.

„Цялото образование на Изтока е насочено към Чувство-разбирането, което е единствения демонстриран способ, водещ до повишаване на нивото на вътрешното Същество… Същността не е информацията, а разбирането, което може да се постигне само със собствен творчески труд… Чувство-разбирането винаги означава осъзнаване на възприеманото по смисъл; аспекта Значение се изяснява само при движение от вътре навън. Затова знанието (в смисъл информацията) и разбирането, в действителност се отнасят едно към друго, както природата и Духа. Информацията се движи отвън навътре; разбирането е творчески процес извършващ се в противоположно направление. При тези обстоятелства не съществува пряк път, водещ от едната цел към другата. Можеш да знаеш всичко и в същото време да не разбираш нищо. Това е точно този път, на който нашето образование, ориентирано към натрупването на информация, е завело по-голямата част от човечеството”.

Избрано от: „Oт интелект към интуиция“ (1932 г.) , Алис А. Бейли
Картина: Student in his Study, 1628, by Jan Davidsz de Heem; chinaoilpaintinggallery