Да не се привързваме към нищо означава да даваме ♥ Шунрю СУЗУКИ

„В действителност да се твори с „голямо аз” означава да се дава; не можем да създаваме и да притежаваме това, което създаваме, тъй като всичко е сътворено от Бога.“

~ „Зен-Ум, ум на начинаещ“ (Изд. „Арт“)

(1904 ~ 1971)

Даване на Бога

Ако говорим относително, всичко, което съществува в природата и в света на хората, всяка културна ценност, която създаваме, е нещо, което ни е дадено или ни се дава. Но тъй като изначално всичко е едно, всъщност ние раздаваме всичко.

Всеки миг създаваме нещо и това е радостта на живота ни. Но това „аз”, което създава и винаги раздава, не е „малкото аз”, то е „голямото аз”. Макар че не съзнавате единството на това „голямо аз” с всичко, когато давате нещо, вие се чувствате добре, защото се чувствате едно с това, което давате. Затова се чувствате по-добре когато давате, отколкото когато получавате.

На японски има израз: „Дана праджня парамита.” „Дана” означава давам, „праджня” е мъдрост, а „парамита” означава преминавам или стигам до другия бряг. Нашият живот може да се разглежда като пресичане на една река. Целта на усилията в живота е да стигнем до другия бряг – нирвана. „Праджня парамита”, истинската мъдрост на живота, означава, че с всяка крачка по пътя всъщност се достига другия бряг. Пътят на истинския живот е в това да достигаш другия бряг при всяка крачка от пресичането. „Дана праджня парамита” е първият от шестте пътя на истинския живот. Вторият е „шила праджня парамита”, или будистките предписания. След това е „кшанти праджня парамита”, или издръжливост; „виря праджня парамита”, или усърдие и постоянно усилие; „дхяна праджня парамита”, или зен-практика и „праджня парамита”, или мъдрост. В действителност тези шест „праджня парамити” са едно, но тъй като животът може да се наблюдава от различни страни, ние ги броим шест.

Доген-зенджи е казал: „Да даваш означава непривързаност.” С други думи, да не се привързваме към нищо означава да даваме. Няма значение какво даваме. Да дадем една стотинка или един лист е „дана праджня парамита”; да дадем един ред или дори една дума от учението е „дана праджня парамита”. Ако се дава с дух на непривързаност, предлагането на нещо материално и предлагането на учение имат същата стойност. Ако действаме с правилна нагласа, всичко, което правим, всичко, което създаваме, е „дана праджня парамита”. Затова Доген е казал: „Създаването на нещо, участието в някаква дейност също е „дана праджня парамита”. Осигуряването на ферибот или построяването на мост за хората е „дана праджня парамита”. В действителност да дадете един ред от учението може да означава осигуряване на ферибот за някого!

Според християнството всяко съществуване в природата е сътворено за нас или ни е дадено от Бога. Това е съвършен израз на идеята за даване. Но ако смятате, че Бог е сътворил човека и по някакъв начин вие сте отделни от Бога, има вероятност да помислите, че притежавате способност да сътворите нещо отделно, нещо, което не е дадено от Него. Например ние създаваме самолети, строим магистрали. Когато повтаряме: „Аз създавам, аз създавам, аз създавам”, скоро забравяме кой в действителност е това „аз”, което твори различните неща, скоро забравяме за Бога. В това се крие опасността на човешката култура. В действителност да се твори с „голямо аз” означава да се дава; не можем да създаваме и да притежаваме това, което създаваме, тъй като всичко е сътворено от Бога. Това не трябва да се забравя. Но тъй като забравяме кой твори, забравяме причината за творчеството, ние се привързваме към материалната или разменна стойност. Те нямат никаква ценност в сравнение с абсолютната ценност на всяко божие творение. Макар че дадено нещо няма никаква материална или относителна ценност по отношение на което и да е „малко аз”, само по себе си то има абсолютна ценност. Да не сме привързани към нещо означава да съзнаваме неговата абсолютна ценност. Всичко, което правим, трябва да се основава на такова осъзнаване, а не на материални или егоцентрични идеи за ценност. Тогава, каквото и да правим, е истинско даване, „дана праджня парамита”.

От: „Зен-Ум, ум на начинаещ“, Шунрю Сузуки, изд. „Арт“, 1995 г.
Снимка: Shunryu Suzuki Roshi (1904-1971)

1372 Преглеждания