„Това, което четете в насълзените очички на днешното дете - това е присъдата, това е съдбата на Родината ни!“
Виолино Примо е псевдоним на българския писател и педагог Цонко Василев Попов, роден в Котел през 1881 г. От детство го свързва приятелство с писателя Йордан Йовков. Начален учител по професия, от 1926 г. той редактира педагогическа страница във в. „Вестник на жената”, сътрудничи на в. „Литературен час”, в. „Мир”, в. „Котленски край”, сп. „Ново училище”, сп. „Педагогическа практика” и др. Автор е на редица разкази, есета, студии и учебници (буквари, читанки, сметанки) за най-малките. Жизненият път на Виолино Примо завършва в родния му Котел през 1940 г.
„Майка с дете“, Владимир Димитров - Майстора (1882-1960)
За детето
Издига се вече в чужбина и у нас култа на детето. Днес окървавеното, греховно човечество, сломено и отчаяно от великите си злодеяния, само почва да търси път на изкупление.
И падат всички смирено и богомолно, падат народите на колене пред малкия, кроткия, невинния образ на младенеца. Нов повик, нова молитва се чува… Ново знаме се издига…
Нашата бедна родина, забравена и прокълната от жестока Европа, трябва да се вслуша в новия спасителен възглас! Всички ,които обичат да говорят за „Родина”, за „Бъдеще”, за „Култура” и „обнова” - тия всички синове на България трябва да дигнат високо новото знаме с детския свещен образ!
България трябва да се покаже достойна майка, тя трябва да се вслуша в писъка на своите деца! Защото бъдещето на българския род е в детето, и детето е бъдещето на България.
Всички ония, които говорят за „родолюбие”, за „светли бъднини”, за „родна земя” и „братско единение” нека запомнят, че „Днешното българско дете - това е утрешна България!”
Вгледайте се всички в горкото, забравено и обидено българче; взрете се в разплаканите очички на сиротното българско дете и ще видите ясно, неотразимо клетия образ на утрешна България!
Това, което четете в насълзените очички на днешното дете - това е присъдата, това е съдбата на Родината ни!
Турнете ръката на вашето сърце и кажете си тихо… само на себе си кажете: - що виждате в днешния плачевен образ на нашето дете? И, когато гледате там, знайте и не забравяйте, че вие гледате същинския лик на майка България!
Много малко се грижихме и днес се грижим за нашето дете. Време е вече да паднем на колене върху коравия и трънлив бряг, да дигнем ръце към шумящата вълна, да прегърнем кроткия, разплакан детски образ, що чака… самотен и безпомощен… Чака ония, които живеят в името на бъдещото свободно, красиво човечество - чака техните грижи и възпитание.
Вълната бушува, прелива и бие родния бряг. Пруска свежи и благодатни струи, които долитат и падат върху пламналата наша земя.
Да отвориме широк проток на новата струя! Да дигнем новото знаме с „култа на детето”!
Там е едничката надежда, единственото спасение, що ни остават, след като ни ограбиха всичко… Там е нашето бъдеще.
Всички да работим за детето!
* Публикувано във в. „Развигор”, 30 октомври 1926 г.
Картина: „Майка с дете“, Владимир Димитров - Майстора (1882-1960)