Библиографът трябва да бъде в работата си елегантен ♥ Дмитрий ЛИХАЧОВ

(1906 ~ 1999)

Библиографът

Има два човешки типа. Едните са остроумни и блестящи в работата и в обществото, в поведението. Другите умеят да не се натрапват, да се отдръпват настрана, когато е нужно, да дадат път на по-достойния, навреме да премълчат и незабелязано, без шум, да помогнат. Първите ги ценят, вторите ги обичат. В библиографията – една скромна дейност, се почитат вторият тип хора. Умен библиограф е онзи, който няма да ти съобщи излишни сведения, ще се стреми без фразьорство да ти даде действително пълни данни, ще събере всичко най-ценно, няма да пропусне нищо значително, особено ако то е скрито в някое рядко и трудно достъпно издание, което лесно може да се изплъзне от вниманието на специалистите. Най-важното: такъв библиограф строго ще следва жанровете на библиографията, ясно обозначените задачи на своя труд – за кого и за какво: библиография препоръчителна или библиография научно-спомагателна. Библиографският указател не търпи промеждутъчни форми и неясни задачи, глупаво претоварване или, напротив, пропускането на макар и един необходим труд, справка, сведение. Не покрай целта, а направо в целта.

Добрата библиографска работа – това са стотици попадения в целта. Тя е по своему красива – колко изящно са намерени и сполучливо, без пропуски, са подбрани съответните данни. Библиографът трябва да бъде в работата си елегантен. Някога, когато бях студент и четях в Публичната библиотека в Ленинград, там работеше един прекрасен познавач на руската книга – французинът Ларонд, който постоянно живееше в Русия. Той идваше на работа в библиографския отдел с колосана бяла риза (това беше в първата половина на 20-те години на ХХ в.!) и неговите розови бузи, завършващи с къса бяла брада, сякаш бяха символ на жизненост и някаква празничност на библиографския труд. Без излишни думи, кратко и делово правеше справките и ги връчваше, сякаш подаваше на дама изпусната кърпичка. Еднакво беше коректен и учтив и със студентите, и с маститите учени. Струваше ни се, че с нас, студентите, беше даже по-учтив: ние имахме право на всякакви въпроси, а ученият – не винаги. Работата за него беше като свещенодействие. Изящни бяха и библиографските справки, които даваше. За него те бяха своеобразна тренировка на научната точност. Библиографията е интересна област на човешката дейност: тя възпитава абсолютна точност, ерудиция и сериозност, сериозност във всякакъв смисъл. Без библиографията не биха могли да се развиват не само литературознанието, изкуствознанието, историята, но и всяка друга наука. Това е почвата, върху която расте съвременната култура.

Библиографските трудове са изключително важна замяна на големите домашни и обществени библиотеки. Един добър справочник вкъщи е по-ценен от хиляди томове. Това зная добре от собствен опит. Ето моят съвет. Нека тези, които непрекъснато посещават книжарниците и си купуват разни книги за еднократна употреба, за да ги прочетат и подредят на рафта, се гордеят не със своята библиотека, а със своята картотека (звучи почти като афоризъм) и със събраните справочни пособия, в това число и библиографски. Вкъщи човек трябва да има справочна библиотека, да има библиографски указател и речници, вкъщи трябва да има добре съставени лични библиографски картотеки. По подбора на книгите се вижда културата на техните притежатели. Ако върху рафтовете са подредени абонаментни томове (не става дума за най-любимите и препрочитани автори), но няма справочно-библиографски издания, то притежателят на такава библиотека „за показ“ е псевдо интелигент и нищо повече… Нека стане модерно да се купуват книги, но не въобще, а справочни издания, и то преди всичко библиографски.

Из: „Симетрия на времето. Срещи и разговори с академик Дмитрий Лихачов“, Калина Канева, изд. „Народна Младеж“, 1984 г.
Снимка: Дмитрий Лихачов (1906-1999), bg.wikipedia.org