„Слабият показва силата си и скрива слабостите си; великият излага слабостите си като украшения.“
Философските и практически афоризми на известния ливански икономист и есеист Насим Талеб, споделени в книгата му „Прокрустовото ложе“.
§ Мъдрият, слабият и великият
Посредствените хора често се гневят на малки оскърбления, но остават пасивни, примирени и безмълвни пред огромните.
Единственото определение на алфа мъжкар: ако се стараете да бъдете алфа мъжкар, никога няма да бъдете такъв.
Хората, които нямат какво да доказват, никога не казват, че нямат какво да доказват.
Слабият показва силата си и скрива слабостите си; великият излага слабостите си като украшения.
Чудесно е да бъдеш мъдър, без да си скучен; тъжно е да бъдеш скучен, без да си мъдър.
Чертите, които уважавам, са ерудицията и смелостта да отстояваш позициите си, когато получовеците пазят доброто си име. Всеки идиот може да бъде интелигентен.
Посредствените хора съжаляват повече за това, което са казали, отколкото за това, което са премълчали; по-интелигентните съжаляват повече за премълчаното, отколкото за казаното; великите няма за какво да съжаляват.
Обикновените хора ги дели определен (променлив) брой хранения от лъжата, кражбата, убийството или работата като прогностици за Федералния резерв във Вашингтон. Не и великите.
Социалните науки се опитват да изобретят определен вид човешко същество, което можем да разберем.
Когато пожелава „успех“ на някого, слабият му желае обратното, силният е умерено безразличен, само великият наистина мисли това, което казва.
В миналото само някои от мъжете, но затова пък всички жени, са могли да се възпроизвеждат. Равенството е по-естествено за жените.
Великият човек вярва на половината от това, което чува, и двойно на това, което казва.
Словесните заплахи са най-истинското доказателство за безсилие.
Двата най-знаменити примера за смелост в историята не са Омировите воини, а двама мъже от Източното Средиземноморие, които умряха, даже търсиха смъртта, заради идеите си.
Слабият не може да бъде добър. А може би може да бъде добър само в рамките на пълна и всеобхватна съдебна система.
С всички средства избягвайте думите – заплахи, оплаквания, оправдания, обяснения, опити да печелите спорове, молби; избягвайте думите!
Според Лукиан от Самосата философът Демонакт попречил на един спартанец да набие слугата си. „Така го правиш равен на себе си“, казал той.
Човекът от класическата епоха най-много се е страхувал от безславната смърт. Съвременният човек най-много се страхува от самата смърт.
Избрано от: „Прокрустовото ложе“, Насим Никълъс Талеб, ИК „Бук Травъл“, София, 2020
Снимка: Nassim Nicholas Taleb
