Истината за порочните средства, които водят до „благородни резултати“ и използването на идеите като средство да се проме­нят хората. Индийският философ Джиду Кришнамурти (1895-1986) и размишленията му за някогашната криза на човечеството, валидни с пълна сила и днес. Назаем от книгата му „Първата и последна свобода“, публикувана за първи път през 1954 година.

(1895 ~ 1986)

Сегашната криза

Въпрос: Казвате, че сегашната криза е безпрецедентна. В какъв смисъл тя е изключение?

КРИШНАМУРТИ: Явно сегашната криза в света е изключителна, безпрецедентна. През различните исторически периоди е имало различни социални, национални, политически кризи. Кризите идват и си отиват, икономически рецесии, депресии настъпват, видоизменят се и продължават под друга форма. Това е известно, запознати сме с този процес. Но явно сегашната криза е различна, не е ли така? Първо тя е различна, защото сега имаме работа не с пари, не с нещо веществено, а с идеи. Сегашната криза е различна, защото е в сферата на идеите. Ние се караме, използвайки идеи, ние извиняваме убийството. Навсякъде по света оправдаваме убийството като средство за постигане на справедливи цели, което само по себе си е безпрецедентно. Преди всички признаваха, че злото е зло, че убийството е убийство, но сега убийството е средство за постигане на благородни цели. Сега се намира оправдание на убийството, било то на един човек или на цяла група хора, защото убиецът или онези, който той представлява, оправдават деянието си като средство за постигане на цели от полза за човека. С други думи, ние жертваме настоящето заради бъдещето и за нас няма значение какви средства из&ползваме щом заявената цел ще доведе до резултати, за които твърдим, че ще бъдат от полза за човека. Следователно, предполага се, че порочните средства ще доведат до благородни резултати и така порочните средства се оправдават чрез производството на идеи.

При различните кризи в миналото проблемите са били свързани с експлоатацията на вещи или на хора. Сега се експлоатират идеи, което е много по-вредно, по-разрушително и унищожително. Вече знаем каква е силата на пропагандата и това е едно от най-големите нещастия, които могат да се случат: използването на идеи като средство да се променят хората. Това става в днешния свят. Човекът не е важен, важни са системите и идеите. Човекът повече няма никакво значение. Можем да унищожим милиони хора, за да постигнем някакви резултати и резултатите се оправдават по идеен път. Притежаваме блестяща структура от идеи, за да оправдаваме злото и това, без съмнение, е безпрецедентно. Злото е зло. Не може да доведе до добро. Войната не е средство за постигане на мир. Войната води до ползи от второстепенно значение, например до производството на по-ефикасни самолети, но тя не може да донесе мир за хората. Войната се оправдава по интелектуален път като средство за постигане на мир. Когато интелектът има ръководна роля в човешкия живот, той води до безпрецедентна криза.

Има и други неща, които показват, че кризата е безпрецедентна. Едно от тях е необикновената важност, която хората приписват на ценностите на сетивата - на собствеността, на името, на кастата, на страната, на етикета, който носите. Вие сте мохамеданин или индуист, християнин или комунист. Име и собственост, обществено положение и страна - те са важни преди всичко, което означава, че човека е станал жертва на материалните ценности, на ценностите на нещата, произведени с ума или с ръцете. Нещата, направени от ръцете или ума са станали толкова важни, че заради тях убиваме, унищожаваме, ликвидираме се един друг. Приближаваме се до ръба на про­пастта. Всяко наше действие ни води натам. Всяко политическо, всяко икономическо действие ни води неизбежно към пропастта, дърпа ни към тази хаотична, объркана бездна.

Поради това кризата е безпрецедентна и изисква безпрецедентни действия. За да излезем от тази криза, са необходими действия, които не са свързани с времето, които не се основават на идеи и на системи, защото всяко действие, което се основава на системи или идеи, води до безизходица. Такива действия ще ни заведат обратно до бездната по друг път. Тъй като кризата е безпрецедентна, наложителни са и безпрецедентни действия, което означава, че обновлението на индивида трябва да стане незабавно, а не като процес във времето. Трябва да стане сега, а не утре - процесът на утрешния ден е разпадането. Ако реша, че ще се променя утре, каня безпорядъка и оставам в лоното на разрухата. Възможно ли е да се променя сега? Възможно ли е да се променя напълно в настоящия момент? Аз казвам, че е възможно. Тъй като кризата е изключителна по своя характер, за да се справим с нея е необходимо да се извърши революция в мисленето. И тази революция не може да се извърши с помощта на другите, с помощта на книги или организации. Тя трябва да стане чрез нас, чрез всеки един от нас. Само тогава ще можем да изградим ново общество, свободно от сегашния ужас, от необикновено разрушителните сили, които вилнеят сега. Промяната ще се осъществи само когато индивидът осъзнае себе си, във всяка своя мисъл, чувство и действие.

От: Първата и последна свобода“, Джиду Кришнамурти, изд. Кибеа
Снимка: J. Krishnamurti; kfoundation.org