Истината за порочните средства, които водят до „благородни резултати“ и използването на идеите като средство да се проме­нят хората. Индийският философ Джиду Кришнамурти (1895-1986) и размишленията му за някогашната криза на човечеството, валидни с пълна сила и днес. Назаем от книгата му „Първата и последна свобода“, публикувана за първи път през 1954 година.

(1895 ~ 1986)

Сегашната криза

Въпрос: Казвате, че сегашната криза е безпрецедентна. В какъв смисъл тя е изключение?

КРИШНАМУРТИ: Явно сегашната криза в света е изключителна, безп­рецедентна. През различните исторически периоди е имало раз­лични социални, национални, политически кризи. Кризите идват и си отиват, икономически рецесии, депресии настъпват, видоизменят се и продължават под друга форма. Това е известно, за­познати сме с този процес. Но явно сегашната криза е различна, не е ли така? Първо тя е различна, защото сега имаме работа не с пари, не с нещо веществено, а с идеи. Сегашната криза е раз­лична, защото е в сферата на идеите. Ние се караме, използвай­ки идеи, ние извиняваме убийството. Навсякъде по света оправ­даваме убийството като средство за постигане на справедливи цели, което само по себе си е безпрецедентно. Преди всички признаваха, че злото е зло, че убийството е убийство, но сега убийството е средство за постигане на благородни цели. Сега се намира оправдание на убийството, било то на един човек или на цяла група хора, защото убиецът или онези, който той предс­тавлява, оправдават деянието си като средство за постигане на цели от полза за човека. С други думи, ние жертваме настоя­щето заради бъдещето и за нас няма значение какви средства из­ползваме щом заявената цел ще доведе до резултати, за които твърдим, че ще бъдат от полза за човека. Следователно, пред­полага се, че порочните средства ще доведат до благородни резултати и така порочните средства се оправдават чрез производството на идеи.

При различните кризи в миналото пробле­мите са били свързани с експлоатацията на вещи или на хора. Сега се експлоатират идеи, което е много по-вредно, по-разру­шително и унищожително. Вече знаем каква е силата на пропа­гандата и това е едно от най-големите нещастия, които могат да се случат: използването на идеи като средство да се проме­нят хората. Това става в днешния свят. Човекът не е важен, важни са системите и идеите. Човекът повече няма никакво значение. Можем да унищожим милиони хора, за да постигнем ня­какви резултати и резултатите се оправдават по идеен път. Притежаваме блестяща структура от идеи, за да оправдаваме злото и това, без съмнение, е безпрецедентно. Злото е зло. Не може да доведе до добро. Войната не е средство за постигане на мир. Войната води до ползи от второстепенно значение, напри­мер до производството на по-ефикасни самолети, но тя не може да донесе мир за хората. Войната се оправдава по интелек­туален път като средство за постигане на мир. Когато инте­лектът има ръководна роля в човешкия живот, той води до без­прецедентна криза.

Има и други неща, които показват, че кризата е безпреце­дентна. Едно от тях е необикновената важност, която хората приписват на ценностите на сетивата - на собствеността, на името, на кастата, на страната, на етикета, който носите. Вие сте мохамеданин или индуист, християнин или комунист. Име и собственост, обществено положение и страна - те са важни преди всичко, което означава, че човека е станал жертва на материалните ценности, на ценностите на нещата, произ­ведени с ума или с ръцете. Нещата, направени от ръцете или ума са станали толкова важни, че заради тях убиваме, унищожаваме, ликвидираме се един друг. Приближаваме се до ръба на про­пастта. Всяко наше действие ни води натам. Всяко политичес­ко, всяко икономическо действие ни води неизбежно към про­пастта, дърпа ни към тази хаотична, объркана бездна.

Поради това кризата е безпрецедентна и изисква безпрецедентни дейс­твия. За да излезем от тази криза, са необходими действия, които не са свързани с времето, които не се основават на идеи и на системи, защото всяко действие, което се основава на сис­теми или идеи, води до безизходица. Такива действия ще ни за­ведат обратно до бездната по друг път. Тъй като кризата е без­прецедентна, наложителни са и безпрецедентни действия, кое­то означава, че обновлението на индивида трябва да стане не­забавно, а не като процес във времето. Трябва да стане сега, а не утре - процесът на утрешния ден е разпадането. Ако реша, че ще се променя утре, каня безпорядъка и оставам в лоното на разрухата. Възможно ли е да се променя сега? Възможно ли е да се променя напълно в настоящия момент? Аз казвам, че е възможно. Тъй като кризата е изключителна по своя характер, за да се справим с нея е необходимо да се извърши революция в мислене­то. И тази революция не може да се извърши с помощта на дру­гите, с помощта на книги или организации. Тя трябва да стане чрез нас, чрез всеки един от нас. Само тогава ще можем да изг­радим ново общество, свободно от сегашния ужас, от необикно­вено разрушителните сили, които вилнеят сега. Промяната ще се осъществи само когато индивидът осъзнае себе си, във всяка своя мисъл, чувство и действие.

От: Първата и последна свобода“, Джиду Кришнамурти, изд. Кибеа
Снимка: J. Krishnamurti; kfoundation.org