„Един от най-големите духовни уроци е да разберем, че всеки прави най-доброто, на което е способен и то във всеки момент от своя живот.“
The Kiss (1907-1908) by Gustav Klimt (1862-1918)
♥ Прошката
Всички ние трябва да работим по отношение на прошката. Всеки, който има проблем с любовта към себе си, има отношение към тази тема. Прошката отваря сърцата ни за любовта към себе си. Мнозина от нас таят недоволството си в продължение на години. Чувстваме се в правото си заради това, което те са ни направили. Наричаме това „затвор на собствената правота”. Стремим се да сме прави. Обаче никога не се стремим да сме щастливи.
Почти ви чувам да казвате: „Но вие не знаете какво ми сториха, непростимо е!” Нежеланието да простите е едно от най-ужасните неща, което си причинявате. Горчивината е като всекидневно поглъщане на лъжичка отрова. Тя се натрупва и ви вреди. Не е възможно да сте здрави и свободни, щом като сте вкопчени в миналото. Случило се е отдавна и също толкова отдавна е отминало. Да, истина е, че те не са се държали добре. Но и това е минало. Може би си мислите, че ако им простите, всъщност казвате, че стореното от тях е вред на нещата.
Един от най-големите духовни уроци е да разберем, че всеки прави най-доброто, на което е способен и то във всеки момент от своя живот. Хората постъпват според разбирането, осъзнаването и знанията, които имат. Неизменно всеки, който обижда някого, е бил обиждан от дете. Колкото по-голямо е било насилието, толкова по-дълбока е вътрешната му болка и е толкова по-невъздържан в реакциите си. С това не казваме, че поведението на такъв човек трябва да се счита за приемливо. Но заради собственото ни духовно израстване е добре да си дадем сметка за неговата болка.
Случилото се е вече отминало. Навярно преди много време. Оставете го да си отиде окончателно. Освободете се. Излезте от затвора и пристъпете в светлината на живота. Ако случилото се все така ви тревожи, запитайте се защо самочувствието ви е толкова ниско, че продължавате да се занимавате с това, защо сте в подобна ситуация? Не губете време в опити да си отмъстите. Не действа. Това, което излъчвате навън, винаги се връща обратно към вас. Така че оставете миналото и работете за любовта към себе си сега. Тогава ще имате прекрасно бъдеще.
Човекът, на когото най-трудно прощавате, е онзи, който може да ви предаде най-големите уроци. Ако обичате себе си достатъчно, за да се издигнете над старата ситуация, то разбирането и прошката биха били лесни. И вие ще бъдете свободни. А може би ви плаши свободата? Или смятате, че е по-безопасно да сте привързани към старата обида и горчивина?
~ Работа с огледало
Време е да се върнем към огледалото. Погледнете се в очите и кажете с искрено чувство: „Искам да простя!” Повторете го няколко пъти. Какво изпитвате? Чувствате ли се упорити и твърдоглави, или открити и желаещи? Просто отбележете чувствата си. Не ги съдете. Вдишайте дълбоко няколко пъти и повторете процеса. Чувствате ли се по-различно?
~ Семейни нагласи
• Майка ви беше ли прощаващ човек?
• А баща ви?
• Беше ли мъката начин да се справяте с нараняващи ситуации в семейството ви?
• Как майка ви си „връщаше”?
• А баща ви?
• Как ви си „връщахте”?
• Добре ли се чувствате, когато си отмъстите?
• Защо се чувствате по този начин.
Интересно е, че когато работите в себе си по отношение на прошката, често другите хора реагират на това. Не се налага да ходите при хората, свързани със случилото се и да им казвате, че им прощавате. В някои случаи ще поискате да го направите, но не е задължително. Главната работа при прошката се извършва в собственото ви сърце. Рядко прощаването е за „тях”. То е за нас. Човекът, на когото искате да простите, може дори вече да не е жив.
Чувала съм от много хора, простили истински на някого, че след месец или два получавали телефонно обаждане или писмо от другия човек с молба да му бъде простено. Това, изглежда, се случва най-вече, когато упражненията за прошка са направени пред огледалото, така че, правейки упражнението, забележете доколко дълбоки са чувствата ви.
Понякога е по-лесно да простим на другите, отколкото на себе си. Често сме неправомерно сурови със себе си и изискваме абсолютно съвършенство. Всяка наша грешка е строго наказвана. Е, време е да преминете отвъд подобни стари нагласи.
Грешките са средството, чрез което се учим. Ако бяхте съвършени, не би имало какво да учите. Не би било необходимо да сте тук, на земята. Стремежът към „съвършенство” няма да спечели любовта и одобрението на родителите ви – само ще ви накара да се почувствате „лоши” и недостатъчно добри. Почувствайте лекота и престанете да се отнасяте към себе си по този начин.
Простете си. Освободете се. Дайте си пространство да сте спонтанни и свободни. Няма място за позор и вина. Излезте навън, на плажа, в парка или някъде на пусто място и се затичайте. Не става дума за джогинг. Затичайте се диво и свободно – превъртете се, подскачайте – и се смейте! И какво ако ви види някой? Вие правите това за свободата си!
~ Утвърждения за прошка
Направете утвържденията част от ежедневието си. Казвайте си ги често в колата, на работа, пред огледалото или всеки път, когато почувствате, че негативните ви мисли се завръщат.
Никога няма да им простя - Това е нов момент. Свободен съм да продължа.
Стореното от тях е непростимо - Желая да премина отвъд собствените си ограничения.
Те съсипаха живота ми - Поемам отговорността за своя живот. Свободен съм.
Те го направиха умишлено - Те са сторили възможно най-доброто според знанието, разбирането и осъзнаването им тогава.
Бях толкова малък, а те така дълбоко ме нараниха - Сега съм зрял човек и се грижа любящо за детето в мен.
Те трябва първи да се извинят - Духовното ми израстване не зависи от другите.
Моята обида им дава сигурност - Освобождавам се от затвора. Аз съм свободен и съм в безопасност.
Само слабите хора прощават - Ставаш по-силен, когато простиш и продължиш.
Аз съм прав, а те грешат - Не съществува правилно и погрешно. Придвижвам се отвъд преценките си.
Родителите ми са виновни за всичко - Родителите ми са се отнасяли с мен по начина, по който са се отнасяли с тях. Прощавам им, също и на техните родители.
Не се налага да прощавам на никого - Отказвам да се самоограничавам. Винаги съм готов да направя следващата стъпка. Давам си позволение да се освободя.
~ Терапия за прошка
Аз съм едно с Живота и целият Живот ме обича и подкрепя. Затова утвърждавам за себе си открито сърце, изпълнено с любов. Ние всички правим възможно най-доброто във всеки момент и това се отнася и за мен. Миналото е назад и вече е приключило.
Аз не съм моите родители, нито техните модели на обида. Аз съм собствената си уникална същност и избирам да отворя сърцето си и да позволя на любовта, състраданието и разбирането да измият всички спомени на болка от миналото.
Свободен съм да съм всичко, което мога да бъда. Това е истината за моето съществуване и аз я приемам. Всичко в моя живот е напълно наред.
Избрано от: „Животът те обича - прегърни го“, Луиз Хей, ИК „Кибеа”, 2015
Картина: The Kiss (1907-1908) by Gustav Klimt (1862-1918); chinaoilpaintinggallery
