„Дълбоко в себе си те ви ненавиждат, но не им стига кураж, за да дадат открит израз на гнева, недоволството и дори на завистта си към вас.“
(By the Water, 1881, Camille Pissarro)
Усмихнатият двуличен предател
• С приятел като него просто нямате нужда от враг.
• Не чукат на вратата, преди да влязат в дома ви, но затова пък здравата удрят с юмруци, когато го напуснат.
• Опъват пред краката ви килимче, за да стъпите на меко, а в следващия момент го измъкват изпод краката ви, за да паднете зле.
• Това е човек, който ще ви поиска назаем тенджера, за да свари в нея откраднатата от двора ви кокошка.
• Говорят стерео - откъм двата ъгъла на устата си.
Усмихнатият двуличен предател е скрит и потаен двуличник, подъл клеветник и интригант, неспособен да общува нормално, вечно заговорничи и действа коварно зад гърба ви, непочтен, нелоялен, но подбира средствата така че да приспи вниманието ви и да ви измами, умел съблазнител, саботира другите, егоист, превзет и нафукан, самомнителен и нарцистичен, престорен и фалшив, не заслужава доверие, повърхностен и елементарен, страхлив, лицемер, непостоянен, мени се според вятъра.
Повечето от нас смятат Усмихнатия двуличен предател за най-отровното от всички отровни чудовища. Всъщност в произведението на Данте „Ад“ последният кръг на ада е предназначен за грешниците, извършили най-отвратителния от всички грехове - предателството. Нищо не наранява по-дълбоко от това да разберете, че сте били предадени от човек, комуто сте имали пълно доверие. Това е царството на Усмихнатия двуличен предател.
Този тип отровни хора са крайно пасивни/агресивни, усмихват ви се лицемерно, преструват се на ваши най-добри приятели, но същевременно се промъкват и ви удрят откъм гърба. Конфуций - авторитет в областта на социалния протокол - се възмущава и порицава подобен тип поведение, като казва: „Срамно е и позорно да наричаш някои свой приятел, таейки в сърцето си злоба към него.“
Тези подобни на хамелеони отровни хора са опасни, защото се променят съобразно това, което смятат, че искате да чуете. За да постигат напредък, те ви се подмазват и ви ласкаят, готови на всичко, само и само да получат каквото искат.
Шарън и Лаура били съученички, и двете завършили графичен дизайн. Били най-добри приятелки. Е, така поне изглеждало. След завършването на колежа, Лаура страшно много искала да постъпи на една определена работа и споделила с Шарън тази своя мечта. Освен това й обяснила от кого именно зависи назначаването и каква стратегия си била набелязала, за да получи мястото. Тъй като била нейна най-близка приятелка и довереница, Шарън й засвидетелствала най-гореща поддръжка и проявила искрен интерес дори към най-малките подробности. Така поне си въобразявала Лаура. Защото в действителност Шарън просто извличала информация за лично ползване. И в крайна сметка се свързала с фирмата зад гърба на приятелката си, кандидатствала за работата и я получила, използвайки набелязаната от Лаура стратегия. Когато узнала какво е станало, Лаура била направо съсипана. А на Шарън изобщо не й пукало - продължавала да се усмихва безметежно и нямала и капка угризение за стореното.
Никога не бива да имате вяра на Усмихнатия двуличен предател. Защото той ще използва срещу вас всичко, което сте му доверили, при това когато най-малко го очаквате. Хората от този тип са подмолни заговорници, които само дебнат удобен случай, за да ви смажат. Дълбоко в себе си те ви ненавиждат, но не им стига кураж, за да дадат открит израз на гнева, недоволството и дори на завистта си към вас.
Усмихнатият двуличен предател е прикрит и увъртащ, никога няма да издаде, най-малкото пък пред вас, какво таи и замисля. Привидно той искрено споделя всичките ви планове и тревоги - по това си прилича с Клюкаря.
На чудовищата от този тип мед им капе от устата, докато от очите им блика отрова. Възможно е да ви нашепват сладки, нежни и ободрителни думи, но всъщност са безскрупулни и безсъвестни пепелянки.
От: „Отровните хора”, Лилиан Глас, изд. „Сиела“, 2003 г.
Картина: By the Water, 1881, Camille Pissarro; chinaoilpaintinggallery
