„Който идва да стори добро, чука на вратата; който обича, намира вратата отворена.“ ~ Рабиндранат ТАГОР
(Portrait of Aime Jules Dalou, his wife and daughter, 1876, by Lawrence Alma Tadema)
Как да постигнете равновесие между желанието си за любов и усещането, че не получавате достатъчно любов?
Ние желаем любов и защо не? Колкото повече любов получаваме, толкова по-обичани и толкова по-добре се чувстваме. Да се чувстваш добре (или да чувстваш Бога) означава да бъдеш балансиран и в съвършена хармония с Първоизточника на съществуването. Следователно едно от най-висшите и най-страстните ни желания е да получаваме постоянен поток от любов. Кое тогава създава огромния дисбаланс между желаното и начина, по който се чувстваме? Също като при всички важни дисбаланси, възстановяването на равновесието винаги е свързано с енергийна промяна, която не може да бъде постигната само чрез запаметяване на стратегии и възприемане на нови поведенчески модели. Много е важно да знаете какъв вид вибрационни енергийни модели придавате на желанията си. В дадения случай желанието ви е да се чувствате добре, като получавате толкова любов, колкото можете да балансирате. Няма да го постигнете, като изисквате любов или като я търсите извън себе си.
„Търсещите любов само показват липсата на любов в самите себе си и лишените от любов никога не намират любов, само обичащият намира любов и на него никога не му се налага да я търси.“ ~ Д. Х. ЛОРЪНС
Ако любовта е твърде малко, значи ли това - поне според тълкуванието на Лорънс - че сме лишени от любов? Нека разгледаме тази идея.
~ Факторът „липса на любов“ в този дисбаланс
Ако не получавате желаната любов, би било добра идея да помислите върху причината. Очевидно повечето от нас искат да хвърлят вината за липсата на любов върху нещо извън самите тях. Това е губене на време и енергия, но често е приятно, защото прехвърлянето на вината като че ли облекчава болката, макар и за кратко. Но енергията на обвиненията поддържа дисбаланса, все едно дали обвинявате себе си, или някой друг. Равновесието почива върху предположението, че получавате онова, с което сте в хармония. Вече сте го прочели достатъчно много пъти, за да знаете какво имам предвид - че получавате онова, за което мислите!
Може да оправдавате липсата на любов с мисълта, че сте недооценени, или да решите да възприемате целия свят като лишено от любов място, но истината е, че не се чувствате добре и сте в дисбаланс, защото в живота ви няма достатъчно любов. Ако чакате другите да се променят или в света да се осъществи някаква промяна и да възстанови равновесието ви, това няма да се случи, без да поемете отговорността и да промените начина си на мислене. Ако оставите това на другите, ще прехвърлите контрола над живота си на някого или нещо извън вас. А това вещае сигурна катастрофа.
Тук искам да подчертая, че ако чувството за ощетеност по отношение на любовта е част от живота ви, причината е, чие вие сте хармонизирали мислите и действията си с липсата на любов. Как става това? То става, когато мислите ви не съответстват на могъщото желание за любов - например: „Винаги се провалям в любовните отношения. Не съм достатъчно привлекателен, за да ме обичат така, както искам да бъда обичан. Хората са жестоки и ме използват. Виждам враждебност и гняв навсякъде. Това е бездушен свят с оскъдна любов“.
Всички тези мисли (и други като тях) създават точка на привличане, която изобщо не е в баланс с желанието за изобилна любов. Вие привличате в живота си точно онова, за което мислите, и се присъединявате към Клуба на лишените от любов, чиято членска маса включва по-голямата част от населението - тоест хора, които се чувстват ощетени, защото любовта не се излива в празните им сърца. Всичко това може да бъде променено чрез пренастройване и премахване на съпротивата спрямо осъществяването на желанието ви за любов. Като начало престанете да търсите любов.
~ Повече никакво търсене
Какво има предвид поетът, когато казва: „Търсещите любов само показват липсата на любов в самите себе си“? Е, щом търсите нещо, значи усещате липсата му в живота си. Ако става дума за любов, вие всъщност казвате: „Чувствам се необичан и, търсейки, искам да запълня тази празнота“. Но проблемът при този подход е, че вместо да запълни липсата на любов, той само задълбочава дисбаланса ви и вие продължавате да усещате липса на любов. Защо? Защото везните натежават повече към липсата на любов, отколкото към наличието на любов. Мислите ви са фокусирани върху откриването на липсващото, докато желанието ви е любовта да заструи в живота ви.
Този вид погрешно настройване продължава да привлича още от липсващото. Мислите ви са насочени към липсата на любов. Вселената ви сътрудничи, като се хармонизира вибрационно с мислите ви. Как го прави Вселената? Тя просто изравнява вибрациите си с вашите мисли чрез Закона за привличането.
Трябва да угасите прожекторите, да прекратите издирването и да го замените с енергията на любящите мисли - вътрешното знание за получаването на любов. Произхождате от царството на Духа, изпълнено с любовта. Когато започнете да ребалансирате живота си, така че вашето желание и начинът ви на мислене и поведение да са в любящо сътрудничество, ще осъзнаете, че желанието ви всъщност е проявление на Бога.
Копнежът за любов е копнеж в мислите си да се уподобите още повече на Бога. При такова съзнание скоро ще разберете, че да търсите извън себе си онова, което вече сте, е пълна лудост. Никой друг не може да ви го даде - както казва Д. X. Лорънс „лишеният от любов никога не намира любов“. Причината е, че лишените, от любов са съсредоточени върху липсата на желаното, а не върху онова, което вече са.
Освен това, лишените от любов вярват, че са недостойни за желаната любов и знаете ли какво - те продължават да привличат доказателства за това. Когато изключите прожекторите и прекратите завинаги издирването, ще можете да пренасочите вниманието си към балансирането на автентичното средство за получаване на любов, с което разполагате. Тук е иронията, обобщена по съвършен начин в извода на поета, че „само обичащият намира любов и на него никога не му се налага да я търси“.
~ Превърнете се в любов
Моята дефиниция за любов надхвърля несъмнено прекрасната страст и вълнението, които изпитваме при влюбване. В крайна сметка тези бурни чувства угасват и тогава остава истинската любов или търсеното от нас равновесие. А кой е върховният образец за това? Да обичаме, както обича Бог - да излъчваме присъщата си нежност при всяка възможност. Този вид любов ви кара да забравите собственото си его и в още по-голяма степен да желаете за другите онова, което желаете за себе си. Изглежда така действа актът на сътворяването. Създателят не иска от вас нищо в замяна на това, че ви е дарил живот - той го дава свободно и изобилно и не изключва никого. Не е нужно да се отплащате на Бога за дадения ви живот, нито за въздуха, водата или слънцето, необходими за съществуването ви. Без всяко едно от тези щедро дарявани блага животът ви би угаснал. Това е любовта, която ви дава Бог.
За да внесете в живота си повече любов, трябва да приведете мислите и действията си в съответствие с Първоизточника, като бъдете любов по подобие на Бога. Това означава да забелязвате кога сте склонни да определяте себе си или другите като недостойни за любов. Означава да се откажете от потребността си винаги да бъдете прави и вместо това да бъдете добри със себе си и с другите и съзнателно да проявявате доброта навсякъде. Означавала дарявате любов на себе си и на другите, вместо да изисквате любов. Означава любящата ви доброта да бъде почувствана, защото усещате как любовта струи от вас, без да искате нищо в замяна. Трудно ли ви се струва? Не е, освен ако не повярвате, че е трудно.
Любовта е присъща на естественото ви състояние, а егото не е част от него. Егото доминира, защото сте се отделили от божествената си същност, от любящия Аз, появил се тук от място на съвършена Божествена безусловна любов. Толкова дълго сте носили егоистичната идея за собствената си важност и потребността да бъдете прави, че сте се подлъгали да се идентифицирате със своето его. Казвате, че сте в дисбаланс - избрали сте да повярвате в чиста илюзия! Като сте позволили на тази илюзия да доминира, вие сте създали - чрез егоцентричния си Аз - сериозен дисбаланс в живота си.
В резултат вие искате любов - истинското нещо, любовта, която е ваша същност, любовта, която сте - но вместо любов усещате празнота. Защо? Защото празнотата може да бъде запълнена само като възстановите сърдечната си връзка с духа на любовта, който усещате в себе си, макар и да не знаете откъде идва. Тази празнота е ваша, а не на някой друг, затова само вие можете да я запълните. Трябва да помолите любовта вътре във вас да се прояви и да осъзнаете, че сте така преизпълнени с любов, че само това можете да давате. Единствено това трябва да направите - да помолите и да получите. Така ще привличате още от онова, което давате.
~ Можете да дадете само онова, което имате в себе си
Преодоляването на този дисбаланс зависи от вашата готовност да възстановите връзката си с Първоизточника на съществуването и да станете оръдие на любовта. Трябва да дадете обет отсега нататък да мислите за себе си само с любов и да приканите любовта да ви съпътства денонощно. Ето едно утвърждение, което ще ви помогне да не се отклонявате от тази пътека: „Свети Дух, направлявай ме“. Това просто, могъщо изречение ви хармонизира с любовта. Презрението към себе си и себеотхвърлянето вече не могат да нарушат равновесието ви; способни сте да давате само любов. Когато презирате или отхвърляте себе си или другите, вие сте вибрационно съответствие на тези енергии и те ще продължават да се появяват в живота ви. При цялото си желание за любов много хора обвиняват другите (или лишения от любов, бездушен свят) за нейната липса. Но съществуващото разминаване между желаната любов и онова, което действително получавате, е огледален образ, отражение на вашите мисли. Ако давате омраза, получавате омраза; ако давате любов, тя заструява в живота ви.
~ Как изглежда любовта през очите на дете
Ето как изглежда любовта в очите на група деца между четири и осемгодишна възраст. Докато работите върху промяната в „равновесието на любовта“, поразмишлявайте върху тези свежи мисли за същността на любовта:
Когато някой те обича, той изрича името ти по различен начин. Просто знаеш, че името ти е на сигурно място в неговата уста.
Любов е, когато отидеш на ресторант и дадеш на някого по-голямата част от пържените си картофки, без да го караш да ти дава от своите.
Любов е, когато татко прави кафе на мама и отпива от него, преди да й го даде, за да се увери, че вкусът му е хубав.
Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
По време на рецитала по пиано бях на сцената и ужасно се страхувах. Огледах всички хора, които ме наблюдаваха, и видях татко да ми маха и да се усмихва. Беше само той. Вече не ме беше страх.
И любимото ми: Любовта е онова, което е в стаята заедно с теб на Коледа, ако престанеш да отваряш подаръците и се вслушаш.
Ето това е. Вгледайте се в себе си и извън себе си. Вслушайте се. Любовта е онова, което остава, когато влюбването отмине, защото любовта е неизчерпаем източник. Дарявайте я. Споделете пържените си картофки. Дайте на някого най-хубавото парче от пилето. Помахайте и се усмихнете на Вселената и скоро ще разберете какво е имал предвид Виктор Юго, когато е казал: „Любовта е свеждането на Вселената до едно-единствено същество“.
Из: „Живот в равновесие“, Уейн Дайър, изд. Кибеа, 2007 г.
Картина: Portrait of Aime Jules Dalou, his wife and daughter, 1876, by Lawrence Alma Tadema; chinaoilpaintinggallery
