„Богдан Филов беше говедо на куб, не на квадрат. Забрани през 1942 г. да се чествува Свети Свети Кирил и Методи. Това човек ли е? Българин ли е? Не, говеда са и говеда ще бъдат, защото учител е велико нещо, а министър на просветата е долно нещо.“

За просветните избраници 

– Обявете на народа, че на всеки две години ще сменяте кметовете и на четири години – парламента. Че вие, с вашата изборна машина, няма да заблуждавате народа и да печелите изборите, както в Русия – с 99 наето. Такова нещо няма в света. Винаги има максимум 55-60 на сто, при пълна свобода, но и при манипулации на урните. Истинският успех е бил винаги реален, както на 21 юни 1931 година – 77 демократи, 76 земеделци, 8 ВМРО, 31 комунисти. Широките социалисти имаха 25 000 гласа и нещо, и получиха 5 мандата, за разлика от ВМРО – 8 мандата. Вчера, мисля, сгреших – казах ти пет, но не са пет, а осем мандата.

– Как го съставиха кабинета тогава, помните ли?

– Има си хас да не помня. Министър-председател стана Александър Малинов, Никола Мушанов – на вътрешните работи, генерал Кисьов – на войната (зет на генерал Тантилов), земеделецът Георги Йорданов – на благоустройството, Димитър Гичев – на земеделието, Муравиев – на просветата.

– И той ли стана министър на просветата?

– И той.

– Защо той?

– Не знам. Но надали е имало друг пост за него, мнимия роднина на Александър Стамболийски. Той с това, че е бил роднина на вожда на БЗНС, спекулира цял живот. А е кръгъл глупак. Дърво. Свиня… Предаде роднината си на 9 юни, предаде го с вързани ръце, а след това със същите тези ръце се прекръсти и каза: „Боже, прости ме. Сгреших.“ Това е истинско политическо говедо, което само България може да отхрани и да отгледа. Той доказа, че в България най-негодните хора стават министри на просветата, а най-способните – директори на полицията или министри на вътрешните работи и народното здраве. Как е при вас сега, не знам, защото не познавам вашия министър. Аз знам министрите на просветата – те след Иван Вазов бяха говеда и говеда си останаха.

Бяха серсеми, и техният серсемлък отрови душите на дечицата. Ние, българите, след Иван Вазов не сме имали умен министър на просветата.

– Богдан Филов.

– Той пък беше говедо на куб, не на квадрат. Животно. Забрани през 1942 година да се чествува Свети Свети Кирил и Методи. Това човек ли е? Българин ли е? Не, говеда са и говеда ще бъдат, защото учител е велико нещо, а министър на просветата е долно нещо.

– Защо сте така жесток спрямо Филов, господин Буров, защо е тази злоба и омраза?

– Защото той обиди не само мене. Той обиди България, българина.

– Как?

– Като забрани да се празнува 24 май – най-дивният, най-хубавият български празник, казах го вече два пъти. Това, което се пее на 24 май: „Върви, народе възродени“ – това е химнът на България. Ако питат мене, господин Памукчиев, аз бих избрал за химн на България тази песен или „Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми“. Тези са вечните песни на България, а не „Шуми Марица“. Тя е стар виенски кабаретен шлагер – музиката й е взета от този именно шлагер. Но „Върви, народе възродени“ – това е душата на българина, това е въжделението на българката, това е велика песен.

А той, Филов, отряза – „Не“ и край. Кой ще го уважава него? Филов и Муравиев са двамата най-омразни за мене политици. Неудачници в живота. Неудачници в политиката. Когато човек гледа през очите на вековете, той не се лъже никога. И аз сега гледам през очите на вековете и виждам, че от България и от българина ще остане само най-чистото и най-хубавото в неговата история – ще останат Тодор Каблешков, ще остане Панайот Волов, ще останат Христо Ботев и Васил Левски, ще остане и Георги Бенковски с крилатата си хвърковата чета – това е духът на българина, българинът на кон, българинът в дружина. Бенковски предугади душата на българина – той обича коня и без коня не се чувствува велик.

Аз дадох на времето помощ, пари, да се засили конезавода в Шумен и конезавода „Княгиня Клементина“ в Плевен. Аз подпомогнах нашата конница, но тя не намери време да покаже силата си, както при хан Аспарух. Но това е друга тема.

В историята на народите, премиери като Филов са много. Герои като Ботев и Бенковски са малко. Но онова, което е пленително и силно, това е подвигът на Панайот Волов – да се откаже доброволно от голямата си власт в полза на по-дейния, по-талантливия, по-способния. Ето измерението на България и на българите, ето какво трябва на България и на българите – хора като Панайот Волов. Да, точно това й трябва, господин Памукчиев.

От: „Срещи с Буров“, Михаил Топалов-Памукчиев, ИК „Интерпрес 67“, 1990 г.
Снимка: Атанас Буров (1875-1954); lostinplovdiv.com