„Климактуриумът е такава травмираща ситуация, като болката, неприятностите, обидата или предателството. Колкото повече не искаме да приемем болката, толкова повече от нея ни дават.“

Критическата възраст при жените 

Климактериумът е състояние на преход от зрялост към старост. Състоянието на старост е такова, при което рязко се понижава зависимостта от човешките ценности. Но това не става чрез външни равнища /болести, травми, нещастия/, а чрез вътрешни: намаляване на желанията, на активността на съзнанието, стесняване на възможностите. Поради това, че този процес върви отвътре, старостта не се възприема като болест и нещастие. 

Процесът на намаляване на човешкото и на отстраняване от него се възприема като стъпало от човешкото към Божественото. Колкото по-леко човек се включва в Божествения режим и го приема, толкова по-бавно и по-спокойно става угасването на човешкото. Старостта е подготовка към следващия живот.

За разлика от старостта, преходът от едно състояние в друго се възприема доста болезнено. Колкото по-силно е в човека зависимостта му от човешките ценности, колкото повече агресия е натрупана във връзка с това в душата му, толкова по-болезнен ще бъде този преход. Значи, както един болен човек, който променя характера и мирогледа си и оздравява, така трябва и вие да се промените.

Климактуриумът е такава травмираща ситуация, като болката, неприятностите, обидата или предателството. Колкото повече не искаме да приемем болката, толкова повече от нея ни дават. Учените са провели интересно изследване. Оказва се, че при жените критическата възраст не започва като плавен процес на затихване на ендокринната система. Всъщност преди климактериума яйчниците на жената работят с максимална активност. Този факт обръща наопаки нашите представи за старостта. Може да се направи следният извод.

Старостта не е бавно натрупване на генетични грешки и не е постепенно изхабяване на всички ресурси на човешкия организъм. Напротив. Това е блокиране на нарастващата активност на организма и на свързаното с това повишаване на зависимостта от всички човешки ценности. Значи колкото е по-добродушен отвътре човек, толкова по-бавно той ще остарява. Колкото по-леко преодолява човек всеки стрес, (а нали стресът е раздяла с човешките ценности), толкова по-бавно ще се извършва процесът на остаряване.

Следователно подмладяването на организма е възможно чрез периодично премахване на зависимостта от всичко, с което сме свързани. Ние сме свързани с този свят чрез съзнанието, отношенията, думите, дишането, храната, моментите на сексуална близост, обмяната на веществата. 

Когато постигат периодично отстраняване не само от външните, но и от вътрешните функции, не само от обектите на привързаност, но и от самите желания и чувства, йогите постигат промени, съпоставими с тези, които носи старостта. Ако скоростта на намаляване на зависимостта от всичко човешко надвишава скоростта на стареене, започва подмладяване. Този механизъм работи във всеки от нас. Обикновено този процес е твърде кратък, затова не забелязваме реалните промени.

Избрано от: „Диагностика на кармата“, Част 5, Сергей Лазарев, изд. „Kuasar“
Картина: DALL-E