„Не извинявайте себе си, като обвинявате времената. Живеем ли почтено и справедливо, такива са и времената.“
(Портрет на пророчицата от прераждането й като знаменитата руска графиня Александра Киргхоф)
~ За силата на човешката мисъл
Мисълта е вълна с огромна енергия, излъчена от мозъчните клетки. Като мозъка, тя е обагрена в сиво. Узрее ли, откъсва се и устремява натам, където е насочена. Поела към обекта, превръща се в пси-вълна. Действа самостоятелно извън органа на мислене. Скоростта й превишава светлинната. В състояние е да въздейства върху обектите директно, от огромни разстояния.
Мисълта е на земята и не само на нея. Свободно пътешества из Космоса. „Огнеупорна", тя прониква дори в ядрата на звездите. След смъртта мисловният център на човека остава в неговия дух.
Облагодетелствани сме със сила. Несравнима. Божествена. Силата на мисълта. Но не всички искрено, без вреда за другите и себе си, я ползват. Още по-малко пък за добро. Особено в политическия елит. (1988 г.)
Затова сред човешкия род предстои голямо отсяване...
С труд, желание и правилен начин на живот ще имате всичко онова, към което от душа се стремите. Но много внимавайте към какво се насочвате. Мислите магнетично привличат събитията.
Ударната вълна на мисълта е огромна сила. Може да разтърси, да срази. Но тя може и да ни извиси, да прекрати болестта и дори да прогони смъртта.
Най-трудно се съхранява умът в сърцето. Освободените изострени сетива, обслужващи духовната чистота, са част от проявленията на силата на мисълта. Духът в действие - това е тя.
Мисловната сила, проявление на нашата духовна енергия, изисква нравствена чистота и желязна дисциплина. Да не се пилеем в страхове и съмнения.
Затова най-страшната клетва е тази: Да се сбъднат тревогите ви!
Това, което мислим, се разраства. Хората в притесненията си привличат неприятности и проблеми. Мигът отчаяние е гробница на цялата Вселена.
Мисълта може да бъде носител на мощна творческа или рушителна негативна енергия. Зависи кой, с каква цел, за какво я ползва.
Може да е слънце за падналия духом. Може и... да го изпепели. Само чистата извисена мисъл твори чудеса.
~ За бъдещите проявления на силата на мисълта
С нея може да се изпепели всяка болест. Тя е в състояние да променя съдби и животи.
Само със силата на мисълта в бъдните далечни времена вие ще можете да се храните.
~ За мъдростта
Хора, поели към духовно усъвършенстване, са ме питали коя би трябвало да е най-висшата цел в живота им, към която те да се стремят? Винаги съм отговаряла: светлината на мъдростта. Тя побира в себе си всичко стойностно: доброта и любов, сила и безстрашие, почтеност и разсъдливост.
Насочете сили към мъдростта. Навлезете ли в нелесно достъпното й царство, с вас ще е най-съкровеното божествено-човешко качество на света.
Мъдростта е от Бог. В нея е светлината, правдата, любовта, смирението, себеотрицанието.
Не извинявайте себе си, като обвинявате времената. Живеем ли почтено и справедливо, такива са и времената. Каквито сме ние, такива са и те.
Тъмният полюс е потребен. По своему. За да има развитие. Той е като лютите бури. Без тях щяха ли дървесата да пускат корени дълбинни?
Някои хора имат дарба, но са лишени от мъдрост. И дарбата им се развива до определено ниво.
Съвършенството е плод на Разума.
Спестените думи даряват повече истина. Прекомерното мъдруване е измамно.
Само невежият знае всичко.
Контролирайте мечтите си, а не те вас.
Търсещият мъдрост, е умен. Убеденият, че я е намерил - безумец.
Казаното е нищо. Извършеното - всичко.
Мъдростта е „ключът сол“ в музиката на мисълта. Нотите са делата на деня.
Самостоятелно мислещият човек - някога и сега - е нещо значимо. И трудно.
Отстояването на правдата за всички времена е рисковано.
Търсете искрицата мъдрост в себе си. Не я ли откриете, обърнете се към възрастни и добри, препатили хора. Няма ли я там - към земните ангели, децата...
Всяко разочарование, прието без озлобление, е път към мъдростта.
Трудно е умният да допусне умен до себе си.
Ако щастието и нещастието изграждат пътя, мъдростта е крайната цел. Добротата и Любовта я осветяват.
Празник е денят, в който сме добри!
При материално претоварване растат душевни гърбици.
Мъдростта е безполова. За разлика от страстта. При нея цялата мъдрост е в... радостта от пола.
Човечеството е заблудено. Инак истината отдавна да го е смазала. И възродила.
В мъдростта е реколтата на душите. С душата на всеки се носи неговото минало.
Приемайки ни в „лоното на смъртта“, Господ ни приспива, за да ни пробуди - при това най-често по-мъдри и по-извисени. Тъй животът се възпроизвежда непрестанно чрез нас.
Няма битие, чийто изход да не е смъртоносен, както и смърт, която да не носи живот.
Най-трудно е да съзрем света през собствените си очи.
Човешкият мозък е копие на Висшата мъдрост. Там, където преобладава сивотата, липсва мозък.
Избрано от: „Слова и видения на Слава Севрюкова“, Христо Нанев, 2013 г.
* Портрет на пророчицата от прераждането й като знаменитата руска графиня Александра Киргхоф
