Зрелостта да казваш „да“ и въпреки това да оставаш свободен ♥ ОШО

„Свободата, която произтича от „не“, е една много детинска свобода. Ако човек заседне в нея и целият му живот се превърне в казване на „не“, тогава той е спрял да израства.“

(On the Boulevard, 1903, by Kazimir Malevich)

От „не“ към „да“

Съзнанието носи свобода. Свободата не означава само свобода да вършиш това, което е правилно - ако това беше смисълът на свободата, що за свобода щеше да бъде тя? Ако си свободен да вършиш само това, което е правилно, значи не си свободен. Свободата подразбира и двете алтернативи - да вършиш правилното, да вършиш и погрешното. Свободата подразбира правото да кажеш „да“ или да кажеш „не“.

И ето нещо много деликатно, което трябва да се разбере: като кажеш „не“, чувстваш като че ли повече свобода, отколкото като кажеш „да“. А аз не развивам някаква философия, това е един прост факт, който можете да забележите в себе си. Всеки път когато кажеш „не“, се чувстваш по-свободен. Когато кажеш „да“, не се чувстваш свободен, защото „да“ означава, че си се подчинил; „да“ означава, че си се предал - къде е тук свободата? „Не“ означава, че се инатиш, че се държиш настрана; „не“ означава, че си отстоял себе си; „не“ означава, че си готов да се бориш. „Не“ те определя по-ясно от „да“. 

,Да“-то е неясно, то е като облак. „Не“-то е много солидно и веществено, като скала.

Ето защо психолозите казват, че между седем и четиринадесет годишна възраст всяко дете започва да се учи да казва „не“ все повече и повече. Като казва „не“, то излиза от психологическата утроба на майката. Дори и когато няма нужда да казва „не“, то ще каже „не“. Залогът е голям - то трябва да се научи да казва „не“ все повече и повече. Когато стане на четиринадесет години, постигайки сексуална зрялост, то ще каже крайното „не“ на майката - ще се влюби в жена. Това е неговото върховно „не“ на майката, то обръща гръб на майка си. Младежът казва: „Приключих с теб, избрах си жена. Станах индивидуалност, независим в пълния смисъл на думата. Аз искам да живея моя живот, искам да върша нещо свое.“

И ако родителите настояват: „Подстрижи си косата“, той ще си пусне дълга коса. Ако пък настояват: „Пусни си дълга коса“, той ще се подстриже късо. Просто наблюдавайте... когато хипитата станат родители, тогава ще видят как децата им се подстригват късо, защото трябва да се научат как да казват „не“.

Ако родителите настояват: „Чистотата е здраве“, децата ще почнат да живеят във всякаква мръсотия. Ще бъдат мръсни, няма да се къпят, няма да се мият, няма да използват сапун. И ще си намират обяснения, че сапунът бил опасен за кожата, че не бил естествен, че никое животно не било използвало сапун. Могат да намерят толкова обяснения, колкото си искат, но в самата си същност всички тези обяснения са просто фасади. Истината е, че те искат да кажат „не“. И естествено, когато искаш да кажеш „не“, трябва да си намериш причини. Затова „не“-то ти дава чувство за свобода, и не само това - то ти дава и чувство за интелигентност. 

Казването на „да“ не изисква интелигентност. Когато кажеш „да“, никой не те пита защо. Когато вече си казал „да“, кой го е грижа да те пита защо? Няма нужда от никаква обосновка или аргументация, ти вече си казал „да“. Когато кажеш „не“, няма начин да не те питат защо. То изостря твоята интелигентност, дава ти определеност, стил, свобода.

Наблюдавайте психологията на „не“-то. Толкова е трудно за хората да бъдат в хармония и то е заради съзнанието. Съзнанието дава свобода, свободата ти дава способността да кажеш „не“, а има повече възможности да се казва „не", отколкото да се казва „да“.

Без „да“ няма хармония, „да“-то е хармония. Но то има нужда от време, за да израсне, да съзрее, да придобие такава зрелост, когато ще можеш да казваш „да“ и въпреки това да си оставаш свободен, когато ще можеш да казваш „да“ и да си оставаш уникален, когато казването на „да“ няма да те направи роб.

Свободата, която произтича от „не“, е една много детинска свобода. Тя е подходяща за между седем и четиринадесет годишна възраст. Но ако човек заседне в нея и целият му живот се превърне в казване на „не", тогава той е спрял да израства.

Върховното израстване е когато кажеш „да“ с такава радост, с каквато детето казва „не“. Това е едно второ детство. А човек, който може да каже „да“ с огромна свобода и радост, без никакво колебание, без нищо, което да го управлява, без никакви условия - една чиста и проста радост, едно чисто и просто „да“ - такъв човек се е превърнал в мъдрец. Такъв човек отново живее в хармония и неговата хармония е от едно напълно различно измерение, отколкото хармонията на дърветата, на животните и на птиците. Те живеят в хармония, защото не могат да казват „не“, а мъдрецът живее в хармония, защото той не казва „не“. Между едните и другите, между птиците и будите, са всички хора - неизраснали, незрели, детински, заседнали някъде, все още опитващи се да казват „не“, да имат някакво чувство за свобода.

Не казвам, че не трябва да се учите да казвате „не“. Казвам да се научите да казвате „не“, когато е времето да се казва „не“, но да не се вкопчвате в него. Лека-полека ще видите, че има една по-висша свобода, която идва с „да“, една по-висша хармония.

Избрано от: „За зрелостта“, Ошо, изд. „Гуторанов и син“, 2002 г.
Картина: On the Boulevard, 1903, by Kazimir Malevich; chinaoilpaintinggallery

965 Преглеждания