Не позволявайте на дреболиите да ви съкрушат ♥ Дейл КАРНЕГИ

„Известният юридически принцип гласи: „Законът не се занимава с дреболии“. Не трябва да обръща внимание на дреболиите и загриженият човек, ако иска да съхрани душевното си спокойствие.“

(1888 ~ 1955)

Как да престанем да се безпокоим и надживеем навиците си, преди те да са ни надвили 

Правило № 2: Не позволявайте на дреболиите да ви съкрушат

Ние с мисис Карнеги веднъж обядвахме с един наш приятел в Чикаго. Разрязвайки месото, той направи нещо неправилно. Аз не забелязах. А и аз бях забелязал, не бих обърнал внимание. Но жена му видя това и се нахвърли срещу него пред нас. „Джон, разкрещя се тя, ти не виждаш ли какво правиш! Кога най после ще се научиш да се държиш както трябва по време на обяд!“ След това тя ни каза : „Той винаги прави грешки. Дори не се опитва да се поправи.“ 

Възможно е да не се е стараел да реже правилно месото, но аз съм поразен от неговото търпение - как е могъл да живее с нея двадесет години! Говоря откровено, аз по-скоро бих се съгласил да се храня с кренвирши и горчица - в спокойна обстановка, отколкото да ям пекинска патица и плавници от акула и да слушам мърморенето на такава жена.

Скоро след тази визита ни дойдоха на гости. Малко преди тяхното пристигане мисис Карнеги забеляза, че три салфетки не подхождат към покривката. „Аз хукнах към готвача - ми разказа тя по късно, - и узнах, че трите други салфетки са отнесени в пералнята. Гостите бяха вече пред вратата. Нямаше време да сменяме салфетките. Чувствах, че ще се разплача! Мислех само за едно: „Защо това нелепо недоглеждане трябва да ми развали цялата вечер?“ След това си помислих: „А защо да допускам това?“

Настаних се пред празничната маса, твърдо решила да прекарам добре вечерта. И през цялата вечер бях в приповдигнато настроение. Нека по-добре нашите приятели да ме смятат за немарлива домакиня, - каза тя,- отколкото за нервна, раздразнителна жена. Във всеки случай, доколкото ми е известно, никой не бе обърнал внимание на салфетките!"

Известният юридически принцип гласи: „Законът не се занимава с дреболии“. Не трябва да обръща внимание на дреболиите и загриженият човек, ако иска да съхрани душевното си спокойствие.

На склоновете на планината Лонгс-Пик, Колорадо, се виждат останки от гигантско дърво. Специалистите твърдят, че то е растяло около 400 години. Било младо дръвче, когато Колумб е слязъл от кораба в Салвадор. Дървото било пораснало до половина, когато английските колонисти са създавали своите селища в Плимут. В течение на своя дълъг живот дървото четиринадесет пъти е било подложено на ударите на мълниите, безчислените бури. Четири века лавини са бушували около него. Но то е устояло. Обаче в края на краищата пълчища малки бръмбарчета са започнали да го гризат. Насекомите прегризали кората и постепенно съкрушавали вътрешната сила на дървото със своите незначителни, но непрекъснати ухапвания. Горският великан, когото не бяха изсушили вековете, не сломиха мълниите и бурите, бе рухнал под натиска на малките насекоми - толкова малки, че човек може да ги смачка с два пръста.

Не напомняме ли всички ние на този сражаващ се горски великан? Ние така или иначе благополучно преживяваме рядко случващите се бури, лавини и удари от мълнии, които ни изпраща животът, но въпреки това отдаваме своето сърце на терзания от малките бръмбарчета на безпокойството - толкова малки, че могат да бъдат смачкани с два пръста. За да преодолеем навика да се безпокоим, преди той да ни е надвил, нека да изпълняваме правило второ:

Не си позволявайте да се разстройвате заради дреболии, които следва да презирате и забравяте. Помнете, че животът е твърде кратък, за да го прахосваме за глупости. 

Из: „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота“, Дейл Карнеги, Изд. „Кибеа“, 2011 г. 
Снимка: Dale Carnegie (1888-1955); imdb.com

2773 Преглеждания