„Истинското удовлетворение, изпитвано от хората, които запазват равновесието, идва само, когато използваме и мислим с двете части на мозъка по начин, който поддържа хармония между двете страни на живота.“
„Винаги сравнявайте и контролирайте вашето въображение с реалността и не насочвайте основните си идеи към материален обект, а към чувство на благодарност и чиста съвест”.
Вярвам, че един от най-важните ключове към живота е самодисциплината, тъй като много от възрастните виждат възможностите на света така, както едно дете вижда сладкиша през витрината на сладкарницата. Някои ще бъдат търпеливи, защото работят за целите, водейки уравновесен живот и спестяват, за да си купят сладките, които желаят, някои ще работят ден и нощ, дори с цената на здравето си и семейната взаимност, а някои ще си сложат маска на тайнственост и невинност и просто ще си вземат желаната торта или сладкиш, когато никой не ги гледа.
Тези три сценария могат да опишат всяко възможно развитие и подход на човешкото приключение по пътя на успеха му да постигне сигурност или слава. Ако сега се борите да постигнете важна цел във вашия живот, кой път ще изберете? Ако не изберете първия, ще нарушите равновесието си с природата, поради което най-вероятно няма да получите истинско удовлетворение и успех в края на деня.
Много известни хора, които са станали известни с техните велики идеи, са станали жертва на своето въображение. Те не са преминали техния тест в живота, не са използвали тяхната дарба да се концентрират върху резултата и ползата от това, което правят, а вместо това са фокусирали желанието и въображението си върху определен обект. Вижте как голям брой изключително талантливи актьори и актриси се вманиачават в идеята да спечелят наградата Оскар и колко много художници се съсредоточават единствено върху желанието да създадат съвършената картина, която да бъде изложена в най прочутите и признати галерии. Всички тези хора притежават много ефективно мислене с дясното полукълбо и имат невероятни и уникални творчески идеи, но при тях в края на краищата вътрешното им неудовлетворение се предава и се изразява в телесно неразположение и дори болест.
Удовлетворението може да дойде само чрез самодисциплина, поставяне на приоритети и използване на идеите и въображението така, че да получим уравновесен резултат и полза. Ние пак можем да използваме творческия си потенциал за създадем шедьовър или да открием закон на динамиката по житейския си път, но крайният резултат няма да бъде удовлетворение, ако не се съсредоточим върху оценяването и признанието на уравновесения начин на живот като наш основен приоритет.
Този факт е красноречиво доказан от големия брой филмови звезди, артисти и предприемачи, които са „постигнали” велик успех благодарение на творческите си идеи и въображение, като в същото време се радват на голям успех и удовлетворение от семейния си живот и времето за почивка и възстановяване. Това истинско удовлетворение, изпитвано от хората, които запазват равновесието, идва само, когато използваме и мислим с двете части на мозъка по начин, който поддържа хармония между двете страни на живота. Не би ме учудило ни най–малко, ако учени най–накрая открият, че „всички” болести идват, защото едната част на мозъка е свръхактивна, а другата е недоразвита.
~ Въображението трябва винаги да бъде направлявано от приоритети и повлияно от интуицията
Единствената причина да избегнем равновесието на природата и да се оставим да бъдем обсебени от нашите цели е вследствие на несъобразяването с приоритетите на лявото ни мозъчно полукълбо и пренебрегването на интуицията на дясното ни мозъчно полукълбо, която различава доброто от злото.
От друга страна, без въображението и идеите ние можем да се отегчим и да страдаме от остро и болестно безпокойство и дори депресия, както се случва при много домакини, които понякога са толкова заети да се грижат за семейството, че им липсва „тяхното” време за личностно себеизразяване.
~ Отегчението (чувството на скука) е автоматична хормонална реакция, предназначена да ни предпази от застой
Чувството на скука е хормонална реакция, която поддържа тази функция, която може да изчезне просто чрез „изпълването с мисълта” за нова и предизвикателна цел. Ако спрем да използваме частта от мозъка, която се занимава да поставя нашите цели (предната част на мозъчната кора) за известно време, ще започнем да увеличаваме отделянето на нашия хормон на недоволството – кортизол, и нашият хормон на безсилието и неудовлетвореността – норадреналин, като по този начин ще се създаде чувството на отегчение и безпокойство.
Ако не обръщаме внимание на чувството на отегчение и безпокойство, отделянето на тези хормони се увеличава още повече и впоследствие ще породи депресия и остра форма на лошо настроение. Това е автоматична функция на природата вътре в нас, чиято цел е да осигури нашето постоянно развитие и усъвършенстване, което от своя страна ни дава възможността да се научим на изкуството на опрощението и да приемем случките от нашето минало, като продължаваме да трупаме мъдрост.
Най-често, много от хората, които страдат от заболявания предизвикани по естествен път, отделят прекомерни количество от единия или от двата от тези хормони, което е главният аспект на тяхната болест. Науката е доказала многократно, че неспособността да се разделиш и да се освободиш от криза в миналото и нежеланието да продължиш напред във вълнуващите цели на бъдещето ще увеличи хормоналните нарушения, които стимулират болестта.
В науката е достатъчно документирано и доказано, че двете най-унищожителни заболявания за човека, ракът и болестта на коронарната артерия, се причиняват от прекомерните количества на тези два хормона. Изследванията също разкриват, че специално хората, страдащи от тези две заболявания, са потискали чувството на неудовлетворение и безсилие, породено от случки в миналото, и като последица са изгубили радостта и въодушевлението от стремежа за постигането на лични цели.
От: „Пътят на необикновения успех и вярата в себе си“, Ноел Батън
Изображение: DALL-E
