„Главата мисли за миналото, сърцето мечтае за бъдещето. Главата е бизнесмен, тя е хитра и винаги пресмята. Сърцето не пресмята.“
♥ Пътят на сърцето
Думата „смелост“ е много интересна. Тя идва от латинския корен cor, което означава сърце. Думата „смелост“ идва от корена cor - cor означава сърце - значи да си смел, означава да живееш със сърце. А слабите, само слабите хора живеят с главата си - уплашени, те се обграждат със сигурността на логиката. Уплашени, те затварят всички прозорци и врати - с богословие, с концепции, с думи, с теории - и се скриват вътре зад тези затворени врати и прозорци.
Пътят на сърцето е път на смелостта. Той означава да живееш в несигурност, да живееш в любов, и да се уповаваш; той означава да навлезеш в непознатото. Той означава да оставиш миналото и да позволиш на бъдещето да бъде. Смелостта означава да се движиш по опасни пътища. Животът е опасен и само страхливците могат да избегнат опасността - но тогава те вече са умрели. Този, който е жив, истински жив, интензивно жив, винаги ще навлиза в непознатото. Там има опасност, но той ще поеме риска. Сърцето винаги е готово да поеме риска, сърцето е хазартен играч. Главата е бизнесмен. Главата винаги пресмята - тя е хитра. Сърцето не пресмята.
Английската дума за смелост е прекрасна, тя е много интересна. Да живееш чрез сърцето означава да откриеш смисъла. Поетът живее чрез сърцето и малко по малко в сърцето си започва да се вслушва в звуците на непознатото. Главата не може да слуша, тя е много далеч от непознатото.
Какво е умът ви? Той е всичко, което познавате. Той е миналото, мъртвото, това, което си е отишло. Умът не е нищо друго освен натрупаното минало, паметта. Главата мисли за миналото, сърцето мечтае за бъдещето. Бъдещето все още предстои да дойде, да се случи. Бъдещето е все още една възможност - то ще дойде, то вече идва. Във всеки момент бъдещето се превръща в настояще, а настоящето се превръща в минало. В миналото няма възможности, то е вече употребено. Вече си се отдалечил от него - то е изчерпано, то е нещо мъртво, то е като гроб. Бъдещето е като семе - то идва, то непрекъснато идва, винаги достига и се среща с настоящето. Ти винаги се движиш. Настоящето не е нищо друго освен движение в бъдещето. То е стъпката, която вече си направил, то отива в бъдещето.
Отговорността ми е към моето сърце, а не към когото и да било в света. Така и твоята отговорност е само към твоето собствено същество. Не върви против него, защото това означава да се самоубиеш, да се самоунищожиш. А каква е ползата? Дори и хората да те уважават, дори и да те смятат за един много трезв, порядъчен, достопочтен човек, тези неща няма да подхранят твоето същество. Те няма да ти дадат каквото и да е по-дълбоко прозрение в живота и неговата красота… Трябва да се интересуваш само от това да се погрижиш за тези качества, които можеш да вземеш със себе си, когато смъртта разруши твоето тяло, твоя ум, и да ги защитиш, тъй като тези качества ще са единствените ти придружители. Те са единствените истински стойности, и хората, които са ги постигнали - само те живеят, другите само се преструват, че живеят.
Просто да съществуваш не винаги означава, че си жив. Погледни живота си. Можеш ли да го наречеш благословия? Можеш ли да го наречеш дар, подарък от съществуванието? Би ли искал този живот да ти се дава все отново и отново?
Не слушай писанията - слушай своето сърце. Това е единственото писание, което препоръчвам: слушай го много внимателно, много съзнателно, и никога няма да сгрешиш. А като слушаш сърцето си, никога няма и да си в раздвоение. Слушайки сърцето си, ще започнеш да се движиш в правилната посока, без дори и да мислиш за това кое е правилно и кое погрешно.
Цялото умение на новото човечество ще се състои в тайната да слушаш сърцето си съзнателно, будно, с пълно внимание. И да го следваш, да отиваш навсякъде, където те води то. Да, понякога ще те вкарва в опасности - но тогава си спомни, че тези опасности са необходими за твоето узряване. Понякога ще те отклонява - но отново си спомни, че тези отклонения са част от израстването. Много пъти ще падаш - изправяй се отново, защото това е начинът, по който човек придобива сила: като пада и отново се изправя. По такъв начин човек придобива пълнота.
Но недей да следваш правила, наложени отвън. Никое наложено правило не може да бъде подходящо - защото правилата са създадени от хора, които искат да те управляват! Никога не подражавай, бъди винаги оригинален. Не се превръщай в копие под индиго. Но това е, което се случва по цял свят - навсякъде все индигови копия… Животът наистина е танц, ако си оригинален - а ти си предназначен да бъдеш оригинален. Уважавай себе си, уважавай своя вътрешен глас и го следвай.
И помни, аз не ти гарантирам, че той винаги ще те води в правилната посока. Много пъти ще те води в погрешна посока, защото за да дойде до правилната врата, човек трябва първо да почука на много погрешни врати. Така стоят нещата. Ако изведнъж попаднеш на правилната врата, няма да можеш да я разпознаеш. Затова помни: в крайна сметка никое усилие не отива напразно, всички усилия допринасят за върховната кулминация на твоето израстване.
Затова не се колебай, не се притеснявай прекалено за това, че можеш да сгрешиш. Това е един от проблемите: хората биват учени никога в нищо да не грешат, и така стават толкова колебливи, толкова уплашени, толкова стреснати да не би да сгрешат, че застиват неподвижно. Не могат да се движат, да не би нещо погрешно да се случи. Затова стават като камъни, загубват всякакво движение.
Върши колкото се може повече грешки, като помниш само едно нещо: никога не извършвай една грешка два пъти. И така ще израстваш. Това е част от свободата ти да се отклониш, част от достойнството ти да вървиш дори и против Бога. А понякога е прекрасно да вървиш дори и против Бога. Ето така ще започнеш да имаш гръбнак - иначе има милиони безгръбначни хора.
Забрави всичко, което са ти казвали: „Това е правилно, а онова е погрешно“. Животът не е толкова фиксиран. Това, което днес е правилно, може утре да е погрешно, а това, което в този момент е погрешно, в следващия може да е правилно. Животът не може да бъде разпределен в категории; не можеш толкова лесно да му поставиш етикети „Това е правилно, а онова е погрешно". Животът не е аптека, където всяко шишенце е с етикет и знаеш кое какво е. Животът е мистерия: в един момент нещо е подходящо и тогава е правилно, а в следващия момент, след като е изтекла малко вода в Ганг, то вече не подхожда и е погрешно.
Каква е моята дефиниция за правилно? Това, което е хармонично със съществуванието, е правилно, а това, което е не-хармонично, е погрешно. Трябва във всеки момент да си много буден, защото във всеки момент ще трябва да се решава наново. Не можеш да се осланяш на готови отговори за това кое е правилно и кое погрешно. Само глупаците се осланят на готови отговори, защото така те няма защо да са интелигентни, няма нужда от това. Вече знаеш какво е правилно и какво е погрешно, можеш да запомниш списъка - той не е много дълъг.
Избрано от: „За смелостта“, Ошо, изд. „Гуторанов и син“, 2006 г.
Картина: DALL-E
