„Да приемете, че сте пристрастени към нещо, означава да признаете, че част от вас е извън контрол. Докато не осъзнаете пристрастеността си, не сте способни да намалите властта й.“
(Lovers Man and Woman, 1914 - Egon Schiele)
Пристрастеност
Докато не приемете факта, че сте пристрастени към нещо, не можете да започнете да се освобождавате от тази своя зависимост. Докато не осъзнаете пристрастеността си, не сте способни да намалите властта й. Личността се мъчи да оправдае пристрастеността си. Придава й благоприличен вид. Представя я пред себе си и пред другите като нещо желателно и полезно. Човекът, пристрастен например към алкохола, уверява себе си и другите, че той му помага да се отпусне, да си отпочине след един напрегнат ден, повдига настроението му и затова е нещо положително. Човекът, пристрастен към секса, уверява себе си и другите, че случайните сексуални срещи са израз на близост и любов, че те отразяват развити, либерални възгледи и следователно са нещо желателно.
Да признаете собствената си зависимост изисква вътрешно усилие. Изисква да сте наясно със зоните в живота ви, в които губите сила, в които сте контролирани от външните обстоятелства. Изисква да преминете през всичките си защити. Дори когато се стремите към яснота или външните обстоятелства сочат за наличието на пристрастеност, например шофирайки пиян, причинявате катастрофа или проваляте своя брак заради разгулния си живот - вие често упорито продължавате да възприемате зависимостта си просто като един проблем - първоначално като малък проблем, по-късно като по-голям, а после и като значителен.
Защо личността отказва да признае своята пристрастеност?
Да признаете пристрастеността, да приемете, че сте пристрастени към нещо, означава да признаете, че част от вас е извън контрол. Личността отказва да признае пристрастеността си, защото това я принуждава да реши дали да остави неконтролируемата част такава, каквато е, или да я промени. След като признаете, че сте пристрастени, не можете да се преструвате, че не сте. Не можете да се отървете от зависимостта, без да промените живота си, без да промените начина, по който възприемате себе си, без да промените цялостната си сетивна и мисловна нагласа. Не искаме да направим това, защото да се противопоставяме на промяната е в нашата природа. Затова отказваме да признаем и пристрастеността си.
Пристрастеността не е просто привличане. Естествено е мъжете и жените да изпитват взаимно възхищение, обич и привличане. Пристрастеността е повече от това. Тя се характеризира с магнетизъм и страх. Има привличане плюс страх, плюс неестествено силен прилив на енергия. Привличането е приятна страна от живота. То може да бъде задоволено и оставено, но не и пристрастеността.
Тя не може да бъде задоволена. Пристрастеността към секса например не може да се задоволи с правенето на секс. Това е първият признак, че наблюдаваната динамика, която на вид прилича на сексуална зависимост, не е сексуална. Изпитваното маниакално сексуално привличане (или отвращение) служи на една по-дълбока динамика. Сексуалната пристрастеност е най-разпространената сред хората, понеже проблемът за властта е най-тясно свързан с опознаването на човешката сексуалност. Сексуалността и властта са били създадени в човешкия род, за да се допълват взаимно. Затова всеки човек, чиято сексуалност е извън контрол, в действителност има проблеми с контролирането на собствената си сила.
Каква е динамиката, стояща в основата на сексуалната мания?
Маниакалното сексуално привличане е сигнал за човека, който го изпитва, че в този момент му липсва сила и желае да се „нахрани“ с една по-слаба душа. Това е динамиката зад всички пристрастености - желанието да се улови някоя душа, по-нестабилна от вашата. Това звучи грозно, а също толкова грозно е и да го преживееш, но то е ядрото на всичко отрицателно в човешкия род. Сексът без почит, както и бизнесът без почит, и политиката без почит, и всяка друга дейност, вършена без почит, представляват едно и също. Една душа дебне друга, по-слаба от нея душа. Следователно начинът да се измъкнете от сексуалната пристрастеност е, когато изпитате привличане, да си напомните, че в този момент ви липсва сила и желаете да впримчите някоя по-слаба от вашата душа. Позволете на това разбиране да проникне дълбоко във вас и ако в този момент решите да се отдадете на пристрастеността си, вие трябва да преминете през собствената си действителност.
Разгледайте отблизо динамиката, в която сте по-паднали, и ще видите, че когато една душа се стреми да вкопчи някоя по-слаба душа и по-слабата откликне, то и двете души са слаби. Кой кого се мъчи да хване? Логиката на петсетивната личност не може да схване това, но по-висшата логика на сърцето го вижда ясно. Нима действително има разлика, когато две съзнания се опитват да се свържат в една динамика, която в края на краищата би довела до баланс, ако и двете имат еднакви липсващи части? Онова, което причинява нуждата да властваме например, е същото, което предизвиква нуждата да се подчиняваме. Въпросът е коя роля ще предпочете душата, за да премине през тази борба.
Дръжте се за мисълта, че сами създавате преживяванията си. Страхът ви идва от мисълта, че някоя част от вас създава такава реалност, каквато иска, независимо дали вие я желаете или не а вие се чувствате безпомощни да го предотвратите. Но това не е така. От изключителна важност е да разберете, че вашите пристрастености не са по-силни от вас. Не са по-силни от онова, което искате да сте. Макар да ви изглежда така, това ще стане само ако вие му позволите да стане. Както с всяка слабост, пристрастеността не е по-силна от душата или от силата на волята. Нейната сила показва единствено степента на усилието, което ще ви е нужно, за да осъществите промяната, да станете цялостни в тази област на живота си.
Като си проправяте път през своите слабости и усещате пластовете на маниакалното привличане, задавайте си съществените въпроси на духа. Следвайки тези импулси, увеличавам ли своята просветленост? Носи ли ми това истинска сила? Ще ме направи ли по-любещ? Ще ме направи ли по-цялостен? Задайте си тези въпроси.
Ако решите да постигнете цялостност, придържайте се към решението си. Избирайте мъдро, защото сега властта е изцяло във ваши ръце. Не подценявайте силата на съзнанието. Ако всеки ден и във всеки момент избирате съзнателно, вие се изпълвате със сила и по-нисшата ви същност се разпада.
Докато не запълните непълнотите на своята личност, вие винаги ще имате пристрастености. За да се освободите от зависимостта си, е необходимо да на-влезете в тези непълноти, да разберете, че те са истински, и да ги доведете до светлината на съзнанието, за да бъдат изцелени. Необходимо е да проникнете в онези свои части, които имат такава власт над вас, да осъзнаете ясно колко дълбоко се намират те във вас и да ги видите колкото се може по-честно. Може да се окаже, че това, към което сте пристрастени, е доставило едно от малкото истински удоволствия в живота ви. Кое е по-важно за вас - вашата цялост и свобода или удоволствията, които извличате, като задоволявате зависимостта си?
Когато се борите с една зависимост, вие работите директно за излекуването на душата си. Работите директно с основното в живота си. Това е трудът, който трябва да се положи. Като навлезете в най-големите си борби, вие посягате към най-висшата си цел. Като осветлите, излекувате и освободите най-дълбоките отрицателни потоци в себе си, вие позволявате на енергията на душата директно да навлезе във вас и да формира преживяванията и събитията от материалната действителност и така безпрепятствено да постигне задачите си на Земята.
Из: „Мястото на душата“, Гари Зукав, ИК „Сарасвати“, 2000 г.
Картина: Lovers Man and Woman, 1914 - Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery
