Там, където има срам, на любовта към себе си й е трудно да израсне ♥ Меган ЛОГАН

 

(Woman Standing in Front of the Mirror Georges Lemmen)

Какво е любовта към себе си?

Това е горивото, което дава възможност на един човек да достигне пълния си потенциал, като се изпълни със състрадание, милост и нежност. Да си дадем пространство и да приоритизираме себе си ни позволява да приемем живота си напълно и с цялото си сърце. Любов към себе си е да се научим да проявяваме доброта към себе си дори когато се борим и страдаме. Да си даваме прошка, когато правим грешки. Това означава да откриваме и да вярваме в силните си страни и в дарбите си. Понякога значи да поставим себе си на първо място. Друг път означава да създадем пространство, в което да идентифицираме нуждите и желанията си. Тази любов включва поставянето на граници, а поставянето на граници включва любовта към себе си. Тези две концепции вървят ръка за ръка.

На клиентите, с които работя, често им е трудно да разберат как да обичат себе си. Обикновено на първата терапевтична сесия жените могат бързо и лесно да идентифицират някои интернализирани, основани на срама, убеждения. Те осъзнават, че имат нужда да обичат себе си, но след това блокират, защото не знаят какви стъпки да предприемат, за да се променят. Изгубват се и се чудят как да продължат напред.

Какво не е любовта към себе си?

За да разберем по-добре какво включва любовта към себе си, понякога е полезно да видим какво не включва. Любовта към себе си не е перфекционизъм, нито пък е постоянно състояние на щастие. Тя не се основава на постиженията и външните измерители на успеха. Не се корени в основаващи се на срам критики и страх. Тя не засрамва, не лъже, не омаловажава и не критикува. Често жените мислят, че могат да се обичат през чувство за вина и самообвинения – сякаш това ще им помогне да станат по-добри версии на себе си. Ако съумеете да направите разграничението, ще се убедите, че усилието да ставате по-добри, като се засрамвате или самокритикувате, не ви помага. Напротив, положението само ще стане по-лошо и ще се съсипете в очакване някой друг или нещо да ви спаси.

Истинската любов към себе си идва отвътре и се проявява дори когато се прецакваме или правим погрешен завой в живота.

Защо ни е толкова трудно да се обичаме?

Любовта към себе си изглежда доста проста концепция. Но защо тогава ни се струва толкова неуловима? Ние, хората, сме създадени да се стремим към свързване и принадлежност. За жените грижата се корени в оцеляването. В ранните общества на ловци и събирачи женските дейности са се въртели около раждането и отглеждането на децата, събирането на храна и вода и създаването на безопасно домашно пространство. Като жени днес често се оказваме в ситуация, в която трябва да се грижим за децата, за родителите, за приятелите, за любимите си. С лекота проявяваме грижа и състрадание към другите, а ни е толкова трудно да си дадем време и пространство и да поставим себе си на първо място. Разбира се, тази склонност произтича от погрешното убеждение, че не заслужаваме или че ако се погрижим за себе си, значи сме егоисти. Може би корените на това поведение се крият още в обществените послания, в преживяното в детството или в дълбоко заровени в нас травми. Или пък просто не си даваме време да превърнем грижата за себе си в приоритет.

Интернализираните убеждения, че не сме достойни, се коренят в срама, а там, където има срам, на любовта към себе си й е трудно да израсне. Открих, че повечето жени, които се затрудняват да обичат себе си, имат силен критичен вътрешен глас. Рядко биха говорили на приятелите си, на семейството си или дори на врага си по начина, по който говорят на себе си. С времето този вътрешен критичен изказ създава негативен разказ – изтъркана пътека, нещо като осемлентова високоскоростна магистрала. Понякога да се учим да проявяваме любов към себе си е като да използваме нож, за да сечем избуяли плевели и да си проправим път през гъстата джунгла. 

Ако сте имали трудно детство, от което тръгват дисфункционални поведенчески модели, любовта към себе си може никога да не получи шанс да пусне корени и да разцъфти. Никога обаче не е прекалено късно да започнете този процес. Можем да се научим да обичаме себе си и да създадем нови, здрави основи за израстване и изцеление, дори в по-зряла възраст.

Къде се проявява липсата на любов към себе си?

Жена, която жертва собствените си нужди и желания заради другите, е много вероятно в крайна сметка да стане недоволна и фрустрирана. В началото поведението й може да изглежда като отдаване и грижа, но с времето такава жена губи усещането за себе си и става изтощена, кисела и неудовлетворена.

Причините за липсата на любов към себе си са много, а проявленията на изпразнения резервоар могат да бъдат различни. Например причината би могла да бъде омраза към собственото тяло, а проявленията да се изразяват чрез деструктивни модели като постоянни диети, преяждане и повръщане, компулсивно следене на теглото и сравняване с други хора в социалните мрежи. Възможно проявление е също безкрайното преследване на емоционално недостъпни и неподходящи партньори в безплоден опит да се почувстваме специални и желани. Или пък в оставане в нездравословни отношения много по-дълго, отколкото е нужно. Знак за липсата на любов към себе си е фокусирането върху външни източници, които уж да ни зареждат. Често обаче на финала оставаме с усещането за още по-голяма вътрешна празнота.

Понякога липсата на любов към себе си се проявява не толкова очевидно – под маската на перфекционизма. Това твърдение може да ви прозвучи странно. Успехът и постиженията не подхранват ли любовта към себе си? За съжаление, когато перфекционизмът и външните критерии за вътрешната ни стойност поемат кормилото, любовта към себе си пресъхва. Усещането, че не сме достойни, започва да надделява и ни тласка в грешна посока, далеч от самите нас. Минавали ли са ви мисли като: „Само ако можех да отслабна с 10 килограма. Само ако можех да си намеря гадже.“?

Натискът да доказваме на другите и на себе си, че сме достойни, се превръща в безкрайно, напразно преследване, което погрешно възприемаме като любов. Само че не е. Любовта към себе си е онова, което проблясва дори когато не постигаме целите си или не отговаряме на критериите за успех. Тази любов трябва да включва проява на добрина и милост към себе си, независимо от резултата. 

От: „Обичам се. Книга с упражнения за жени“, Меган Логан, изд. „AVA Books“
Картина: Woman Standing in Front of the Mirror Georges Lemmen; chinaoilpaintinggallery