„Там беше зима досега, нека пратим пролетта. Там е населено с народ-работник на земята, но мащеха му е съдбата…“

Баба Марта

Събуди се баба Марта

Събуди се Баба Марта. Внимателно намери тя някаква си карта на земните две полукълба, тyрна си очилата и нос над нея задълба. След дълго взиране намери там България и ахна весело и важно – с дълги пръсти удари я.

Там беше зима досега – извика тя, – нека пратим пролетта. Там е населено с народ-работник на земята, но мащеха му е съдбата. За правда, за свобода и независимост водил е той борби и битки безконечни, но сега живей разбит в надеждите си вечни. Нека пратим му утеха пролетта. Нека нивите му тя да раззелени и да покрий полето му с цветя, ливадите му с трева зелена, горите му да облече в хубава премена. Овошките му да покрие с цвет и златните му пчели да нахрани с мед!

И викна тя скорците-свирците там да предизвестят и радост пролетна занесат. И ластовичките изпрати бързолетни до малките деца с поздрави пролетни.

Снимка: Елин Пелин