„Човек започва да работи реално над себе си едва когато го притиснат в ъгъла. В работата над себе си ще започнем да виждаме не мъката от укротяване на желанията, а радостта от стремежа към любовта.“
Особености на работата върху себе си
Какво да се прави в случай, че осъзнаваш, че трябва да простиш на някой човек за обидата, прощаваш му в съзнанието си, а в подсъзнанието обидата не изчезва? Как да се спасим от това?
Преди всичко трябва да се разбере, че обидите са лекарство и спасение за нас и децата ни.
След това трябва да се разбере, че пред Бог няма прави и криви, няма човек, който ни е обидил - има само Бог, който ни лекува и развива.
Да простиш на другия, това означава да приемеш загубата на човешко щастие.
И ако в този момент ние задържим в себе си поне капчица Божествена любов, загубвайки човешкото, ние придобиваме Божественото.
Дотолкова, доколкото ние развиваме в себе си готовността да прощаваме, т.е. да приемаме в себе си Божествената воля, със запазване на любов в душата си, дотолкова по-бързо ще започне да се променя подсъзнанието ни. Ще можем много по-бързо да разберем, че човекът, който ни е обидил няма нищо общо, ако си го представим като едно дете.
Омразата, раздразнението и обидите спрямо едно дете са безсмислени. Възпитанието чрез страх, унижение и завист е убийствено за детето и самоубийствено за родителите. Ако не ви харесва нещо в поведението на детето трябва да промените себе си и да му помогнете и то да се промени. Детето може да бъде наказвано, но то винаги трябва да бъде обичано и да му се прощава.
Често ми задават такива въпроси: да приемем, че някой от познатите ми ме е предал, унизил и обрал. Трябва да му се прости? Означава ли това, че отношенията трябва да бъдат както преди? Значи, ако едно дете се държи хулигански, то трябва да бъде обичано и простено, но в същото време може да бъде ограничено или наказано, за да може по-лесно да се променя в посока на доброто. Ние по същество сме Божествени, но имаме човешка обвивка, затова живеем в две логики - Божествена и човешка.
Затова още веднъж искам да подчертая, че най-доброто възпитание на хората около нас е нашето самовъзпитание.
В миналото смятах, че нашите дълбочинни промени влияят реално само върху децата. След това, с учудване започнах да забелязвам, че благотворните промени в душата на човек, дошъл при мен на преглед, не само са помагали, но често са и спасявали живота на роднини, приятели и дори обикновени познати, свързани с този пациент.
След това разбрах, че това, което ние наричаме емоция, представлява полева структура. Когато започна да променям себе си, около мен започва да се променя структурата на пространството и времето.
Колкото по-мащабни са собствените ми промени, толкова по-реално се променя картината на околния свят. Променят се рисунката на събитията, емоциите на хората, отношенията им към мен. Колкото по-дълбоки са положителните промени, толкова по-голям е радиусът на въздействие върху околния свят. По такъв начин могат да бъдат променени характерите и съдбите на тези, които ме обкръжават.
Понякога ме питат: Как да помогна на мои роднини? Как да се помоля да им стане по-добре? Аз отговарям: Искаш ли да помогнеш на другиго - помогни на себе си.
Преди това не разбирах смисъла на фразата, че най-тежко от всичко е да победиш себе си. Всичко се оказа много просто. Именно чрез себе си, чрез своето подсъзнание, чрез своите свръх дълбочинни емоции ние правим реална връзка и взаимодействаме с околния свят.
Променяйки себе си, променяме светът около себе си.
Човек започва да работи реално над себе си едва когато го притиснат в ъгъла. Как да се разбере кога е време да се започне, без да се изчакват крайни ситуации? Моля ви, кажете Сергей Николаевич, вълшебната дума, която още днес ще ни накара да започнем да работим.
Йеромонахът Серафим Роут беше казал. „Останало е по-малко време, отколкото си мислим“. И без да притежаваме особена наблюдателност, ако се огледаме, виждаме, че човечеството се намира в много сериозна криза. Никакви външни опити не променят ситуацията. Ако ние мъчително се принуждаваме да работим над себе си, значи работата над себе си не ни харесва и ние извършваме насилие.
Необходимо е тихичко всеки ден да се променяме и получаваме удоволствие от това.
Необходимо е да усещаме, че любовта към Бог е много по-голямо удоволствие, отколкото сексът, алкохолът, общуването, изпълнението на всички желания.
Когато почувстваме удоволствие от това, че сме станали по-чисти и по-добродушни, тогава няма да е необходимо да се убеждаваме, че е време да се работи. Ще правим това всяка секунда.
В работата над себе си ще започнем да виждаме не мъката от укротяване на желанията, а радостта от стремежа към любовта.
Из: „Диагностика на кармата“, Книга 8, Сергей Н. Лазарев, изд. „Станпрес“, 2006 г.
Снимка: Facebook
