„Онзи, който постоянно се променя, колебае се и се лута, хитрува и се пазари, тегли с мяра, гони вятъра, вслушва се във всяко ново съображение – такъв човек никога няма нищо да направи.“
(Портрет на Петър Димков, дело на дъщеря му Лили Димкова)
♥ Решителност
Когато галите обсадили Рим през време на републиката, положението на римляните било толкова тежко, че те се съгласили да откупят свободата си със злато. Както твърди легендата, те вече започнали да теглят златото, когато се явил Камил, изпратил меча си вместо откуп и заявил, че римляните няма да купуват мира, а ще го спечелят с оръжие в ръка. Това толкова храбро и бързо решение тъй окуражило римляните, че те победоносно изгонили от свещената земя нарушителите на спокойствието им.
При извънредни случаи стига само да се яви един бърз, решителен, положителен човек, който да предприеме нещо, та било то и криво и цялата картина се променя. Такъв човек ободрява колебливата, смутена тълпа. Сякаш той е пропит от атмосферата на сполуката.
Хората, които са оставили спомен след себе си, са били много бързи и решителни. Те „предприемали нещо тутакси“. Нерешителният човек, който винаги се колебае между две мнения и постоянно обсъжда кое от тях да предприеме, доказва, че е роден да бъде подвластен, той не е самостоен човек, а само помощник на другите. Решителният, бързият човек не чака благоприятни обстоятелства, не се подчинява на събитията, събитията му се подчиняват.
Когато Юлий Цезар се приближил до Рубикон, „свещената и нерушима“ граница на Италия, даже неговата необикновена решителност се разколебала при мисълта, че навлиза в територия, в която нито един пълководец не е посмял да прекрачи без разрешението на сената. Но пред него се изпречила алтернативата: или да погуби себе си – или своята родина и безстрашният му дух дълго се колебал. „Жребият е хвърлен“, казал той и се спуснал към реката начело на легионите си. С това решение се изменила историята на света. Човекът, който казал: „Дойдох, видях, победих“, не би могъл дълго да се бави. Той, както и Наполеон Бонапарт, бил способен да избира само един начин на действие и незабавно жертвувал всички други планове. Когато слязъл с войската си на бреговете на Британия, жителите решили да не се предават. Бързият ум на Цезар преценил, че трябва да накара войниците си да победят или измрат, за да премахне всяка мисъл за отстъпление, изгорил всички кораби, с които дошъл в Британия.
Тази способност да решаваме и да се придържаме към най-добрия начин на действие, като жертваме всички колебания, трезви мотиви и установени мнения, е един от най-мощните фактори на сполуката. Онзи, който постоянно се променя, колебае се и се лута, хитрува и се пазари, тегли с мяра, гони вятъра, вслушва се във всяко ново съображение – такъв човек никога няма нищо да направи.
Човек, който се двоуми, никога не може да действа бързо, а без това е немислимо да се сполучи. Винаги постига целта си онзи, който решава как да действа и как да жертва. Благоприятните обстоятелства, не само че се явяват рядко, но и твърде често бързо си отиват.
„За нерешителният човек, казва Джон Фостер, никога не може да се рече, че принадлежи на себе си, защото ако се осмели да защити постъпките си, още на следната минута някоя нищожна сила може да надвие самохвалеца и презрително да изтъкне, че всичките му твърди намерения, независимостта на възгледите и волята му са празна работа. Той принадлежи на всичко, което може да го завладее и обстоятелствата едно подир друго му показват властта си над него, спирайки го в пътя му, също тъй съчките и треските, които плават около речния бряг, се задържат, спират се от всяка тръстика и се повличат и от най-малкия въртоп на водата“.
Няма професия или занятие, които да не представляват куп затруднения, често пъти преодолими с тежък труд и нервна енергия, но онзи, който се колебае, когато пред него се изпречат неблагоприятни обстоятелства, никога няма да има сполука. Без решителност няма съсредоточеност, а за да сполучи, човек трябва да се съсредоточи. Нерешителният човек не може да концентрира силите си, той пръска енергията си, пилее силите си и нищо не свършва. Той не може да се задържи дълго време на едно и също нещо, за да дочака успеха. Някоя професия или занятие му се виждат примамливи и той вече е уверен, че именно тъкмо туй трябва да върши. Но след няколко дена започват да изпъкват пречки, въодушевлението изветрява и той не може да се начуди, че е бил дотолкова глупав, та е помислил, че тази професия е била за него, а онази, която е избрал приятелят му, много повече отговаря на неговите изисквания. Той захвърля своята и се залавя за другата. И той се двоуми все тъй през целия си живот, пленявайки се от новия случай, който му се мерне пред очите, той не се ръководи от своя разсъдък, от здравия си разум, а от чувствата и минутните впечатления.
Такива хора не се ръководят от принципи; днес – тук, утре – там, днес вършат едно, утре се залавят за друго, като захвърлят необмислено навика, който са придобили, запознавайки се с рутината на последното си занятие. Всъщност никога не отиват по-далеч от този рутинен стадий, до степента на изкуството. Те прекарват живота си, мятайки се от едно занятие към друго. Тези хора рядко биват компетентни в работата си, рядко живеят дълго, рядко се усещат задоволени.
Докато другите се оплакват от затрудненията си и в страха си се спират пред опасностите и спънките, като измислят разни извъртания и хитрини, великият дух бързо и безшумно взима потребните мерки – планините отпреде му се сриват и пътят му е отворен. Навикнете да желаете силно и решително, заздравете по този начин вашия неуравновесен живот и не го оставяйте да се мята на разни страни като увехнал лист. Нерешителният човек прилича на кръстовище, в което веят всички ветрове.
Много младежи, които се скитат из нашите големи градове, загиват, защото не умеят да кажат „не“ на своите слабости и страсти. Една малка решителност в началото на живота скоро ни спечелва правото „да знаем какво и как да вършим“.
За мързеливите, неподвижните и нехайните хора животът е верига от сменящи се хитрувания. Те губят човешкото си достойнство, своите дарби, сполуката си, а освен това с примера си заразяват и околните. Валтер Скот обикновено предпазвал младежите от навика да губят времето си напразно, навик, който се вгнездявал във всяка пукнатина от напразно прекараните часове и често пъти погубвал бляскавата им бъднина. „Вашият девиз трябва да бъде, казвал той, действай тутакси“. Този е едничкият способ за борба против навика да се губи напразно времето. Колко часове човек губи като се търкаля из леглото си, като се обръща ту на една, ту на друга страна, без да може да се реши да стане, този лош навик е съсипвал много кариери.
Няма съмнение, че голямата решителност на характера е в тясна връзка със силното и здраво телосложение. Прочутите по твърдия си характер хора са били повечето яки, силни и здрави. Няма духовно качество, на което да не влияе физическата слабост, а особено вярно е това относно решителността, която обикновено страда или отслабва при физически недъзи или физическа слабост. Всяка телесна слабост или умора, липса на жизнено напрежение и сили отслабва решителността.
Нека първата ваша задача бъде да докажете на хората, че не сте направени от дърво и слама, а от злато и желязо. Покажете на хората, че ако желаете нещо, ще го изпълните, че веднъж решите ли се, вече сте твърд, непоколебим, че нищо не може вече да ви съблазни или уплаши.
Всеки, който иска да си проправи път в днешния век на надпреварването, трябва да може бързо и твърдо да решава. Като Юлий Цезар, той трябва да изгори след себе си всички кораби и да си прегради пътя на отстъплението. Той трябва да окачи флага си на мачтата, както правел Нелсон във всяко сражение, готов да потъне заедно с кораба си, ако не победи. Бързото решение и необикновената храброст са извеждали мнозина хора от критични положения; ако те размишляваха и се колебаеха, трябваше да загинат.
От: „Хигиена и лекуване на душата“, Петър Димков, изд. „Астрала“, 2001 г.
* Портрет на Петър Димков, худ. Лили Димкова; lilidimkova.com
