„И дойде ден, когато рискът да остане затворен в пъпката бе по-болезнен от риска да разцъфти.“ ~ Анаис НИН
~ Страх от непознатото
Едно от най-страшните неща в изоставянето е неизвестността. Без приятели, често без лични вещи и без възможност да предвидят бъдещето. Всеки ден носи нови рискове и предизвикателства. По този начин често се примиряваме със ситуации и връзки, които вече не са здравословни, просто защото са ни познати. „Може да съм нещастен, казваме си ние, но поне познавам това нещастие.“ Хора, които мразят работата си, често са съкрушени, когато ги уволнят, защото макар и работата им да е била кошмар, тя е била предсказуема. Когато те хвърлят в неизвестното, илюзията за контрол изчезва.
Може да сме отговорни за действията и убежденията си, но нямаме контрол над времето, инцидентите, природните бедствия. Това ни бе показано по един жесток начин на 11 септември 2001 година. Никой от загиналите, от онези, които се успаха и не стигнаха на работа онази сутрин или попаднаха в задръстване по пътя, не се събуди с мисълта: „Знам какво ще се случи днес.“ Може би са си казали: „Днес няма да отида на работа“ или „Май ще поспя още“. Но последствията от действията им не биха могли да бъдат предвидени.
Някои философии твърдят, че човек избира съдбата си, че хората всеки ден „несъзнателно“ избират живота или смъртта. Ключовата дума е несъзнателно. Когато станете по-самосъзнателни, може да забележите как избирате ситуации, въздействащи върху онова, което наричаме „съдба“, и как страховете ви предопределят избора ви.
Има една история за сицилианска девойка на име Катерина. Тя живеела в разкошен палат с богатия си баща. Един ден я посетила Фортуна и я попитала дали иска щастие в началото или в края на живота си. След известна пауза Катерина решила, че иска щастие на старини. Нещата моментално започнали да се влошават: баща й загубил богатството си, крадци ограбили палата, баща й починал и тя останала без пукнат грош на улицата. Намерила си работа като прислужница, но щом започнела да се чувства добре, Фортуна се намесвала и опустошавала мястото, като всеки път принуждавала Катерина да побягва в ужас. Едва когато Катерина събрала смелост да се изправи срещу Фортуна, нещата се променили. Но дори тогава Фортуна действала по мистериозен начин. Катерина получила чиле копринена прежда и когато кралят обявил, че му трябва риза с определен цвят, тъкмо Катерина трябвало да изтъче плата... Знаете как свършва приказката, Фортуна просто чакала Катерина сама да промени собствената си съдба.
~ Възползване от промяната
„Скочи и мрежата ще се появи.“ ~ ГЬОТЕ
Когато някой остава в нефункционираща връзка само заради усещането за сигурност в това да знаеш как ще протече всеки един ден, резултатът обикновено е катастрофален. Онова, от което най-много се боиш, често се случва: измамват те; уволняват те; разболяваш се и после те изоставят. Не по твоя воля те хвърлят в непознатото.
Крайна форма на нефункциониращо семейство е описана в Стария завет. Един баща имал неколцина синове, най-малкият от които се казвал Йосиф. Тъй като Йосиф бил най-млад, а също и най-талантлив, баща му го обожавал, а братята му го ненавиждали. Йосиф имал и дарба: можел да тълкува сънища. За нещастие повечето тълкувания на сънища оставали напълно неоценени от завистливите му братя, но Йосиф бил така обожавай и закрилян от баща си, че животът му бил максимално сигурен и удобен и другото нямало значение. Тогава един ден братята му го хванали и го хвърлили в една яма, оставяйки го да умре, но после размислили и го продали на група търговци на камили. Нещастията следвали едно след друго, докато накрая Йосиф се озовал в египетски затвор. Именно в Египет дарбата му да тълкува сънища накрая го превърнала в дясна ръка на фараона.
Вашата дарба, талантът ви може да са напълно неоценени там, където сте в момента. Въпросът е: ще чакате ли, докато ви измамят, уволнят, изоставят, или ще направите скока?
Избрано от: „От какво се страхуваш?“, Лавиния Плонка, изд. „Лик“, 2005 г.
Изображение: DALL-E
