(Despair, 1893-1894, Edvard Munch)
Като ученик на съдбата винаги съм се чудел как някои хора, когато се сблъскат с големи предизвикателства, сякаш черпят сила от тях. Не веднъж съм чувал онази известна мъдрост, че това е свързано с намирането на смисъл. Дълго време смятах, че смисълът е някъде там, някаква велика истина, която чака да бъде намерена. С времето обаче започнах да осъзнавам, че истината е без значение. Наричаме това "намиране на смисъл", но по-добре да го наричаме "изфабрикуване на смисъл."
Последната ми книга беше за това как семействата се справят с различните трудности. Една от майките, които интервюирах имаше две деца с тежки недъзи. "Хората винаги ни казват неща от рода на "Господ не дава повече, отколкото можеш да понесеш", но деца като нашите не са орисани за подарък. Те са подарък, защото това е, което ние сме избрали." - казваше тя.
Правим подобни избори през целият си живот. Когато бях във втори клас, Боби Финкел организираше парти за рожденият си ден и покани всички от класа ни, освен мен. Майка ми предположи, че е станала някаква грешка и се обади на г-жа Финкел, която каза, че Боби не ме харесва и не иска да бъда на неговото парти. В този ден мама ме заведе в зоологическата градина и ядохме прекрасни мелби. Когато бях в седми клас, едно от децата в училищният автобус, ми сложи прякор "Пърси" като нагледно за моето държание и понякога той и неговата група повтаряха тази провокация по време на цялото пътуване с автобус, 45 минути на отиване, 45 минути на връщане, "Пърси! Пърси! Пърси! Пърси!" Когато бях в осми клас, нашият учител ни каза, че всички хомосексуални мъже развиват фекална инконтиненция заради травмата на аналния сфинктер. Завърших училище без дори да ходя в кафетерията, където сядах при момичетата и ми се подиграваха за това или сядах при момчетата и ми се подиграваха, че съм момче, което трябва да седи при момичетата.
Оцелях през детството благодарение на смесица от отбягване и издръжливост. Това, което тогава не знаех, но сега вече знам е, че отбягването и издръжливостта могат да бъдат началото на намирането на смисъл. След като откриеш това значение трябва да го въплътиш в нова идентичност. Трябва да вземеш травмите и да ги направиш част от това, което си станал. Трябва да обърнете най-лошите моменти от живота ви в разказ за триумф, разкриващ една по-добра личност, в отговор на нещата, които са ви наранили.
Една от другите майки, които интервюирах, докато работех върху книгата си, е била изнасилена като тийнейджърка и има дете от това изнасилване, което е направило на нищо плановете й за кариера и е разрушило всичките й емоционални отношения. Когато я срещнах тя беше на 50, попитах я: "Мислиш ли често за мъжа, който те е изнасилил?" Тя отговори: "Преди мислех за него с гняв, но сега само го съжалявам." Аз помислих, че го съжалява понеже той е бил толкова примитивен, за да направи такова нещо. И я попитах: "Съжаление?" А тя отговори: "Да, защото той има красива дъщеря и две прекрасни внучета и не знае за това, а аз зная. Така че, както се оказва, аз съм късметлийката."
Някои от нашите борби са с неща, с които сме родени: полът, сексуалната ориентация, расата, някакво увреждане. Някои са с неща, които са ни се случили: да си политически затворник, да си жертва на изнасилване, да си оцелял от ураган. Идентичността включва присъединяване към общност, за да се черпи сила от тази общност и да се дава сили на другите в нея. Включва заместването на "но" с "и" -- не "аз съм тук, но имам рак", а по-скоро "имам рак и съм тук".
Когато се чувстваме засрамени ние не можем да разкажем нашите истории, а те са основата на нашата идентичност. Намери смисъл и изгради идентичност. Това се превърна в моята мантра. Да намериш смисъл, означава да промениш себе си. Изграждането на идентичност, означава да промениш света. Всички ние, със заклеймявани идентичности, се сблъскваме всеки ден със следния въпрос: до колко да се нагаждаме към обществото, като се въздържаме и до колко да пречупваме границите, на това, което се приема за валиден живот? Да създадеш смисъл и изградиш идентичност не поправя неправдите. Само ги превръща в ценности.
Януари тази година пътувах до Мианмар, за да интервюирам политически затворници и бях изненадан, че те са много по-малко огорчени, отколкото очаквах. Повечето от тях бяха извършили съзнателно нарушенията, които са ги довели до затвор и те са влезнали там с високо вдигнати глави и излизат от там, години по-късно, все още с високо вдигнати глави. Д-р Ма Тхида, виден активист за човешки права, която почти умря в затвор и изкара много години в строг тъмничен затвор, ми каза, че е благодарна на своите тъмничари за времето, което е имала да разсъждава,за мъдростта, която е придобила, за шанса да подобри медитативните си умения. Тя е намерила своето значение и е изградила изключителна идентичност. Хората, които срещнах, не бяха толкова огорчени, колкото очаквах, за това, че са в затвора, но също така не бяха и толкова развълнувани, колкото очаквах относно реформите, които течаха в тяхната страна. Ма Тхида каза: "Бирманците сме известни с изключителната си благост в трудни моменти, но също и с оплакването, когато всичко е наред" и също: "фактът, че се правят изменения и промени, не омаловажава продължаващите проблеми в нашето общество, които се научихме да виждаме толкова добре, докато сме в затвора." Аз я разбрах, че казва, че отстъпките придават само малко човечност, а пълното очовечаване предстои, че трохите не са същото, като да имаш място на масата, което означава, че дори да намериш смисъл и да съградиш идентичност, все още може да си адски бесен.
Никога не съм бил изнасилван и никога не съм се сблъсквал с нещо, което дори да наподобява затвор в Бирма, но като американски гей, съм изпитвал предразсъдъците и дори омразата. Аз обаче открих смисъл и съградих идентичност. Това е трик, който научих от хора, които са изживели далеч по-лоши неща, от това, което аз някога съм изпитал. В младостта си съм стигал до екстремизъм в опитите си да бъда хетеросексуален. Записах се в нещо, наречено сурогатна сексуална терапия, в която хора, които се наричаха доктори, предписваха нещо, което наричаха упражнения с жени, които пък се наричаха сурогати. Те не бяха точно проститутки, но не бяха и съвсем нещо друго. Моята любимка беше блондинка, южнячка, която в крайна сметка ми призна, че всъщност е некрофил и е приела работата, след като е имала неприятности долу в моргата.
Тези изживявания в крайна сметка ми помогнаха да имам някакви щастливи физически изживявания с жени, за което съм благодарен, но бях във война със себе си и изкопах ужасни рани в психиката си.
Не търсим болезнени изживявания, които да посекат нашата идентичност, по-скоро намираме идентичността си в резултат на болезнени изживявания. Не можем да понесем безсмислено мъчение, но можем да поемем огромна болка, ако вярваме, че има смисъл. Лесното ни прави по-малко впечатление, отколкото усилията. Бихме могли да бъдем себе си и без изживените удоволствия, но не и без нашите страдания, които ни карат да търсим смисъл.
През 1988 бях в Москва да интервюирам художници от Съветската съпротива и очаквах работите им да бъдат дисидентски и политически. Но радикалното в творбите им лежи всъщност усилието да внедрят отново човечността в общество. Един от художниците ми каза: "Обучени сме не за художници, а за ангели."
През 1991 отново отидох да видя художниците, за които бях писал и бях с тях по време на преврата, който сложи край на Съветският Съюз. Те бяха сред главните организатори на съпротивата. На третия ден от преврата, един от тях предложи да отидем до Смоленская. Отидохме, подредихме се пред барикадите и малко по-късно колона от танкове се показа. Войникът в първия танк каза: "Имаме изрични заповеди да разрушим тази барикада. Ако се махнете от пътя ни няма нужда да ви нараняваме, но ако не помръднете, няма да имаме избор, освен да ви прегазим." Художникът, с когото бях каза "Дай ни само минутка. Дай ни минутка да ти кажем защо сме тук." Войникът скръсти ръце и художникът се впусна в хвалебствие на демокрацията на Джеферсън, по начин, по който дори ние, които живеем в такава демокрация не бихме могли да си представим. И той продължаваше, и продължаваше, а войникът гледаше и след това поседя за около минута и каза: "Това, което казваш е вярно и ние трябва да се преклоним пред волята на народа. Ако ни разчистите достатъчно място, за да обърнем, ще се върнем там, от където дойдохме." Това и направиха. Понякога изграждането на значение може да ти даде необходимия речник, за да се бориш за абсолютната си свобода.
Русия ми отвори очите за това, че подтисничеството изгражда силата да му се противопоставиш и аз постепенно осъзнах, че това е крайъгълният камък на идентичността. Трябваше ми идентичност, за да ме спаси от тъгата. Движението за права на гейовете представя свят, в който моите лутания са победа. Политиката на идентичност винаги работи на два фронта: дава гордост на хората, които притежават определено състояние или характеристика и кара останалият свят да се отнася с такива хора по-нежно и по-любезно. Това са две съвсем различни начинания, но прогресът във всяка сфера, рефлектира върху другата. Политиката на идентичност може да бъде нарцистична. Хората възхваляват някоя разлика, само защото я притежават. Хората ограничават света и функционират в отделни групи, без съпричастност един към друг. Но правилно разбрана и мъдро практикувана, политиката на идентичността трябва да разшири нашето разбиране за това какво означава да бъдеш човек. Идентичността сама по себе си не трябва да е самодоволен етикет или златен медал, а революция.
Бих имал по-лесен живот, ако бях хетеросексуален, но това нямаше да съм аз. Сега ми харесва повече да бъда себе си от идеята да бъда някой друг. Дори съм длъжник на Боби Финкел заради всички тези ранни преживявания, които ме доведоха до този момент и съм безкрайно и безусловно благодарен за живота, за който някога направих всичко възможно да променя.
Гей активиста Харви Милк веднъж беше попитан от по-млад гей, какво би могъл да направи, за да помогне на движението. Тогава Харви Милк каза:"Излез и кажи на някого." Винаги има някой, който иска да отнеме човечността ни и винаги има истории, които могат да я върнат. Ако живеем открито можем да победим омразата и да разширим живота на всички.
Намерете смисъл. Изградете идентичност. И след това поканете света да сподели вашата радост.
(Melancholy, 1894-1896, Edvard Munch)
Автор: Андрю Соломон
Картини: Edvard Munch
