„Мирогледът е много по-важен от характера. Точно така, както медицината, която лекува чрез душата, е много по-важно от медицината, която лекува само чрез тялото.“

Ръководство по оцеляване 

Има още един тип болест - нежеланието да се промениш. На човек са предназначени определени промени в съдбата му, а той не иска да се променя. Отначало му дават знаци, след това има неприятности, а после на всеки се случва нещо различно. Когато през 90-та година получих виденията на кармичните структури, започнах да разбирам, че започвам нов живот. Исках обаче да запазя предишният си мироглед. Исках да изследвам Божествените закони, мечтаейки за вила и ако може - повечко пари. Смъртната присъда, която ми произнесоха лекарите, ме принуди да се простя с мечтите за благополучие. Спомням си, как два месеца преди да ми поставят диагнозата пътувах към баба си, която живееше в село Лазаревско, недалеч от Сочи. „Изследванията ми са уникални. Видях това, което никой никога в историята не е виждал. Скоро ще бъда богат - мислех си - и ще мога да си купя къщичка край морето.“ 

Когато разбрах, че умирам, направих три неща: най-напред промених системата на целите си. Тялото престана да означава нещо, трябваше да се спасява душата. От Библията разбрах, че душата се спасява с любов и тръгнах в тази посока. На второ място престанах да мечтая и да очаквам материални блага. Трябваше обаче да оставя поне някакви пари на жената и децата. Вътрешното очакване и потребление се замени с повишена готовност да давам и да се грижа за другите. На трето място самият аз се промених и през оставащото ми време започнах нов живот, като промених съдбата си, поведението си и навиците си.

Когато се стараеш да промениш съдбата си, по-лесно е сам да се промениш. Не случайно, когато жената се омъжи, тя сменя фамилното си име. По-силно се променя съдбата, по-лесно се скъсват предишните връзки. Не случайно няколко хиляди души, които спонтанно са се излекували от рак, са извършили значителни промени в съдбата си. Когато се променят навиците, начинът на живот и съдбата на човек, рязко нараства концентрацията върху любовта. Боящият се, озлобен, недоволен от другите и от себе си човек, не може да промени съдбата си.

Има и още един вид болест - болестта на миналото. Направил си нещо в миналите си животи. Натоварил си съдбата и потомците, а в този живот, искаш не искаш, трябва да го отработиш. Ако няма правилен стремеж и непрекъсната работа върху себе си, то човек, който на пръв поглед се държи правилно, е подложен на непрекъснати на-пасти и болести. По принцип не е трудно да се определи такова натоварване. Ако човек се ражда тежко, ако майка му по време на бременността е била унижавана, ако преди зачатието е имало големи неприятности - това вече говори много. Колкото по-болезнен е бил периодът на полово съзряване във физически и духовен план, колкото по-болезнено е протичала първата любов, съответно толкова повече проблеми ще има с поколенията.

Има и още един любопитен тип болести - болестите на бъдещето. Група хора живее по определени, стабилни канони, напълно адаптирани към околната среда. От бъдещето обаче им се появява нова ситуация, към която никой не е приспособен. Популация на животни при нови условия просто ще загине. Групата хора могат отначало да получат сериозни заболявания, след това ще се разтърсят обществените им структури, а после следва адаптация, разцвет или гибел. Работата с първите слоеве от нова информация може да не остави шансове за оцеляване. И тогава с нея ще взаимодействат само най-издръжливите и хармонични хора. Те първи ще поемат удара върху себе си. Някои ще загинат, някои ще станат инвалиди, на някои ще се разруши съдбата и здравето. Но те ще предадат на другите обработената информация и социумът ще оцелее и ще получи шансове за спасение чрез общуването с тях.

Съществуват и болести, свързани със състоянието на обществото. Натрупва се определен отрицателен потенциал, който трябва да доведе до гибелта на цивилизацията. И тогава хората, свързани не с тесния роднински кръг, а голяма група хора, поемат този проблем върху себе си: боледувайки, разрушавайки себе си те формират новия светоглед с много по-големия импулс на любов. Този нов мироглед, умножавайки се, спасява цивилизацията. В последно време при мене идват бележки с един същи въпрос: „Защо нито един от светците не е живял дълго, въпреки че са имали правилен мироглед и са водели достоен живот? Къде тук са кармичните закони?“ Ако подходим към този въпрос повърхностно, то действително много малко неща са разбираеми.

Светецът е на първо място мироглед, а не характер. Дълго живеят последователите на светците. Тези, в които правилния светоглед се е превърнал в дълбочинен характер. Виждал съм изключително хармонични хора, с огромно вътрешно добродушие и великолепни възможности. Тяхното благополучие, постоянният им късмет и повишена хармония започваха да работят във вреда на мирогледа и на поведението им. Изкривяващият се мироглед осакатяваше душите им, но те не го разбираха, тъй като все още оцеляваха върху остатъците на дълбочинната хармония. Така че в крайна сметка мирогледът е много по-важен от характера. Точно така, както медицината, която лекува чрез душата, е много по-важно от медицината, която лекува само чрез тялото.

От: „Диагностика на кармата“, Книга 9, Сергей Лазарев, ИК „Жени“, 2004 г.
Снимка: FB Сергей Николаевич Лазарев