За битието на видния швейцарски психолог и психиатър, и живота без суета, назаем от книгата „Всекидневни ритуали. Как творят великите“ (Изд. Locus) на Мейсън Кери.
~ Карл Юнг (1875-1961)
През 1922 г. Юнг купил парцел близо до селцето Болинген в Швейцария и започнал строителството на проста двуетажна каменна къща край брега в горната част на Цюрихското езеро. През следващите десетина години той променял и разширявал Болингенската кула, както станала известна къщата му, добавяйки две по-малки спомагателни кули и ограден със стена вътрешен двор с голямо огнище на открито. Дори с тези допълнения, жилището си останало примитивно. Неравният каменен под останал гол, без да бъде покрит с дъски или килими. Нямало нито електричество, нито телефон. Къщата се отоплявала с дърва, готвенето ставало на нафтова печка, а единствената изкуствена светлина идвала от газени лампи. Водата трябвало да се носи от езерото и да се преварява (впоследствие била монтирана ръчна помпа). „Ако в къщата се нанесе човек от шестнайсети век, само керосиновите лампи и кибрита биха били новост за него – пише Юнг, – иначе изобщо няма да му бъде трудно да се ориентира.”
През 30-те години на миналия век Юнг използвал Болингенската кула като убежище от градския живот, където живеел като работохолик, преглеждал пациенти по осем или девет часа дневно и често изнасял лекции и провеждал семинари. В резултат на това почти всички трудове на Юнг били написани по време на ваканции. И макар да имал множество пациенти, които разчитали на него, Юнг не се колебаел да отделя време за почивка. „Стигнах до извода, че някой, който е уморен и се нуждае от почивка, но въпреки това продължава да работи, е глупак”, казва той.
В Болинген Юнг ставал в 07.00 ч., казвал „добро утро” на тиганите, тенджерите и съдовете и „прекарвал дълго време да приготвя закуската, която обикновено се състояла от кафе, салам, плодове, хляб и масло”, отбелязва биографът Роналд Хайман. Обикновено отделял два часа сутрин за съсредоточено писане. Останалата част от деня била посветена на рисуване или медитиране в неговия личен кабинет, дълги разходки сред хълмовете, приемане на посетители и отговаряне на непрестанния поток от писма, които пристигали всеки ден. Към 14.00 или 15.00 ч. пиел чай, а вечер с удоволствие приготвял голяма вечеря, често предшествана от аперитив, който наричал „залезник”. Лягал си в 22.00 ч. „В Болинген живея истински живот, в най-голяма степен съм самия себе си – пише Юнг. – …Справям се без електричество, сам се грижа за огнището и печката. Вечер паля старите лампи. Няма течаща вода, изпомпвам водата от кладенеца. Цепя дървата и готвя храна. Тези простички дейности правят човек земен; а колко трудно е да бъдеш земен!”
Из: „Всекидневни ритуали. Как творят великите“, Мейсън Кери, изд. Locus, 2021 г.
Снимка: Carl Gustav (1875-1961); commons.wikimedia.org
