Думи за житейските уроци на швейцарския психиатър и съосновател на световното движение за хосписни грижи д-р Елизабет Кюблер-Рос (1926-2004). Автор на 24 книги, утешили скърбящите сърца на милиони хора по света, нейният най-силен професионален завет остава човечността в грижите за умиращите и важността на безусловната любов. През 2007 г. името на Елизабет Кюблер-Рос е записано в Залата на славата, а списание „Тайм“ я нарежда сред стоте най-велики мислители на ХХ век.
♥ За житейските уроци и пълнотата на дните ни
Дълбоко в себе си, всички знаем, че има някой, който сме предопределени да бъдем. И можем да усетим, когато постепенно се превръщаме в този някой. Обратното също е вярно: усещаме, когато нещо не съвпада, и не сме човекът, който сме предопределени да бъдем.
Съзнателно или несъзнателно, всички търсим отговори, като се стараем да научим уроците на живота. Вървим слепешком от страх и вина. Търсим смисъл, любов и власт. Опитваме се да разберем страха, загубата, времето. Стараем се да разберем кои сме и какви можем да станем всъщност. Въпреки това много често търсим в парите, в социалното положение, в „перфектната“ работа или на други места, за да открием единствено, че тези неща са лишени от смисъла, който сме очаквали да намерим, и че те дори предизвикват в нас безпокойство. Да се следват тези фалшиви посоки, без по-дълбоко разбиране на тяхното значение, ни оставя неизбежно с усещането за празнота, с убеждението, че животът има много малко или дори никакъв смисъл, че любовта и щастието са само мираж.
Тогава защо да чакаме до края, за да научим уроците, които бихме могли да научим сега? Урока за страха, за вината, за гнева, за прошката, за посвещаването, за времето, за търпението, за любовта, за отношенията, за играта, за загубата, за властта, за автентичността и за щастието. Доведени сме на земята, за да научим своите собствени уроци. Никой не може да ни каже кои са; да ги открием е част от нашето лично пътуване. Ще научим, че не сме сами, а взаимно свързани, че любовта ни кара да растем, че нашите отношения ни обогатяват.
Любовта е единственото, което можем да притежаваме, съхраняваме и вземем със себе си.
Избрано от: „Думи, които лекуват“, Алекс Ровира, изд. „Хеликон“, 2017 г.
Изображение: „Хеликон“
