„С годините характерът ни обикновено отслабва. Най-слабите страни на нашия характер са тези, които създават навиците и натрапчивото поведение, защото не изискват усилия или практики за поддържането им.“
„Характерът е съдба.“ ~ Хераклит
От хиляди години ние хората, вярваме в съдбата: някаква сила – духове, богове или Бог – ни принуждава да действаме по определен начин. От самото ни раждане целият ни живот е предначертан: писано ни е да успеем или да се провалим. Сега виждаме света по съвсем различен начин. Вярваме, че в голяма степен контролираме това, което ни се случва, че сами създаваме собствената си съдба. Понякога обаче може да изпитаме мимолетно усещане на предопределеност, близко до това на нашите предци. Може би личните ни отношения не вървят или кариерата ни буксува и тези трудности поразително напомнят нещо, което ни се е случило в миналото. Или осъзнаваме, че начинът ни на работа по дадена задача трябва да се промени – бихме могли да направим нещата по-добре. Опитваме се да променим методите си, но накрая правим всичко точно по същия начин и получаваме почти същите резултати. За момент може да си помислим, че някаква зла сила, някакво проклятие ни поставя в същите ситуации.
Често забелязваме това явление по-ясно в действията на другите, особено на близките ни хора. Например виждаме, че наш приятел постоянно се влюбва в неподходящи хора или несъзнателно отблъсква подходящите. Възмущаваме се от глупавите им постъпки, например недобре обмислени инвестиции или избор на кариера и само след няколко години виждаме как повтарят същата глупост, след като са забравили урока от предишния път. Или познаваме някого, който винаги успява да оскърби неподходящия човек в неподходящия момент и създава враждебност около себе си, където и да отиде. Или някой изпада в криза, когато е поставен под напрежение, всеки път по абсолютно същия начин, но обвинява другите или лошия късмет за случилото се. Ние виждаме тези закономерности, а те – не, защото никой не иска да приеме, че действа под някаква форма на компулсивно поведение, което е извън неговия контрол. Това е твърде обезпокоителна мисъл.
Ако сме честни със себе си, трябва да признаем, че в понятието за съдба има известна доза истина. Ние сме склонни да повтаряме едни и същи решения и методи за решаване на проблемите. В живота ни има закономерности, особено ясно забележими в нашите грешки и недостатъци. Но има друго възможно обяснение: управляват ни не духове или богове, а нашият характер. Самата дума „характер“ произлиза от старогръцки и е означавала инструмент за гравиране или отпечатване. Следователно характерът е нещо, което е толкова дълбоко вкоренено или запечатано в нас, че ни кара да действаме по определен начин, несъзнателно и неконтролирано. Можем да си представим този характер като съставен от три задължителни компонента, наслоени един върху друг, с което му придават дълбочина.
Най-ранният и най-дълбок слой идва от гените ни, от устройството на нашия мозък, което ни предразполага към определени настроения и предпочитания. Този генетичен компонент може да направи някого склонен към депресия например. Той прави някои хора интроверти, а други екстроверти. Може да подтикне някои към прекомерна алчност – за внимание, привилегия или собственост. Психоаналитичката Мелани Елайн която изучавала бебета, счита, че алчните и стремящи се към притежание деца се появяват на бял свят с предразположеност към тази черта на характера. Други генетични фактори могат да ни предразполагат към враждебност, тревожност или откритост.
Вторият слой, който се образува отгоре, се формира през ранните години от специалния вид привързаност, която развиваме към майката и хората, грижещи се за нас. През първите три-четири години нашият мозък е особено податлив на въздействия. Преживяваме емоциите много по-силно и те оставят в паметта ни следа, много по-дълбоки от всичко, което ще последва. В този период на живота си ние сме най-податливи на влиянието на другите и отпечатъкът от тези години е най-траен. Джон Боулби, антрополог и психоаналитик, изучавал модели на привързаност между майки и деца и формулирал четири основни схеми: свободна/автономна, отхвърляща, объркано амбивалентна и дезорганизирана.
Свободният/автономен отпечатък идва от майки, които дават на децата си свободата да открият себе си, постоянно следят за техните нужди, но и ги защитават. Отхвърлящото влияние идва от майки, които често се държат дистанцирано, а понякога враждебно и отричащо. Върху такива деца остава отпечатък от чувство за изоставеност и мисълта, че постоянно трябва да се борят за себе си. Объркано-амбивалентните майки не са постоянни в своето внимание – понякога са любвеобилни и прекадено отдадени, друг път дистанцирани заради собствените си проблеми или тревоги. Те могат да внушат у детето си чувството, че трябва да се грижи за човека, който всъщност е длъжен да се грижи за него. Неорганизираните майки дават на децата си противоречиви сигнали, които отразяват собствения им вътрешен хаос и може би ранни емоционални травми. Децата им не правят правилно нищо и могат да развият силни емоционални проблеми.
Има, разбира се, много нюанси на всеки вид и всякакви техни комбинации, но във всеки случай качеството на привързаност, което сме имали в ранните си години, създава дълбоки тенденции вътре в нас, в частност в начина, по който използваме връзките си с другите хора, за да се справяме или тушираме вътрешния си стрес. Например децата на отхвърлящи родители са склонни да избягват всякакви негативни емоционални ситуации и да се изолират от чувства на зависимост. За тях може да се окаже по-трудно да създават трайни връзки или може несъзнателно да отблъскват хората. Децата от объркания тип изпитват силна тревожност във връзките си и изпитват много противоречиви емоции. Те винаги ще имат двойствени чувства към хората и това създава забележими закономерности в живота им, при които те преследват някого, а после подсъзнателно се отдръпват.
По принцип, още от тези най-ранни години хората проявяват определен тон в характера си – враждебен и агресивен, сигурен и уверен, тревожен и избягващ, нуждаещ се и объркан. Тези два слоя са толкова дълбоки, че не си даваме сметка за съществуването им и за поведението, което предизвикват, освен ако специално не положим усилия да се наблюдаваме. С възрастта над тях се формира трети слой, обусловен от нашите навици и жизнен опит. Въз основа на първите два слоя ние сме склонни да разчитаме на определени стратегии за справяне със стреса, търсене на удоволствия или общуване с хората. Тези стратегии се превръщат в навици, които са заложени още от детството ни. В зависимост от хората, с които общуваме – приятели, учители, интимни партньори, – и от това, как те реагират към нас, характерът ни претърпява известни модификации. Но като цяло, тези три слоя ни налагат ясни закономерности. Ние ще вземем определено решение. Това е гравирано в мозъка ни неврологически. Принудени сме да повторим тези действия, защото пътят вече с прокаран. То се превръща в навик и нашият характер се формира от тези хиляди навици, най-ранните от които са утвърдени много преди да сме били в състояние да ги осъзнаем.
Има и четвърти слой. Най-често той се развива в края на детството и юношеството, когато хората започват да осъзнават недостатъците на характера си. Те правят всичко възможно, за да ги скрият. Ако чувстват, че дълбоко в себе си са тревожни и плахи, осъзнават, че това не е социално приемлива черта. Научават се да я замаскират. Компенсират, като се опитват да изглеждат отворени, безгрижни или дори властни. Това още повече ни затруднява да определим естеството на характера им.
Някои черти на характера могат да бъдат положителни и да отразяват вътрешна сила. Например някои хора са склонни да бъдат щедри и отворени, отзивчиви и устойчиви на напрежение. Но тези по-силни, по-гъвкави качества често изискват осъзнаване и много практика, за да се превърнат в навици, на които можете да разчитате. С годините характерът ни обикновено отслабва. Все по-трудно проявяваме емпатия. Ако сме рефлексивно щедри и отворени към всички, може да се окажем в голяма беда. Самоувереността без адекватна самооценка и контрол може да се превърне в грандомания. Без съзнателно усилие тези силни страни могат да се изхабят или да се превърнат в слабости. Това означава, че най-слабите страни на нашия характер са тези, които създават навиците и натрапчивото поведение, защото не изискват усилия или практики за поддържането им.
И накрая, можем да развием противоречиви черти на характера, може би произтичащи от различията между нашите генетични предразположености и ранните ни влияния, или от родители, които ни налагат различни ценности. Можем да се чувстваме едновременно идеалисти и материалисти и двете да се борят в нас. Законът остава същият. Противоречив характер, който се развива в ранните години, просто ще показва друг вид шаблон, с решения, които обикновено отразяват колебливостта на човека или се люшкат в различни крайности.
Като изследовател на човешката природа вашата задача е двояка: най-напред трябва да опознаете собствения си характер, като анализирате доколкото можете елементите от миналото си, които са участвали в неговото формиране, както и закономерностите, основно негативни, които забелязвате, че се повтарят в живота ви. Невъзможно е да премахнете този отпечатък, който предопределя вашия характер. Той е твърде дълбок. Но когато го опознаете, може да се научите да смекчавате или прекъсвате някои негативни тенденции. С усилена работа може да превърнете негативите и слабостите на своя характер в реални преимущества. Може да се опитате да си създадете нови навици и модели на поведение и така активно да моделирате характера и съдбата си, която зависи от него.
На второ място, трябва да развивате своите умения да преценявате характера на хората, с които общувате. Разглеждайте характера като основен фактор, когато избирате човек за работа или интимен партньор. Това означава да отделяте на характера повече внимание, отколкото на чара, интелигентността или репутацията. Способността да наблюдавате характера на хората – по техните действия и модели на поведение – е абсолютно необходимо социално умение. Благодарение на нея ще избягвате решения, които могат да ви причинят проблеми – избор на некомпетентен водач, непочтен бизнес партньор, коварен асистент или несъвместим съпруг, който може да отрови живота ви. Но това умение трябва да се развива съзнателно, защото ние, хората, обикновено не го притежаваме по рождение.
От: „Законите на човешката природа“, Робърт Грийн, изд. „Сиела“, 2020 г.
Снимка: goodreads.com
