„Не забравяйте: слабият характер неутрализира всички други възможни добри качества, които може да притежава човекът.“
~ Робърт ГРИЙН, „Законите на човешката природа“ („Сиела“)
Признаци на характера
Най-важният показател за характера на един човек са действията му с течение на времето. Колкото и някой да ви убеждава, че си е извадил поука от грешките си (виж Хауърд Хюз) и се е променил, неизбежно ще забележите същите действия и решения да се повтарят през целия му живот. С такива решения хората разкриват своя характер. Следете всички видими форми на поведение – изчезване, когато са подложени на твърде много стрес; неспособност да завършат важна задача; внезапно войнствено поведение, когато ги критикувате, или напротив, внезапно проявяване на инициатива, когато им се предложи шанс да поемат отговорност. Имайки предвид това, проучете миналото им. Потърсете други действия, които сте наблюдавали и които се вписват в тази схема, сега в ретроспекция. Обърнете внимание на това, което правят в момента. Можете да разглеждате действията им не като отделни случаи, а като част от натрапчив модел на поведение. Ако пренебрегнете тази закономерност, правите го изцяло на свой риск.
Винаги помнете основното следствие от този закон: хората никога не правят дадено нещо само веднъж. Може да се опитат да се оправдаят, да кажат, че за момент не са били на себе си, но бъдете сигурни, че ще повторят всяка глупост, която са направили, и друг път под влиянието на характера и навиците си. Дори могат често да повтарят дадени действия изцяло в свой ущърб, с което разкриват компулсивната природа на своите слабости.
Трудно е да повярваме, че хората не са в състояние да овладеят импулси, които са толкова саморазрушителни, и сме склонни да им даваме шанс да се поправят. Но трябва да помним мъдрите думи от Библията: „Както кучето се връща на бълвоча си, глупакът повтаря своята глупост“.
Можете да видите красноречиви признаци за характера на хората в начина, по който се справят е ежедневните си дела. Ако закъсняват с изпълнението на прости задачи, ще закъсняват и с по-важни начинания. Ако се дразнят от дребни неудобства, ще изпадат в паника при по-големи. Ако забравят дребни неща и са невнимателни към детайлите, ще бъдат такива и към по-важните. Наблюдавайте как се отнасят към служителите си в ежедневната среда и вижте дали няма несъответствия между персоната, за която се представят, и отношението към подчинените си.
В ежедневието хората често успяват добре да скрият недостатъците на характера си, но в стресови ситуации тези недостатъци могат изведнъж да се проявят много ясно. При стрес хората губят обичайния си самоконтрол. Могат да покажат неувереност в репутацията си, страх от неуспеха и душевна нестабилност. От друга страна, други се проявяват в добра светлина и показват сила на характера, когато са в напечена ситуация. Докато не се случи нещо драстично, няма как да се разбере, но настъпи ли такъв момент, наблюдавайте с повишено внимание.
Начинът, по който хората подхождат към властта и отговорността, също е много показателен за тях. Както е казал Линкълн: „Ако искате да видите характера на човека, дайте му власт“. По пътя към властта хората обикновено играят подчинена роля, изглеждат послушни, следват партийната линия, правят каквото трябва, за да прогресират. Когато стигнат до върха, има по-малко ограничения и те често проявяват черти, които не сте забелязали по-рано. Някои хора остават верни на ценностите, които са имали, преди да се издигнат – запазват уважение и съпричастност към другите. От друга страна, мнозина изведнъж решават, че са свободни да се отнасят към хората но различен начин сега, когато вече имат власт.
Точно това се случило с Линдън Джонсън, когато достигнал абсолютно сигурна позиция в Сената като лидер на множеството. Уморен от дългите години, през които се преструвал на послушен партиен член, той започнал да използва властта си, за да дразни или унижава тези, които са го засегнали в миналото. Отивал например при такъв сенатор и демонстративно започвал да контактува с него единствено чрез секретарката му. Или ставал и излизал от залата, когато сенатор, когото не харесва, произнасял важна реч, като принуждавал и другите от своята партия да го последват. По принцип в миналото вината има признаци за тези черти на характера, ако се вгледате достатъчно внимателно (Джонсън разкривал тези неприятни симптоми в ранните етапи на своята политическа кариера), но което е по-важно и на което трябва да обърнете внимание, е, че хората се разкриват, след като получат власт. Казваме, че властта променя хората, а всъщност тя просто разкрива повече от това, което сме.
Изборът на съпруг/съпруга или любовен партньор е един красноречив пример. Някои търсят партньор, когото могат да доминират и контролират, може би по-млад, по-малко интелигентен или по-малко успял. Някои избират партньор, когото могат да избавят в лоши ситуации, като играят ролята на спасител – друга форма на контрол. Трети пък търсят някого, който да изпълнява ролята на майка или баща. Те искат да бъдат глезени. Тези избори рядко са съзнателни; те отразяват най-ранните години от развитието на човека и схемите му на привързаност. Понякога са изненадващи, например когато човек избере някого, който изглежда крайно различен и очевидно противоречи на характера му, но в такива решения винаги има някаква вътрешна логика. Например, ако някой постоянно се страхува да не бъде изоставен от любимия човек, което е отражение на тревожност от ранна детска възраст, може да избере партньор, който значително му отстъпва по външност или интелект, знаейки, че този човек ще остане при него на всяка цена.
Друга област за изследване е как хората се държат, когато не са на работа. По време на игра или спорт те могат да разкрият състезателен характер, който не са в състояние да потиснат. Те се страхуват да не бъдат надминати в каквото и да било, дори когато шофират. Трябва да бъдат първи, винаги първи. Тази енергия може да бъде оползотворена в работата, но извън работно време издава по-дълбоки слоеве на несигурност. Наблюдавайте как хората губят при игра. Способни ли са да го направят елегантно? Езикът на тялото говори много в това отношение. Дали се опитват да заобиколят правилата, или ги нарушават? Дали търсят разсейване и почивка от работа, или се стремят към самоутвърждаване дори и в такива моменти?
Най-общо, хората могат да бъдат разделени на интроверти и екстроверти и това играе голяма роля в развитието на характера им. Екстровертите до голяма степен се ръководят от външни критерии. Главният въпрос за тях е: „Какво мислят другите за мен?“. Те по принцип харесват това, което харесват другите хора, и групата, към която принадлежат, често определя мнението им. Отворени са за внушения и нови идеи, но само ако са популярни в обществото или са одобрени от някакъв авторитет, когото те уважават. Екстровертите ценят външни неща – хубави дрехи, вкусна храна, удоволствия, споделени с другите. Те постоянно търсят нови усещания и имат усет за модата. Шумът и суетата не само че не им пречат, а и те активно ги търсят. Ако са достатъчно смели, обичат физическите приключения. Ако не са, обичат комфорта. Във всеки случай жадуват за стимулиране и внимание от страна на околните.
Интровертите са по-чувствителни и лесно се уморяват от твърде интензивната външно насочена активност. Те обичат да пазят силите си, да прекарват времето си сами или с един-двама близки приятели. За разлика от екстровертите, които са пристрастени към фактите и статистиката за себе си, интровертите се интересуват от собствените си възгледи и чувства. Те обичат теоретичните разсъждения и имат самостоятелни идеи. Ако произвеждат нещо, не обичат да го рекламират; смятат това усилие за достойно за презрение. Това, което правят, не е за продаване. Тези хора обичат да запазят една част от живота си скрита от другите, да имат тайни. Мнението им не се формира от това, което мислят другите, или от някакъв авторитет, а от собствените им вътрешни критерии, или поне те така си мислят. Колкото по-голяма е тълпата, толкова повече се чувстват изгубени и самотни. Могат да изглеждат неловки и недоверчиви, прекаленото внимание ги смущава. Освен това обикновено са по-големи песимисти, по-мрачни и загрижени от средния екстроверт. Тяхната смелост се изразява в нови идеи и творчество.
Може да забележите тенденцията и в двете посоки у другите или у себе си, но по принцип всеки човек клони към един от тези варианти. Това е много важно да се прецени по една проста причина: интровертите и екстровертите не се разбират. За екстроверта интровертът е скучен, упорит и дори асоциален човек. За интроверта екстровертът е повърхностен, вятърничав и прекалено загрижен за мнението на хората. Дали сте от единият или от другия тип, обикновено е генетично заложено и обуславя коренно различна представа за едно и също нещо. Ако разберете, че имате работа с човек, който е от обратния на вашия тип, трябва да преразгледате характера му, а не да му налагате своите предпочитания. Понякога интровертите и екстровертите могат добре да работят заедно, особено ако притежават комбинация от двете качества и се допълват взаимно, но най-често не се погаждат и са склонни към постоянни недоразумения. Имайте предвид, че по принцип екстровертите са повече от интровертите.
Най-накрая, много е важно да можете да измервате относителната сила на характера на хората. Представете си го по следния начин: тази сила идва от дълбините на характера. Тя се дължи на смес от фактори генетика, възпитание, добри наставници и непрекъснато усъвършенстване. Каквато и да е причината, тази сила не се проявява външно под формата на самохвалство или агресия, а проличава в общата гъвкавост и адаптивност на човека. Силният характер е еластично качество и като парче качествен метал може да се огъва, но запазва общата си форма и никога не се чупи.
Силата произтича от чувството за лична сигурност и самочувствието. Тя позволява на такива хора да търпят критика и да се учат от опита си. Затова те не се отказват лесно, защото искат да се научат как да станат по-добри. Те са упорито постоянни. Хората със силен характер са отворени за нови идеи и нови начини да правят нещата, без да изневеряват на основните принципи, към които се придържат. При проблеми запазват присъствие на духа. Могат да се справят в непредвидени ситуации без да се поддават на паника. Държат на думата си. Търпеливи са, могат да организират сложни задачи и завършват това, което са започнали. След като не се тревожат постоянно за положението си те са в състояние да подчиняват личните си интереси в полза на групата, знаейки, че това, което е най-добро за екипа, в крайна сметка е полезно и за тях.
Хората със слаб характер започват от обратната позиция. Те лесно се огъват пред обстоятелствата и на тях не може да се разчита. Непостоянни и ненадеждни са. Най-лошото е, че не умеят да се учат, защото ученето от другите предполага критика. Затова работата с тях е едно постоянно блъскане на главата в стената. Те могат да дават вид, че слушат указанията ви, но накрая просто правят това, което смятат за най-добро.
Всички ние сме смес от силни и слаби качества, но някои хора видимо се отклонявал в едната или другата крайност. Когато можете, работете и общувайте със силни личности и избягвайте слабите. Това било в основата на почти всички инвестиционни решения на Уорън Бъфет. Когато подбирал мениджърите си, той гледал отвъд цифрите и най-вече се опитвал да оцени стабилността, надеждността и вярата им в себе си. Колко хубаво би било, ако и ние използвахме такива критерии към бъдещите си подчинени, бизнес партньори и дори политици.
Въпреки че в интимните връзки със сигурност има и други и фактори, които определят нашия избор, не е зле да вземаме предвид и силата на характера. Това до голяма степен накарало и Франклин Рузвелт да избере Елинор за своя съпруга. Като красив и богат младеж той би могъл да избере много други, по-красиви млади жени, но бил привлечен от откритостта на Елинор за нови преживявания и нейната невероятна решителност. С поглед напред в бъдещето Рузвелт видял, че силният й характер е много по-ценен от всичко друго. И това се оказало мъдър избор.
Когато преценявате силните или слабите качества, наблюдавайте как хората се справят със стресови моменти и отговорности. Следете моделите им на поведение: какво в действителност са завършили или постигнали? Можете също да ги поставяте на изпитание. Например някоя добронамерена закачка за тяхна сметка може да бъде много показателна. Дали ще я приемат с хумор, дали не толкова лесно заради неувереност в себе си или очите им ще проблеснат с обида или дори гняв?
Не забравяйте: слабият характер неутрализира всички други възможни добри качества, които може да притежава човекът. Например хората с висок интелект, но слаб характер могат да дават добри идеи и дори да си свършат работата добре, но се огъват, когато са под напрежение, не приемат критика, мислят преди всичко за собствените си планове или арогантността им и неприятните им качества отблъскват другите около тях и вредят на общата колективна среда. Работата с тях или наемането им носят скрити негативи. Човек с по-малко чар или интелект, но със силен характер ще се окаже по-надежден и продуктивен в дългосрочен план. Истински силните хора са редки като златото; ако намерите такъв, ценете го като съкровище.
От: „Законите на човешката природа“, Робърт Грийн, изд. „Сиела“, 2020 г.
Картина: DALL-E
