„Дори когато пътешестваме до далечни места, пътуването става в компанията на нашето съзнание и ние се връщаме у дома със собствената си личност. Ако имаме проблем, ние го носим със себе си, където и да отидем.“
Из мъдрите „Закони на живота”, събрали букет от философски мисли и непреходни духовни принципи на забележителни учени, творци и историци.
(1912 ~ 2008)
Закон 1
„Нищо друго не може да ви донесе покой, освен вие самите“ ~ Ралф Уолдо ЕМЕРСЪН
Уморен от лудия бяг на градския живот, един човек напуснал работата си, продал апартамента си и се преместил в малка хижа в планината. Искал да открие душевния покой, който му се изплъзвал в града. Няколко седмици човекът си мислил, че е открил покоя, но скоро започнали да му липсват приятелите и удобствата на града. Когато безпокойството му се изострило, той почувствал желание да се премести отново.
Този път решил да опита с малък град. Щяло да има хора, с които да си говори и щял да се радва на удобствата на града без да се тормози от шума и непрекъснатото „Бързай, бързай“. Несъмнено, на това най-добро място, ще съм спокоен, смятал той. Животът в малкия град обаче му донесъл неподозирани проблеми. Хората трудно приемали непознати, но били бързи и агресивни, когато ставало въпрос да надничат в личните му работи. За свое разочарование скоро открил, че из градчето се носели странни слухове за него. Отново недоволен, човекът решил, че е невъзможно да намери спокойствие.
Върнал се обратно в града, примирен да води живот, изпълнен с вътрешни терзания. Нещастникът би могъл да се възползва от една важна истина, формулирана от Ралф Уолдо Емерсън: „Нищо друго не може да ви донесе покой, освен вие самите“. Емерсън разбирал, че вътрешният мир не зависи от мястото, където живееш, нито дори от това, с кого живееш. Истинският мир е качество, което човек носи в себе си, независимо от външните обстоятелства.
В Библията в Евангелието от Йоана (14:27) пише: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши.“ Тези успокояващи думи, приписвани на Иисус, показват, че светът може да ни даде някакъв вид спокойствие. Той може да ни предложи хубаво място сред природата, далеч от суматохата на града; тих и красив парк, сгушен сред градското оживление; спокоен, открит бряг, по който да се разхождаме; или далечен планински връх, където всичко е ведро и спокойно. Дори когато пътешестваме до далечни места, пътуването става в компанията на нашето съзнание и ние се връщаме у дома със собствената си личност. Не можем да се откъснем от вътрешното си аз. Ако имаме проблем, ние го носим със себе си, където и да отидем. От друга страна, ако съзнанието ни е обзето от нежно спокойствие, значи може да бъде обзето и от сила. Замълчи, вътрешна сила!
Един от начините да постигнем успех в света е да си вършим работата със спокойно съзнание. Това спокойствие е състояние на възприемчивост, с чиято помощ можем да бъдем по-отворени към другите хора. Как да се докоснем до това вътрешно спокойствие? Едно просто упражнение може да ни помогне. Отделяйте малко време всеки ден – дори само няколко минути са полезни – за да останете сами и необезпокоявани. Седнете в удобен стол, затворете очи, дишайте бавно и дълбоко и дайте покой на тялото и ума си. Бавно си повтаряйте на ум: „Сега се освобождавам. Сега се освобождавам.“ Мислено се отърсете от събитията на деня – едно по едно, докато почувствате, че сте попаднали в царство на мир и покой.
Това място на вътрешно спокойствие и тишина се нарича „Тишината“. Един приятел – проповедник, го описва по следния начин: „Навлизайки в „Тишината“, ние изпадаме в по-висше състояние на съзнанието, в състояние на повишена възприемчивост, време на пълно изживяване на момента. Може да звучи странно, но когато сме в „Тишината“, ние не правим абсолютно нищо. Доволни сме, че просто съществуваме и потъваме в екстаз от това, че съзнателно сме с Бога. Тишината е време за покой, когато не мислим нито за миналото, нито за бъдещето. Това е състояние, при което сме далеч от обикновения свят. Ако мислим за бизнес, влошени взаимоотношения или някакъв друг проблем, не сме в Тишината. И макар че не мислим за идеи, понятия или възприятия, оставаме будни. Чувствителност и възприятия се изострят. Това наистина е едно неизразимо изживяване, което не може да се опише с думи.“
„Покоят идва при нас чрез любовта, чрез разбирането на нашите съграждани, чрез вярата. Покоят не включва егоизъм, нито безразличие. Покоят не може да се купи на никаква цена. Той се спечелва, като раздаваме себе си. Постигнатият от нас мир, ще породи мир в семейството ни, в нашия квартал, град, държава и ще обхване целия свят. Ако нямаме вътрешен мир, напразно ще го търсим във външни източници.“ ~ Франсоа ЛАРОШФУКО
Ануар Садат, политически и военен лидер на Египет, разбира силата на спокойствието, когато казва: „Мирът е много по-ценен от парче земя”. Той говори за мир, който не може да се купи, но който е достъпен за всеки, стига да го пожелае. Както новите сгради и строежи се изграждат с нови планове и материали, така могат да се изградят и нови мисловни конструкции. Чрез миролюбиви мисли, молитви и дейности можем да изградим съзнание за мир.
В живота на всеки човек има моменти, когато той усеща присъствието на Твореца и осъзнава по един или друг начин трансценденталното Присъствие, Сила и Покой. Това е съпътствано с освобождаване от негативните мисли и от неща от този свят: страхове, съмнения, грижи и проблеми. Степента на промяната може да се види незабавно във видимото царство, малко по малко тя се проявява във външния свят.
Иисус признава тази истина и учи, че съществува вътрешен мир, „надхвърлящ всякакво разбиране“, мир, който не зависи от външните обстоятелства. Когато откриете вътрешното царство в себе си, ще разберете, че то е единственият истински покой, който можете да имате. Не е нужно да пътувате далеч, за да го постигнете; нужно е само да се взрете дълбоко в себе си. Външните събития могат да се променят само за миг и онова, което сте смятали за спокойствие, да се изпари неочаквано. Но щом веднъж го постигнете, истинският покой ще остане във вас, дори да сте насред бързо променящия се свят.
Опитайте се да не допуснете същата грешка като човека, търсещ спокойствие отвън, местейки се на различни места. Този път води до разочарование. Вместо това прекарвайте известно време в тихия си кът. Освободете се от грижите, докато влезете в контакт с вътрешния си мир. Днес може да е ден на дълбока промяна. Задълбочаващият се вътрешен покой ще продължи да ви носи все повече духовно просветление, мъдрост и напътствие, така че всеки ден да е ден на все по-голяма проницателност.
Из: „Закони на живота. 200 вечни духовни принципа“, Джон Маркс Темпълтън, ИК Кибеа
Снимка: templetonprize.org
