„Историите, които разказваме на нас и на другите, се превръщат в сценарий на живота ни.“
(The Conversation by Theodule Ribot)
~ Магията на думите
Суфистите съветват да говорим само ако думите, които ще изречем, са преминали през три врати. Въпросът пред първата врата е: „Истинни ли са моите думи?“ Ако са истинни, нека преминат; ако не са, да ги отпратим. Въпросът пред втората врата е: „Тези думи нужни ли са?“ Пред третата: „Любезни ли са?“.
Защо от сто грама масло се дебелее повече, отколкото от същото количество салата? Отговорът е очевиден: маслото и салатата съдържат различно количество калории. Калориите са складирана в храната енергия: това, с което се храним, влияе различно на организма ни в зависимост от количеството енергия, тоест калории, което съдържа.
Замисляли ли сте се, че думите също съдържат калории? Не вярвате, че е така? Грешите. Стойността на нашите думи се променя в зависимост от складираната в тях енергия и въздействието им върху нашите емоции е различно.
Начинът, по който говорим, влияе на душевното ни състояние, на нашите вярвания, на това как възприемаме заобикалящата ни действителност, влияе на поведението ни. Следите ли за количеството калории в своите думи, както го правите с храната?
~ Езикова диета
Как ли би се променил животът ни, ако спазвахме диета на езика? Диета, която да се основава на уважение и любов, на воля да оценяваме и да сме благодарни, диета, която да прилагаме не само в гласното общуване с другите, но и в мълчаливото наше вътрешно общуване - това със самите себе си, всъщност най-вече при него?
Колко често от устата ни политат навън благи и благославящи думи и колко често словата ни излизат, за да заклеймят или обидят? В наши дни думите като че нямат стойност... Умеем ли да сме премерени, когато говорим? А колко пъти се случва да кажем нещо и да се отметнем после от него, без да ни интересува, че изреченото може да нарани някого?
Безразборната употреба на думи е чужда за древните учения. От юдео-християнската до източните традиции думата е била наситена със смисъл и значение, почти самостойна реалност, почти физически осезаема. В Библията Йоан казва: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог... И Словото стана плът“. Да, думата дава живот на действията, от думата се заражда действието.
Когато за първи път в курса изслушахме Джована, веднага забелязахме, че думите й са показателни за начина, по който възприема света, и за разбиранията й.
- Аз съм грозна и нещастна. Хубавите неща се случват на другите (най-вече на сестра ми Кармен), не и на мен. Гневна съм на света, защото никога нищо хубаво не ми се случва (нито мъжете, нито шефът ми, той още по-малко, ми дават това, което заслужавам).
Тези думи въплъщаваха сценария на нейния живот.
В същия курс, няколко дни по-късно, се запознахме и с Алдо, началника на Джована - як снажен мъж на около петдесет, страдащ от стрес и безсъние. Слушах метафорите, с които си служи, като разказва за себе си и живота си, и се питах колко ли време ще издържи сърцето му. Стресът и безсънието въобще не бяха странни. Щеше да е странно обратното - да е с желязно здраве. За Алдо работата бе бойно поле, конкуренцията - неприятел за разгромяване, месечният бюджет - битка до последна капка кръв.
~ Не описваме света, който виждаме, виждаме света, който описваме
Всички ние използваме определен език, за да описваме нашите преживявания. И в описанията си използваме обособени лични метафори, чиито „образ“ всъщност направлява живота ни. При общуването със себе си или с другите възприетите механизми на изразяване прибягване до определени аналогии, например сравнения и прочие - са ни станали привични и повечето от нас дори не съзнават ефекта, който те оказват върху живота ни, върху работата ни, върху взаимоотношенията, върху душевното състояние като цяло.
Наясно ли сте с вашите метафори? А що за истории за вас самите разказвате на себе си и на другите? Поучителни истории за възможности или изпълнени с безнадеждно и отчаяно усещане, че сте жертви? Истории за мир или за воюване? Как ще опишете деня си? И как мина той - гладко като по конец или бе същинско бягане с препятствия?
Искам да разберете: историите, които разказваме на нас и на другите, се превръщат в сценарий на живота ни. Ако упорито убеждаваме себе си, че сме мишена за прицел, че всички ни се гневят, че никой не ни обича, бързо ще започнем да се държим така, че съдържанието на тези убеждения да стане реалност.
Защото думите осъществяват мислите. По тази причина от основно значение е внимателно да подбираме мислите си - както го правим с калориите в храната: проверяваме, преценяваме.
Езикът притежава вълшебното свойство да променя възприятията ни: ние мислим посредством думи, затова те имат силата да ни заключат зад решетки или да ни направят свободни; имат силата да ни тласнат към живот, изпълнен с тревога и непреодолим страх, или да ни вдъхнат смелост и жизнеспособност. Ето защо промяната на езика носи промяна на живота.
Ако обръщаме нужното внимание на начина, по който говорим, ще открием неимоверно много за себе си.
~ Семена за бъдещето
Езиковата диета не се състои от лъжи за настоящето, тя по-скоро съдържа семена за бъдещето. На тези семена ще видим първо кълновете, техните мънички кълнове. Обзети от нетърпение, от отчаяние, може да се изкушим да ги занемарим или даже да ги унищожим едва покълнали, защото в началото няма да съответстват на значимия резултат, към който се стремим. И ще трябва да започнем всичко отначало. Ако проявим търпение обаче и изберем да се погрижим за тяхното добруване, ако ги поливаме редовно, с други думи, ако започнем регулярно да използваме нашия нов език, съставен от съзидателни думи, плодът накрая ще се появи.
Това усилие не е свързано с отричане на реалността: ако нямам пари да си платя наема, едва ли ще ми помогне да си повтарям, че банковата ми сметка е голяма, защото значителна ще бъде вероятността да се озова на улицата. Не. В подобни случаи далеч по-полезно е да си повтарям, че притежавам всички необходими качества да печеля пари. Именно тази нова мисъл ще ме подтикне да потърся клиенти за бизнеса си, да се явя на интервюта за работа, да започна нов бизнес.
Обновеният език и неговата адекватна употреба водят до създаване на нови невронни връзки, които от своя страна дават път на нови възприятия, действия и душевни състояния. Това е то вълшебството на думите. Отрицателните зависимости са се вкоренили в съзнанието ни, понеже непрекъснато сме си ги повтаряли или понеже сме били подложени на стрес, на силни емоционални преживявания (например любовна несполука-отхвърляне в любовта, чувство за малоценност, публично порицание или унижение). По същия начин, тоест чрез емоционално наситени повторения, сме в състояние да генерираме у себе си нови душевни състояния, нови мисли, нов тип поведение. И този път те ще са целесъобразни за нашите стремления и ще са мост към желаното бъдеще.
Представете си лекарство, съставено от гласни. Защо не? Казват, че в Древен Китай съществували два типа лекарства: един, създаден от знахарите, лекуващи, както знаем, с билки, и друг, далеч по-мощен и много по-елитен и авторитетен, свойствен на лечителите, изцеряващи с думи.
Променяйки своя език и начин на изразяване, постепенно променяме живота си. Със сигурност трансформираме начина, по който възприемаме този живот, а това е почвата за промяна.
От: „Толкова различен живот“, Лучия Джованини, изд. „Колибри“, 2016 г.
Картина: The Conversation by Theodule Ribot; chinaoilpaintinggallery
