„Лесно е да се прави добро, трудно е да си добър. Насилието е силата на слабите.“
(Портрет на пророчицата от нейното прераждане като знаменитата руска графиня Александра Киргхоф)
~ Добро и зло
Само доброто ражда чудеса.
Най-висша добродетел е Добротата. От нея начева всяка човешка дарба.
Дори, сменила кожа, змията пак си е змия.
Злото. То от памтивека със зъби и нокти на живот и на смърт воюва със своята противоположност.
Епична битка. Двубой между колосални величини, от които зависи Бъдещето и Прогреса.
Злото винаги е по-изкусително. След него - върволица безбрежна. Последователите му - легиони. Следите - тъмни сажди...
Би трябвало сами да отграничавате духовете на Светлината от тези на тъмата.
Лесно е да се прави добро, трудно е да си добър.
Голготите на някои съвременници са вътре в тях, а кръстовете им се кипрят на шиите...
Откажем ли да приемем злото, с трезва оценка за необходимостта от него, ще се затворим и за доброто.
Злото винаги намира извинение, дори оправдание. Горко на доброто.
От раните на мрака се процежда светлина.
Границата между добро и зло понякога е тънка като косъм.
Отликата между тях е в това, че доброто, в сравнение със злото, не е агресивно и никога не атакува първо. То единствено и само се отбранява.
Истински добро е само онова, съприкосновението, с което в преодолените препятствия, води към нещо още по-добро.
Много по-лесно е да вярваш в злото, да трепериш като лист пред него.
Нийде в света не е отредено място за мрака. Може да се промъкне, спотаи и пусне корени единствено в душата на човека. Ако той е слаб.
Насилието е силата на слабите.
Човек трябва да върви по пътя на доброто. В една посока - към Светлината.
Нежелано е злото, но именно то ни държи будни.
Дребните душици са като плевели - напират да надраснат житото...
Злото може да спечели временни сражения, войни - никога.
Истинската алтернатива на доброто, помнете добре, е по-доброто.
Светлината е за чистите души. И още повече - за изгубилите ориентир.
***
~ За негативното човешко влияние
Вредно е въздействието на озлобени хора.
Влезе, например, такъв в дома ти. Постои, побъбри и... не можеш да се познаеш.
Нещо в теб се е объркало. Душата ти е потъмняла.
Ти ли си това? - Настървен, настръхнал, нервничиш за щяло и нещяло.
Защо?
Влияят внесените отвън мисъл-форми, пропити от черна злоба, завист, гняв.
Жестоки, безмилостни, безсмислени удари. Не задължително ритуални.
Вместо да вървиш напред, подлагаш крак.
***
~ За проклятието
Страшни белези в душата оставя то.
Понякога ми се е удавало да съзра мрачните творения на рушителната мисъл.
Това са мънички отвратителни космати същества, каквито няма нийде на земята.
Ако някой проклина другиго, солено ще плати.
Злобата след време рекушира, обръща се и стоварва с утроена мощ срещу му.
***
~ За изкушенията
Да няма алчност!
Богатите - най-бедни духом. Те пренебрегват неоценимото имане, вложено в човека от Природата. Жертват здраве и живот за земни съблазни.
Власт и облага, блясък и слава. Само който не се е докоснал до тях, е наистина чист. Но двойно по-чист е този, който се е докоснал до тях, но не се е омърсил.
Как да се предпазваме от тях:
Да не пожелаваме повече, отколкото можем да понесем, за да не пробудим злото в себе си.
***
От: „Слова и видения на Слава Севрюкова“, Христо Нанев, Изд. „Факел“, 2013 г.
*Портрет на пророчицата от нейното прераждане като знаменитата руска графиня Александра Киргхоф
